През март миналата година инструмент на НАСА на Международната космическа станция забеляза черна дупка, отдалечена на около 10 000 светлинни години от Земята, докато поглъща звезда.
След това обаче се случва нещо странно, дори по стандартите на свръхплътните космически обекти, от които дори светлината не може да избяга - черната дупка започва да се свива, разказва Futurism.
След като инструментът на НАСА MAXI улови първата експлозия на черната дупка, екип на Масачузетския технологичен институт (MIT) започва да изследва рентгеновите лъчи, излъчвани от черната дупка в продължение на един месец, измервайки как отскачат от акреционния диск.
Според публикация в сайта на MIT за откритието, описано в скорошна статия в списание Nature, размерът на короната на черната дупка - пръстенът от субатомни високоенергийни частици, които я обграждат - изчезва постепенно.
Тази корона поглъща и излъчва отново ултравиолетовата светлина от акреционния диск, който опасва черната дупка и чиято активност е главно в рентгенови лъчи.
Чрез измерване на рентгеновите лъчи от първоначалния взрив и тези, получени по-късно ("светлинното ехо"), екипът установи, че короната е намаляла от около 100 километра до само 10 километра в диаметър.
А това космическо чудовище тежи десет пъти повече от Слънцето и е в процес на поглъщане на цяла звезда.
Джак Щайнер (Jack Steiner), изследовател в Института за астрофизика и космически изследвания на MIT, заяви за MIT, че наблюдението е важно ново откритие в изследването на черните дупки.
"За първи път наблюдаваме доказателство, че короната се свива по време на тази конкретна фаза от еволюцията на експлозията [на черните дупки]", коментира Щайнер.
"Короната е все още много загадъчна и все още слабо разбираме какво представлява".
Схема на предложената от авторите геометрия на короната. The corona contracts in a black-hole transient, E. Kara et al
Илюстрация, демонстрираща как рентгеновите лъчи на короната на черната дупка се отразяват от акреационния диск
NASA’s Goddard Space Flight Center
Щайнер предполага, че когато газообразният акреационен диск започне да попада в черната дупка, невероятно високите налягания притискат частиците на короната и по този начин се получава наблюдаваното свиване.
Въпреки че изследването наблюдава черна дупка със звездна маса 10 пъти по-голяма от масата на Слънцето, тя може да даде информация как еволюират черните дупки, за да станат "свръхмасивни" и как това може да повлияе на галактиките, които се въртят около тях.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари