На тази дата през 1546 година в замъка Кнутсторпс е роден Тихо Брахе - датски астроном, астролог и алхимик от времето на Ренесанса.
Тихо Брахе първи в Европа извършва систематични и точни астрономически наблюдения, които използва Кеплер, за да изведе законите за движението на планетите.
Ражда се в благородническо семейство, чийто корени са известни от началото на XV века, с името Тюге Брахе, по-късно прочут с латинизираното име Тихо.
Неговият сънародник Ханс Кристиан Андерсен го описва в приказката "Лебедовото гнездо"(Svanereden).
"Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат..."- така Андерсен поетично описва своята родина.
В приказката споменават три лебеда, излитащи от "гнездото". Първият лебед разрязал с мощните си криле надвисналата над земята мъгла и звездното небе се открило пред очите на хората в целия си блясък и им станало по-близко. Това е астрономът Тихо Брахе. Другият лебед бил скулпторът Бертел Торвалдсен. А третият лебед "дал крила на мислите" е датският физик Ханс Кристиан Оерстед.
Тихо Брахе заслужава напълно тези вдъхновени думи. Той е съставил първият подробен каталог на звездите с невероятна за времето си точност - грешката му не надминава 40", а средните грешки при уточняване положенията на другите звезди са около 1'. Това е първият съвременен звезден каталог с 788 звезди, изместил каталозите на Хипарх и Птолемей.
Благодарение на неговите усилия са изградени две астрономически обсерватории - "Ураниборг" (Небесен замък) и "Стьорнеборг" (Звезден замък).
Свръхновата на Тихо или SN 1572 - изображение на остатъчната ѝ радиация в рентгеновата част на спектъра, направено от космическия телескоп Чандра.
На 11 ноември, 1572, Тихо Брахе, прибирайки се от химичната си лаборатория, забелязал в съзвездието Касиопея необичайно ярка звезда, която не е виждал преди. Той веднага разбрал, че това не е планета и започнал да измерва нейните координати. Звездата греела в небето още 17 месеца и била видима дори през деня, но постепенно блясъкът ѝ помръкнал. Това е първата за 500 години наблюдения свръхнова в нашата галактика. Следващата се случва скоро след смъртта на Брахе, описана от Кеплер и повече в нашата галактика свръхнови, видими с невъоръжено око, не е имало.
Въпреки великите научни постижения, с които е известен, датчаните имат израз "денят ми е като на Тихо Брахе", което за тях означава, че целият ден не им е вървяло. Наречен е на Брахе, заради начина по който е починал - спукан пикочен мехур след запой. По време на пиршество Тихо Брахе получава силни болки в корема, но отказва да напусне събитието, тъй като това, според него е неспазване на етикета. Почива 11 дни по-късно със силни болки и разкъсан пикочен мехур.






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция