Хипотетичната Девета планета, намираща се във външната част на Слънчевата система, далеч отвъд орбитата на Нептун, с маса между пет и петнадесет пъти по-голяма от тази на Земята, се търси от години.
Константин Батигин (Konstantin Batygin) и Майкъл Браун (Michael E. Brown) от Калифорнийския технологичен университет предполагат съществуването на Деветата планета през 2016 г. Те правят това въз основа на необикновеното поведение на редица транснептунови обекти, обикалящи около Слънцето във външната област на Пояса на Кайпер.
Деветата планета би трябвало да се намира някъде в този външен регион на разстояние между няколкостотин и няколко хиляди астрономически единици (1 AU = разстоянието Слънце-Земя, 149 милиона км).
Планета 9 би била твърде далечна, за да бъде видяна от отразена светлина, така че ще трябва да се търси по нейното слабо инфрачервено сияние. И с маса от само пет Земи, тя не би отделяла много топлина. Освен това толкова далечна планета би се движила много бавно, така че в рамките на един набор от наблюдения изобщо няма да се забележи, че се движи.
Неотдавна бе започнато ново търсене, което също обаче даде нулеви резултати.
Двама астрономи, Крис Седжуик (Chris Sedgwick) и Стивън Сержант (Stephen Serjeant), са анализирали данните от два спътника, които извършват наблюдения на небето в инфрачервения диапазон - планета като Деветата планета би трябвало да излъчва предимно инфрачервено лъчение заради топлината си.
Тези два спътника са инфрачервеният астрономически спътник (IRAS - InfraRed Astronomical Satellite) и космическият телескоп AKARI. Първата е холандска мисия, извършена много отдавна (1983 г.), а втората е от двадесет години по-късно. Седжуик и Сержант избират тези две изследвания, защото те заснемат цялото небе, а разликата от двадесет години е достатъчна, за да може планета като Деветата планета би трябвало да издаде позицията си, като се придвижи леко по небето през това време.
Мъглявините с интегриран поток са сравнително наскоро идентифициран астрономически феномен. За разлика от типичните и добре познати газови мъглявини в равнината на галактиката Млечен път. Слаба мъглявина с интегриран поток близо до Полярната звезда. Кредит: Kush Chandaria, CC BY-SA 4.0
Изненадващо, те откриват повече от 500 кандидати. Въз основа на енергийното разпределение на техните спектри повечето от тези кандидати са с орбитални разстояния, по-малки от 1000 AU, и маси, по-малки от тази на Нептун, което е точно диапазонът, очакван за Деветата планета.
Но не бива да се вълнуваме твърде. Когато екипът разглежда инфрачервените подписи на ръка, установява, че нито един от тях не е толкова убедителен.
Повечето от тях се намират или в рамките в или близо до слаба мъглявина с интегриран поток, известна още като галактически цирус. Те са дифузни облаци от междузвезден газ, които не се виждат лесно на видими дължини на вълните, а по-скоро излъчват инфрачервена светлина.
Така че се оказва, че тези кандидати не са планети, а по-скоро ехото на слаба мъглявина. Което до голяма степен изключва Деветата планета. Надеждите за друга планета се губят в облаците.
Справка: Chris Sedgwick, Stephen Serjeant, Searching for giant planets in the outer Solar System with far-infrared all-sky surveys. arXiv:2207.09985v1 [astro-ph.EP], arxiv.org/abs/2207.09985
Източник: Planet 9 is running out of places to hide
Brian Koberlein, Universe Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари