Какво може да очакваме, когато пристигнат извънземните сонди

Ваня Милева Последна промяна на 20 януари 2023 в 09:01 5114 0

Voyager 2. Кредит: Ryan Howerter (CC BY-NC-SA 2.0)

Ако космическа цивилизация започне програма за изпращане на сонди до междузвездни дестинации, първата сонда, която пристигне при нас, вероятно няма да бъде от най-първо изстреляните, а такава с много по-напреднали възможности, а не ранен опит като нашите Вояджъри.

И това може да има последици за начина, по който тълкуваме неидентифицираните въздушни феномени (UAP - Unidentified Aerial Phenomena - новият термин за НЛО), как търсим признаци на извънземен разум и как планираме бъдещи междузвездни мисии, според астрономът Греъм Смит (Graeme H. Smith), професор и астроном в катедрата по астрономия и астрофизика в Калифорнийския университет, Санта Круз.

Смит очертава своя сценарий в наскоро публикувана статия в International Journal of Astrobiology.

Смит започна проучването си с проста идея: цивилизациите, които изграждат космически кораби, стават по-добри в това с времето. С годините следващите поколения космически сонди вероятно ще пътуват по-бързо от своите предшественици. Вече сме виждали как се случва или предстои да се случи. НАСА изстреля космическия кораб Пайниър 10 (Pioneer 10) през 1972 г. Пет години по-късно изстреля Вояджър 2 (Voyager 2) с малко по-модерен двигател, системи и инструменти. През цялото това време Вояджър 2 пътува през космоса с по-голяма скорост, стабилно настигайки по-старите космически кораби. И през април 2023 г. Вояджър 2 ще изпревари Пайниър 10, докато и двете сонди се надпреварват към галактиката отвъд нашата Слънчева система.

Илюстрация на "Пайниър 10" по пътя си към междузвездното пространство. Кредит: Wikimedia Commons

Ако НАСА изстреля наследник на Вояджър някъде през 2030 г. (няма планове за това), този космически кораб вероятно ще изпревари и двата Вояджър адори за по-малко време, отколкото е необходимо на Вояджър 2 да премине Пайниър 10. И каквито и сонди да изпращаме във Вселената до 22 век вероятно ще обезсмисли всичките ни усилия от 20 и 21 век.

Но обратното също е вярно: всяка извънземна версия на Pioneer и Voyager, която достигне до нас, вероятно ще бъде изключително напреднала, а не сравнително ранен инженерен проект от първо поколение. Или както казва Смит,

„Ако обект, изпратен от междузвездна цивилизация, навлезе в Слънчевата система, шансовете са, че това няма да е реликтов артефакт, който може би е аналогичен на износена от времето сонда, подобна на Вояджър, а по-скоро може да се очаква сонда с много по-голяма сложност, дори ако вече не функционира".

Проучванията, продължили десетилетия, изследват възможността извънземна цивилизация да се разпространи, за да засели галактиката или поне една област от нея. Десетки изследователи през годините са се опитвали да преценят колко бързо една космическа извънземна цивилизация може да се разшири в нови звездни системи. Но Смит се интересува от по-ранната фаза на този процес – не кораби на колонии с екипаж, а сонди без екипаж.

В края на краищата, ако някога се осъществи първи контакт с извънземни, той едва ли ще включва огромни космически кораби, изпаряващи градове или малки зелени астронавти, които искат да бъдат отведени при нашите лидери. Вместо това изследователите от SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence - Търсенето на извънземен разум) вероятно ще забележат радиосигнал, който очевидно е продукт на изпращане на съобщение от някой, а не просто случайна астрофизика. Изследователите биха могли също така да намерят сонда без екипаж, изпратена да прави почти същите неща, за които изпратихме Вояджърите във Вселената: да събира данни и да носи доказателство, че съществуваме.

Така че си струва да помислим как може да изглежда такава сонда и какво можем да направим с нея, ако я намерим.

Всичко това - включително впечатляващото количество изчисления за това - са само предположения, разбира се. Но си струва да се има предвид, за да си отговорим на два големи въпроса:

Първо, някои известни неидентифицирани въздушни феномени действително ли са извънземни сонди? Трудно е да се определят конкретни отговори на този въпрос - или дори консенсус дали въпросът си заслужава да бъде зададен, въпреки че НАСА изглежда мисли така.

Но Смит предлага един бърз начин за оценка на възможни наблюдения на НЛО:

"Дали характеристиките на UAP са толкова далеч отвъд това, което земните иновации могат да постигнат в момента, че да съответстват на първото пристигане на превозни средства от далечна извънземна цивилизация с междузвездна космическа програма?"

И въз основа на скорошното му проучване тази конкретна летва е поставена доста високо.

Първият контакт вероятно няма да изглежда много така. Кредит: rawpixel.com (CC0 1.0)

Второ, как изследователите на SETI трябва да търсят извънземни артефакти, като например излезли от строя сонди, в нашата собствена Слънчева система? Какво трябва да са готови да намерят?

"Възможно ли е хипотетичен апарат за първа среща с извънземна цивилизация да е толкова сложен, че да функционира и след пристигането си в Слънчевата система?", пише Смит. "Както Хокинг и други обърнаха внимание, някои потенциални последици от такъв първи контакт могат да бъдат сериозно обезпокоителни за човечеството. Това е тема, която отново е намерила плодотворна почва в сферата на научната фантастика, но е извън контекста, в който е оформен настоящият документ."

Междувременно същият принцип може да направи нещата много интересни за всяка извънземна цивилизация, която случайно се натъкне на нашите роботизирани изследователи.

Златнo алуминиевa oбложка, предназначенa да предпазва позлатените записи на Voyager 1 и 2 от бомбардиране с микрометеорит. Датира от 1978 г. Кредит: Pxhere CC0 Public Domain

"От горните примери може да се предположи, че ако космическите апарати "Пайниър 11" или "Вояджър 2" някога пристигнат в родната система на извънземна цивилизация... те може да са били предшествани от земни космически апарати с много по-напреднали характеристики", пише Смит. "В този случай изследването на плочата или на фонографския диск (златния запис на "Вояджър"), намиращи се съответно на борда на тези два космически апарата, може да не каже на любопитната извънземна цивилизация много неща, които тя вече не знае за Земята и нейните обитатели."

Ако приемем, че технологиите напредват постепенно, Смит установява, че ако Земята изпраща сонди на всеки 100 години, тези, изстреляни 10 000 години по-късно, биха могли да настигнат "Вояджър 2" доста бързо и след това да го изпреварят.

Екстраполирайки този чисто хипотетичен сценарий, Смит установява, че 140-ата сонда, изпратена около 14 000 години по-късно, би пристигнала на същото място почти два милиона години преди "Вояджър 2".

По този начин сондите, изстреляни от напреднали извънземни цивилизации, биха могли да предадат донякъде объркващи сигнали на своите изпращачи, и то не в реда, в който са били предвидени.

Справка: Smith, G. (2022). On the first probe to transit between two interstellar civilizations. International Journal of Astrobiology, 1-12. doi:10.1017/S1473550422000428

Източник: Forget alien Voyagers — our first encounter with alien probes could be sleek newer models, Inverse

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !