За разлика от астрологичните, икономическите и политически прогнози, астрономическите прогнози се сбъдват точно.
Новата година ще донесе няколко забележителни астрономически събития - три слънчеви затъмнения, три суперлуни, синя луна, множество метеорни потоци, а Меркурий на 11 ноември ще премине пред лицето на Слънцето. А нашата звезда през 2019 ще попадне в минимума на своята активност от 11-годишния си цикъл.
Още януари ще ни зарадва с едно пълно лунно затъмнение и два метеорни потока.
Транзитът на Меркурий
През 2019 г. ще се случи уникално събитие - рядък 5-часов, 29-минутен транзит на Меркурий през видимия диск на Слънцето.
Събитието ще може да се наблюдава от Европа, Африка, Близкия изток и Северна и Южна Америка на 11 ноември.
Това ще бъде един от 14-те транзита на Меркурий през 21 -ви век.
Данни за транзита на Меркурий на 11 ноември 2019 година. Кредит: Xavier Jubier.
За България транзитът на Меркурий е частичен и ще започне в 2:35 на 11 ноември и ще продължи 2 часа, 31 минути, прекъснат от залеза в 17:08 ч.
5 затъмнения през 2019 г. - 3 слънчеви и 2 лунни
Първото за годината затъмнение е частично слънчево затъмнение, което ще се случи на 6 януари, като Луната ще закрие максимум 71% от слънчевия диск. Ще бъде видимо в Североизточна Азия и Северен Тихи океан.
Пътят на Луната през сянката на Земята в нощта на 21 януари, 2019 г. Кредит: NASA / GSFC / F. Espenak.
Пълното лунно затъмнение ще има продължителност 1 час и 1 минута и ще се случи на 21 януари над Европа, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка.
Това вероятно ще бъде най-наблюдаваното астрономично събитие на годината.
Това ще бъде единственото пълно лунно затъмнение на годината и ще се вижда в небето на България в ранните часове на 21 януари.
Когато луната преминава през сянката на Земята, тя постепенно ще стане ръждиво-оранжева до тъмночервена на цвят, заради което я наричат и „кървава луна“.
Ето данните за събитието за София, според Time&Date.
| Време | фаза | събитие | Посока | Височина |
|---|---|---|---|---|
| 04:36 |
 |
Началото на фазата "пенумбра". Затъмнение започва. Земната пенумбра започва да докосва диска на Луната. |  266° |
 33.9° |
| 05:33 |
|
Частичното лунно затъмнение започва - Луната става червена. | 275° |
 23.6° |
| 06:41 |
 |
Пълното лунно затъмнение започва - напълно червена луна. | 285° |
11.9° |
| 07:12 |
|
Максимално лунна затъмнение. Луната е най-близо до центъра на сянката. Луната близо до хоризонта, затова се уверете, че имате свободна гледка към запад-северозапад. |
290° |
 6.8° |
| 07:43 |
|
Край на пълното лунно затъмнение. Луната е близо до хоризонта, търсете свободна гледка към запад-северозапад. |
295° |
1.9° |
| 07:58 | Залез | Луната залязва | 297° |
 -0.2° |
| 08:50 | Залез | Край на залеза на частично затъмнената Луна. | 306° |
-8.6° |
| 09:48 | Не се вижда директно | Завършва фазата "пенумбра" под хоризонта | 317° |
 -16.2° |
Единственото пълно слънчево затъмнение за годината ще бъде на 2 юли, пресичайки южноамериканските планини Андите през Чили и Аржентина, преминавайки директно през няколко големи астрономически обсерватории.
Пътят на слънчевото затъмнение на 2 юли. Кредит: NASA / GSFC / AT Sinclair.
Пълното слънчево затъмнение на 2 юли ще продължи максимум 4 минути, 33 секунди и няма да се вижда от нашата страна.
Карта на пълното слънчево затъмнение 2019
Частичното лунно затъмнение на 16 юли ( 65% ) ще бъде видимо от Африка, Европа (включително и България), Южна Азия и Австралия.
Пръстеновидното слънчево затъмнение на 26 декември ще може да бъде наблюдавано само в Югоизточна Азия.
Слънчев минимум
На всеки 11 години Слънцето преминава от силен слънчев максимум до спокоен слънчев минимум. По време на максимума слънчевите петна - тъмните петна от интензивна магнитна активност - се появяват и се сливат по-често над и под екватора, а по време на минимума петната изчезват.
Тази година и следващата се очаква Слънцето да изпадне в дълбок минимум в своя цикъл.
Кредит: NASA
Метеорните потоци
Получени от гръцката дума meteoros (което означава "високо във въздуха"), метеорите са парченца междупланетни отломки, които се забиват в горната атмосфера на Земята със скорост от 30 до 70 км в секунда. И макар някои метеори да изглеждат достатъчно ярки и сякаш почти можем да ги докоснем, всъщност ни осветяват от много високо, на височина от 80 до 120 км.
Тъй като пристигат толкова бързо, не е нужно частицата да е много голяма, за да се получи ярка светла бразда в небето. Обикновено тези частици не са по-големи от едри пясъчни зърна, а ако достигнат размер на грахово зърно, метеорът ще бъде много ярък. Тези високи скорости дават на всяка частица много кинетична енергия, която се превръща в топлина, дължаща се на триенето в горната атмосфера.
Много хора смятат, че метеорът свети, защото частицата „изгаря”. Но всъщност триенето загрява въздушните молекули по пътя на частицата до хиляди градуси. Молекулите на въздуха се охлаждат за част от секундата, излъчвайки светлината.
Метеорният поток Квадрантиди е открит през 1835 г. от белгийския математик и астроном Адолф Кетеле. Потокът е кръстен от съзвездието Квадрант. Сега това съзвездие вече не е в звездните карти - през 1922 г. Международният астрономически съюз преразпредели територията на това съзвездие между съседите му Воловар и Дракон. Името му обаче остава в името на метеоритния поток. Доскоро астрономите не знаеха кой е източникът на метеорния поток. Едва през 2003 г. планеолозите разбраха, че този метеоритен поток е породен от разрушения астероид 2003 EH1. Други наблюдения показаха, че това е фрагмент от древна комета, чиито запаси от лед са се изпарили.
Според Sky & Telescope през 2019 най-добре ще се виждат два метеорни потока през 2019 г. Квадрантидите и Ета Акваридите - з а съжаление гледката на популярните метеорни потоци Персеиди и Джеминиди ще бъде съсипана от ярката лунна светлина.
Метеорният поток Квадрантиди, който е първият и най-краткият метеорен поток за идващата 2018-та година, ще достигне връхната си точка в нощта на 3 януари, когато броят на метеорите, които един наблюдател би видял на час е 100, а Луната е само тънък 5% осветен полумесец.
Други метеорни потоци за 2019 г. са:
Ета Аквариди ( 6 май ) ZHR = 50, Луна 4%.
Дневните Ариетиди ( 7 юни ) ZHR = 30, Луна 22%. Радиантът на Ариетидите се намира в съзвездие Овен. В периода на активност на потока Слънцето се намира близо до радианта, затова наблюдението на Ариетидите с невъоръжено око е много трудно.
Ориониди ( 21 октомври ) ZHR = 20, Луна 49%.
Андромедиди ( 3 декември ) ZHR = 20, Луна 45%.
Урсиди ( 22 декември ) ZHR = 50, Луна 14%.
Кои са по-ярките периодични комети с магнитуд под 10?
289P/Blanpain, перихелий на 21 декември, маг. + 6, Открита през 1819 г., ще бъде благоприятна за наблюдение само ако се случи изненадващ изблик.
322P / SOHO (перихелий 31 август, маг. +7). 322P е първата периодична комета, открита от апарата SOHO.
C / 2018 Y1 Iwamoto - Открита през декември 2018 г., кометата Y1 Iwamoto ще премине 0.2 AU (1 AU=разстоянието от Земята до Слънцето) от Земята в началото на февруари и ще достигне до магнитуд 7.
Смята се, че обектите с магнитуд 10 вече може да се виждат с бинокъл. Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнутидът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3
Кометата C / 2018 Y1 Iwamoto ще направи най-близкия си подход към Земята в началото на февруари, 2019 г.
Това са само прогнозираните събития за 2019 г. Понякога се пявяват ярки комети, метеорните потоци показват по-голяма активност от очакваното, а и слънчевата активност винаги може да се разпали без предупреждение.
Погглеждайте към небето и през 2019-та година.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари