На тази дата през 1546 година в замъка Кнутсторпс е роден Тихо Брахе - датски астроном, астролог и алхимик от времето на Ренесанса.
Тихо Брахе първи в Европа извършва систематични и точни астрономически наблюдения, които използва Кеплер, за да изведе законите за движението на планетите.
Ражда се в благородническо семейство, чийто корени са известни от началото на XV века, с името Тюге Брахе, по-късно прочут с латинизираното име Тихо.
Неговият сънародник Ханс Кристиан Андерсен го описва в приказката "Лебедовото гнездо"(Svanereden).
"Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат..."- така Андерсен поетично описва своята родина.
В приказката споменават три лебеда, излитащи от "гнездото". Първият лебед разрязал с мощните си криле надвисналата над земята мъгла и звездното небе се открило пред очите на хората в целия си блясък и им станало по-близко. Това е астрономът Тихо Брахе. Другият лебед бил скулпторът Бертел Торвалдсен. А третият лебед "дал крила на мислите" е датският физик Ханс Кристиан Оерстед.
Тихо Брахе заслужава напълно тези вдъхновени думи. Той е съставил първият подробен каталог на звездите с невероятна за времето си точност - грешката му не надминава 40", а средните грешки при уточняване положенията на другите звезди са около 1'. Това е първият съвременен звезден каталог с 788 звезди, изместил каталозите на Хипарх и Птолемей.
Благодарение на неговите усилия са изградени две астрономически обсерватории - "Ураниборг" (Небесен замък) и "Стьорнеборг" (Звезден замък).
Свръхновата на Тихо или SN 1572 - изображение на остатъчната ѝ радиация в рентгеновата част на спектъра, направено от космическия телескоп Чандра.
На 11 ноември, 1572, Тихо Брахе, прибирайки се от химичната си лаборатория, забелязал в съзвездието Касиопея необичайно ярка звезда, която не е виждал преди. Той веднага разбрал, че това не е планета и започнал да измерва нейните координати. Звездата греела в небето още 17 месеца и била видима дори през деня, но постепенно блясъкът ѝ помръкнал. Това е първата за 500 години наблюдения свръхнова в нашата галактика. Следващата се случва скоро след смъртта на Брахе, описана от Кеплер и повече в нашата галактика свръхнови, видими с невъоръжено око, не е имало.
Въпреки великите научни постижения, с които е известен, датчаните имат израз "денят ми е като на Тихо Брахе", което за тях означава, че целият ден не им е вървяло. Наречен е на Брахе, заради начина по който е починал - спукан пикочен мехур след запой. По време на пиршество Тихо Брахе получава силни болки в корема, но отказва да напусне събитието, тъй като това, според него е неспазване на етикета. Почива 11 дни по-късно със силни болки и разкъсан пикочен мехур.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари