На 31 януари 1958 г. Съединените щати изстрелват от Кейп Канаверал първия си спътник, наречен Explorer-1 - само четири месеца след старта на Спутник-1, с което започва космическата надпревара през миналия век, донесла всъщност много постижения в изследването на космоса за цялото човечество.
Конструктор на "Explorer" или "Изследовател" е немецът Вернер фон Браун. Бащата на немските ракети "Фау" буквално спасява репутацията на американската космонавтика след неуспешен старт на друг сателит - "Авангард-1". Апаратурата е 4,5 кг в това число Гайгеров брояч и датчик на метеоритни частици.
За да скъси сроковете за изстрелването, фон Браун използва съществуваща балистична ракета, като само прикрепва 11 бустера (ускорителя). При старта използваните степени на ракетата-носител се отделят, но последната остава прикрепена към спътника.
Въпреки това, този първи американски спътник прави важно откритие.
Тъй като орбитата на Explorer-1 е значително по-висока от тази на Спутник-1, е забелязано, че от време на време връзката прекъсва.
В перигея на орбитата Гайгеровият брояч отчита обичайното космическо излъчване, което е вече известно от пусканите вертикални височинни ракети. В апогея обаче Гайгеровият брояч въобще не дава сигнал. Тогава Джеймз ван Алан предполага, че в тази най-висока точка от орбитата броячът е в режим на насищане от неочаквано интензивно облъчване. Според него на това място може би има протони от слънчевия вятър с енергия от 1 до 3 мегаелектронволта, захванати от земното магнитно поле в своеобразен капан. По-късните измервания потвърждават тази хипотеза и радиационните пояси около Земята са наречени пояси на Ван Алън.
