От средата на юли Юрий Борисов е новият главен изпълнителен директор на Роскосмос на мястото на Дмитрий Рогозин.
Юрий Борисовв, заместник министър-председател, който отговаряше за оръжейната промишленост, наследява добра космическа инфраструктура на земята и няколко технологични проекти в космоса, но и сложни отношения със западните партньори.
Как ли ще изглежда руската космонавтика под ръководството на новия ръководител на Роскосмос? Статия, публикувана в Naked Science, разглежда какво наследство и в какво състояние получава той.
Словесната война на Рогозин
В началото на 2000-те години Рогозин оглавява националистическа партия с печална слава за антимигрантската си позиция, а по-късно е назначен за пратеник на Москва в НАТО. През 2011 г. той е заместник министър-председател, отговарящ за оръжейната промишленост и космоса - длъжност, която заема преди Путин да го назначи за ръководител на Роскосмос.
Бившият генерален директор на Роскосмос, Дмитрий Рогозин, е известен с провокативните си коментари, включително заплахи за ядрена война и с това, че заяви на САЩ, че ще имат нужда от "метли", за да летят до космическата станция.
В същия ден, когато руските сили нахлуха в Украйна Рогозин написа "кой ще спаси МКС от неконтролирано излизане от орбита и падане в Съединените щати или Европа?"
Оттогава Рогозин започва бурна словесна война онлайн и публикува видео, показващо как работници покриват знамената на международни партньори с тиксо отстрани на ракетата. През март Роскосмос също публикува фалшиво видео, показващо как руските космонавти изоставят американски астронавт на борда на космическата станция.
Роскосмос пусна две снимки в социалната медийна платформа Telegram на 4 юли, показващи трима космонавти, позиращи със знамена на самопровъзгласилите се Луганска народна република и Донецка народна република, след като подкрепяните от Русия сепаратистки сили обявиха победа в тези региони.
Това е ход, който разгневи света. Традиционно МКС се смята за симнвол на международното сътрудничество и за място, което е свободно от политика.
Руските космонавти Денис Матвеев, Олег Артемиев и Сергей Корсаков държат флаг на самопровъзгласилата се Луганска народна република на Международната космическа станция. Кредит: Роскосмос/Телеграм
И все пак руската космическа агенция и НАСА потвърдиха в петък, че вече са подписали споразумение за съгласуване на полетите до Международната космическа станция, което ще позволи на руските космонавти да летят на произведени в САЩ космически кораби, а в замяна американците ще се возят на руската ракета "Союз" от септември.
Може би Рогозин наистина преминаваше границите на това, което един високопоставен ръководител трябва да прави в Twitter. Но не е ясно как наследникът на Рогозин ще използва вниманието на интернет към космическите теми.
Авторът на статията в Naked Science Александър Баулин, главен редактор на Pro Космос, споделя, че не е успял да открие блога на Юрий Борисов. Но той е доктор на техническите науки, докато Рогозин е хуманитарист. Така ще има вероятно по-малко поводи за престрелки в социалните мрежи.
Назначаването на Борисов на важния пост шеф на Роскосмос показва, че той не е изпаднал напълно в немилост въпреки проблемите с оръжейните поръчки.
Отношенията с партньорите
Има по-важна тема от меметата. За бъдещите космически мисии Борисов трябва да разчита предимно на собствените си ресурси. НАСА запазва сътрудничеството си с МКС, но участието на американците в проекта "Венера-Д" (вж "САЩ и Русия заедно в мисия до Венера") Рогозин определя като неуместно. Сега руснаците ще трябва да се справят сами, естествено, ако намерят финансиране.
А как ще се развият нещата с привличането на инвестиции, е още по-голям проблем. Например Рогозин отмени изстрелването на OneWeb през 2022 г. - един от най-успешните договори на Роскосмос. Той също така прекрати сътрудничеството с Европейската космическа агенция относно космодрума Куру във Френска Гвиана, който се намира почти на екватора. А европейските партньори на Русия все още имат космически кораби, които разчитат да бъдат изведени в орбита с руски ракети.
Рогозин обаче не е инициатор на ситуацията с прекъсването на отношенията. Например от 2023 г. САЩ забраняват изстрелването на полезни товари от руски ракети, които съдържат американска електроника. А в случая с космическите кораби това са практически всички устройства, с изключение на малкото, произведени в Русия.
Освен това със започването на войната в Украйна е трудно да се плати за каквото и да било на Русия, а транспортирането на товари е затруднено. Освен това европейските партньори на Русия отменят някои мисии. Например германците изключиха телескопа си на уникалната двойна обсерватория Спектр-РГ. А ЕКА се оттегли от проекта ExoMars 2022, който потенциално би могъл да открие живот на Марс.
Така, от една страна, Юрий Борисов има по-малък шанс за сътрудничество и допълнителни печалби. Всъщност надежда има само за страните от Азия, Близкия изток и Африка. От друга страна, отказът от сътрудничество от страна на западните държави вече бе неизбежен благодарение и на поведението на вече бившия ръководител на Роскосмос.
Ще полети ли Роскосмос до Луната
И накрая, за най-важното - технологичните проблеми. Свикнахме с факта, че Русия няма да изпраща апарати на Луната, няма да лети до Юпитер и не може да изстрелва телескопи в далечния космос.
"Роскосмос все още не обмисля кацане на космонавти на Луната в краткосрочен план. Не защото е невъзможно технически, а защото е скъпо. Американците, които в момента работят по мисията Artemis с кацане на Луната, са изчислили, че всяко изстрелване ще им струва четири милиарда долара. Това са около два годишни бюджета на Роскосмос", подчертава авторът.
Това означава, че дори да се прекратят всички космически програми, ще са необходими няколко години, за да се натрупат средства за кацане на Луната. Разбира се, никой няма да позволи на Роскосмос да направи това, защото освен технологични задачи, държавната корпорация има и социални - да осигури работа на 200 хил. души, които произвеждат най-различни продукти - от ракети и сателити до електроника и дори граждански продукти.
Но има и пробиви в технологичната област. Под ръководството на Дмитрий Рогозин се постигна безпрецедентно висока надеждност на ракетите - почти 99%, т.е. при 90 изстрелвания се взривява само една ракета. Със сателитите е малко по-зле: там еняма точни статистически данни, тъй като военните не разкриват резултатите от изстрелването на полезния си товар.
Нощно изстрелване. Кредит: Роскосмос
Наказателните дела в Роскосмос
Тъмната страна е множеството наказателни дела, свързани с присвояване на средства в държавната корпорация. Това е инициативата на Дмитрий Рогозин за възстановяване на реда, макар и със строги методи. Но екипът, доведен от него, все още не е доказал своята честност. Винаги се е подчертавало, че наказателни дела са образувани срещу проекти, които са започнали преди Дмитрий Рогозин. Изключение прави делото на Иван Сафронов. Но в тази тъжна история не става дума за пари: Иван Сафронов е обвинен в държавна измяна. За съжаление подробностите са засекретени. По време на събитието Владимир Путин заявява, че Сафронов е разследван, защото е разпространявал секретни данни на Роскосмос. Рогозин обаче защитава служителя си, противопоставя се на Путин, твърдейки, че обвиняемият не е имал достъп до държавни тайни в космическата агенция.
Колко хора в наши дни, дори и задочно, биха се осмелили да се противопоставят на президента? За съжаление това не оказва положително влияние върху съдбата на Сафронов. Но за Юрий Борисов това едва ли е важно: за разлика от Рогозин той не е канил Сафронов на работа, всичко се е случило преди неговото пристигане.
Важно е, че в резултат на действията на Рогозин започват редовни изстрелвания на ракети "Союз" от новата стартова площадка "Восточний" и се довършва изграждането на стартовата площадка за тежката ракета "Ангара А5". Този космодрум се намира на руска територия и позволява да бъдат независими от договореностите с Казахстан, където се намира Байконур. Първата мисия до Луната от 46 години насам, "Луна 25", е планирана да бъде изстреляна от Восточний.
От МКС до далечния космос
Има и още една важна научна мисия. През 2019 г. Русия изгражда и изпраща рентгеновата обсерватория "Спектр-РГ" до точката на Лагранж L2 за първи път. За да стигне до нея от Земята, бе необходим полет от милион и половина километра.
В тази обсерватория има два телескопа: руският ART-XC и германският eRosita, за чието изключване вече писахме (вж "Рогозин: Германия няма "морално право" да изключи своя телескоп в съвместната астрофизична обсерватория Спектр-РГ", "Ренгеновата астрономия и може ли да бъде похитен космически телескоп?"). Проектът със сигурност ще остане водещият научен проект на Русия в космоса в близко бъдеще. А Юрий Борисов ще може да използва успехите му, за да покаже приноса на Роскосмос към световната наука.
Има и един проект, който засега изглежда напълно фантастичен. Космическият апарат "Зевс" с ядрен двигател ще може да достигне спътниците на Юпитер за сравнително кратко време и да достави достатъчно инструменти, например за търсене на живот на Европа, спътник на Юпитер. Въпреки това, макар че наземните работи все още продължават, полетът е планиран едва за 2030 г.
Новият ръководител на Роскосмос, Юрий Борисов. Кредит: Роскосмос
Да се върнем към настоящето. Вероятно сте свикнали, че на 400 километра над нас се намира Международната космическа станция с размери 100 на 50 метра. И това е най-скъпият научен проект на човечеството. Ако се съди по охладняването на отношенията, скоро Русия, САЩ и още десетина държави няма да могат да се сработят отново, което означава, че в близко бъдеще космическите станции ще бъдат с по-малки размери.
Доскоро руският сегмент бе много скромен по размер. Но през 2021 г. става възможно да се скачи с модула "Наука", който увеличава обема на обитаемото пространство с една трета. На МКС има достатъчно място за трима руски космонавти едновременно и се откриват разнообразни работни места за експерименти. Жалко е, че всичко това се случва малко преди спускането на станцията от орбита, което е планирано за 2027-2030 г.
От 2007 г. насам модулът се конструира и преработва за МКС, като се откриват недостатъци, които забавят изстрелването. Не без приключения обаче 20-тонният модул успява да се справи и разширява руския сегмент на МКС. Тя дори дава възможност за възраждане на космическия туризъм - отново през миналата година.
Така че технически Русия макар да не може да си позволи кацане на Луната, все пак е постигнала напредък в някои области и дори е започнала да произвежда модули за бъдещата национална станция РОСС. Така че дори и след свалянето на МКС от орбита (което ще трябва да направи и руският "Прогрес") пилотираната космонавтика в Русия няма да загине.
Не всичко обаче е толкова розово. Роскосмос се справя добре с ракетите-носители. Създадени са шест различни ракети, а още две са в процес на разработка. Той успява да ги стартира с 99% надеждност, както бе споменато в началото. Но трудностите на Роскосмос са с космическите кораби.
Рогозин признава това по време на експертния съвет. Борисов пръв поставя подобен въпрос на първата среща с персонала си:
"Акцентът е върху серийното производство на космически апарати в интерес на създаването на орбитални съзвездия за Министерството на отбраната и гражданския сектор, космическо приборостроене, унифициране на компонентната база", съобщава Телеграм каналът на държавната корпорация.
Поглед отвън: Санкциите смазват развитието на агенцията
Павел Лузин, руски експерт по космическа политика, обяснява, че МКС може да оцелее без Русия и международните партньори трябва да прекъснат връзките си.
„Западните партньори трябва да се замислят сериозно дали искат или не искат да продължат да бъдат партньори с Русия."
НАСА иска да продължи да работи космическата станция до 2030 г., но досега Русия се е ангажирала само до 2024 г.
Лузин отбелязва, че санкциите от февруари са сложили "точка на руската космическа програма" и са попарили надеждите ѝ за по-нататъшно развитие. В съчетание със санкциите от 2014-2021 г., настоящите санкции лишават Русия от "достъп до модерна космическа електроника, технологии и промишлено оборудване - както и от по-нататъшно сътрудничество със САЩ, ЕС, Канада и Япония, освен за МКС", посочва Лузин.
Всички държави използват космическата дейност в някаква степен за прокарване на пропаганда и национализъм, но Русия използва космическата станция, за да се опита да прекрачи всякакви правила, смята Джил Стюарт (Jill Stewart), преподавател в Лондонското училище по икономика, специализирала в областта на политиката, етиката и законите на космическите изследвания.
"Те се опитват да контролират и да разширят границите на това, което партньорите на борда на Международната космическа станция са склонни да изтърпят", посочва Джил Стюарт.
В заключение - ето как коментира епохата на Рогозин в Роскосмос блогърът Владислав Юсупов:
"Фигурата на Рогозин е толкова трагична за руския Космос, не защото при Рогозин Русия престана да бъде лидер на световната космонавтика по количеството изстрелвания и липсата на перспективни проекти, а защото Рогозин използваше Роскосмос като инструмент за политически игри и шантаж. Той постави труда, както обича да казва, на стотици хиляди хора от няколко поколения в угода на собствените си амбиции и политическа конюнктура. Той проигра доверието към руската космонавтика и космическа програма и ще е нужно много време то да се възстанови и съвсем не е сигурно, че това ще стане".
Източници:
Технарь вместо мемолога, или Какое наследство досталось новому главе «Роскосмоса», Александр Баулин, Naked Science
Russia replaces provocative head of its space agency, signs deal with NASA to share resources, СВС
Още по темата
Земята
Роскосмос показа сателитни снимки на "центровете за вземане на решения", подкрепящи Украйна
Космос
Ренгеновата астрономия и може ли да бъде похитен космически телескоп?
Космос
Рогозин към руските учени: Толкова ли е важно да публикувате в чужди списания?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари