Червеевите дупки огъват светлината не като черните дупки и това може да е ключът към откриването им

Ако съществуват червееви дупки, те могат да увеличават отдалечени обекти според теорията на относителността на Айнщайн - и това ни дава възможност да ги открием, сочат нови изследвания.

Ваня Милева Последна промяна на 27 февруари 2023 в 00:01 13480 0

червеева дупка

Кредит Alain R. (CC BY-SA 3.0)

Концепция на художник за това как могат да се визуализират червеевите дупки.

Ако съществуват червееви дупки, те биха могли да увеличат светлината на отдалечени обекти до 100 000 пъти - и това може да е ключът към откриването им според изследване, публикувано на наскоро в списание Physical Review D.

Кредит: StarTalk

Червеевите дупки са теоретични портали с форма на фуния, през които материята (или може би космическият кораб) може да се придвижва на големи разстояния. За да си представите червеева дупка, представете си, че цялата Вселена е лист хартия. Ако тръгвате от точка в горната част на листа, а крайната цел е точка в долната част на листа, ще се появи червеева дупка, ако сгънете този лист хартия така, че двете точки да се срещнат. Бихте могли да прекосите целия лист за миг, вместо да пътувате по цялата му дължина. 

Съществуването на червееви дупки никога не е било доказано, но въпреки това физиците от десетилетия разработват теории за това как биха могли да изглеждат тези екзотични обекти и как биха могли да се държат. В новата си статия изследователите са създали модел, който симулира електрически заредена сферична червеева дупка и нейното въздействие върху заобикалящата я вселена. Изследователите са искали да разберат дали червейните дупки могат да бъдат открити чрез наблюдаваните ефекти върху заобикалящата ги среда.

Моделът на изследователите показва, че червейните дупки, ако съществуват, биха могли да бъдат достатъчно масивни, за да задействат един от аспектите на теорията на относителността на Айнщайн: че изключително масивни обекти огъват тъканта на пространство-времето до такава степен, че предизвикват изкривяване на светлината. Тази огъната светлина увеличава всичко, което се крие зад масивния обект, както се вижда от нашата гледна точка на Земята. Това явление е известно като "микролинзиране" (microlensing) и позволява на учените да използват масивни обекти, като галактики и черни дупки, за да наблюдават изключително отдалечени обекти, като звезди и галактики от ранната Вселена.

В статията изследователите твърдят, че червеевите дупки, подобно на черните дупки, биха били достатъчно масивни, за да увеличат далечните обекти зад тях.

"Увеличението чрез изкривяване от червеева дупка може да бъде много голямо, което би могло да бъде тествано един ден", разказва пред Live Science водещият автор на изследването Лей-Хуа Лиу (Lei-Hua Liu), физик в университета Джишоу в Хунан, Китай.

Лиу също така отбелязва, че червеевите дупки биха увеличили обектите по различен начин, в сравнение с черните дупки, което означава, че учените биха могли да ги различават. Известно е например, че микролензирането чрез черна дупка създава четири огледални образа на обекта зад нея. От друга страна, микролензирането чрез червеева дупка би довело до три образа: два неясни и един много ярък, показват симулациите на авторите.

Тъй като обаче други обекти - като галактики, черни дупки и звезди - също предизвикват ефект на микроленсинг, намирането на червеева дупка без ясни указания къде да се търси ще бъде трудно начинание, посочва Андреас Карч (Andreas Karch), физик от Тексаския университет в Остин, който не е участвал в изследването.

Опитът да се разграничи микролензирането, причинено от червеева дупка, от други големи обекти би бил като "опит да се разбере тихият глас на един човек насред рок концерт", разяснява Карч. Той също така отбелязва, че макар авторите на статията да предлагат интересен теоретичен начин за идентифициране на червееви дупки, "те все още дори не говорят за това как да се направи това на практика - това е бъдеща работа".

Въпреки че червейните дупки все още са силно теоретични, фактът, че моделът на изследователите един ден може да бъде тестван, е "мечтата на повечето физици", коментира Лиу.

Справка: Microlensing effect of a charged spherically symmetric wormhole
Lei-Hua Liu, Mian Zhu, Wentao Luo, Yi-Fu Cai, and Yi Wang
Phys. Rev. D 107, 024022 – Published 19 January 2023 DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevD.107.024022

Източник: Wormholes might bend light like black holes do — and that could be the key to finding them, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !