Да претеглиш галактика не е проблем, който се среща всеки ден, но често вълнува астрономите. Масата на една галактика е важна за извличането на определени свойства на Вселената като тъмната материя, а настоящите методи имат известна степен на несигурност.
Сега се предлага нов метод за измерване на масата на галактика, по-специално на нашата собствена. Изследователи от Университета на Аризона и Университета в Кеймбридж се опитаха да решат проблема, като използват по-малките галактики около Млечния път като начин да се оцени масата му.
Техните резултати са описани в The Astrophysical Journal и представени на 232-та среща на Американското астрономическо дружество в Денвър.
Масата на нашата галактика силно влияе върху движението на тези сателитни галактики, сред които е и най-близкия ни съсед - галактиката Андромеда.
Обикновено изследователите използват позицията и скоростта на сателитните галактики, за да направят оценка на масата, но този изследователски екип използва пак свързана с тях, но различна величина - момента на импулса. Тъй като галактиките следват елиптична орбита, тяхната скорост ще бъде различна в зависимост от това дали са по-близо или далеч от Млечния път. Но моментът на импулса, наричан още ъглов момент, не се влияе.
"Представете си фигуристка, която прави пирует", обяснява авторът Екта Пател (Ekta Patel) в сайта на Университета на Аризона. "Когато прибере ръцете към тялото си, тя се върти по-бързо. С други думи, скоростта й се променя, но ъгловият й момент остава един и същ по време на пируета.
Концепция на художник за това, което се случва със сателитите около галактиката ни. Тези потоци от звезди, които се извисяват високо над Млечния път, са останки от галактики и звездни клъстери, раздробени и разкъсани от гравитационното напрежение на нашата галактика в продължение на милиарди години. Тези потоци, по-голямата част от северното небе, са между 13 000 и 130 000 светлинни години от Земята. (Кредит: NASA/JPL-Caltech/R. Hurt/SSC/Caltech)
Екипът изчисли пълното триизмерно движение на 50 сателита на Млечния път и комбинира тази информация със статистически модели и симулации. Използва виртуални вселени с 20 000 "галактики-домакини" като аналози на Млечния път. Те са заобиколени от 90 000 сателитни галактики. Този подход им помага да оценят масата на Млечния път, която се оказа 960 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето. Екипът твърди, че този метод има по-малка несигурност в сравнение с предишните оценки на масата на Млечния път.
Космическа хореография: Този филм показва орбиталните траектории на няколко сателита на Млечния път за последните 2 милиарда години, произтичащи от това проучване. (Кредит: Ekta Patel)
С натрупването на наблюдения все повече и повече малки галактики, обграждащи Млечния път, стават известни на астрономите. Екипът се надява да използва тези данни, за да направи по-сигурни измервания на масата на Млечния път и да проучи свойства като количеството на тъмната материя в нашата галактика.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари