Анализирайки странното поведение на изключително бързо движещ се космически облак междузвездни газ в Млечния път, астрономите намериха улики за съществуването на странстваща черна дупка, скрита в облака.
Този резултат поставя началото на търсенето на скрити черни дупки, съобщи екипът на японския радиотелескоп Нобеяма (Nobeyama Radio Observatory - NRO).
Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.
Трудно е да се намерят черни дупки, защото са напълно черни. В някои случаи черните дупки предиквикват такива ефекти, по които могат да се видят. Например, ако черната дупка има спътник звезда, от която изсмуква материал и го натрупва около себе си, образувайки диск, който се нагрява поради огромното гравитационно привличане от черната дупка и излъчва силна радиация. Но ако една черна дупка се носи сама в пространството, тя може да остане невидима.
Японските изследователи стигнаха до заключението, че близо до останките от свръхновата W44 на разстояние от 10 хиляди светлинни години може да се "крие" зад облак от междузвездния газ черна дупка.
За да направят своето откритие астрономите, водени от Масая Ямада (Masaya Yamada), използват разположеният в Чили телескоп ASTE, а също и радиотелескопа на японската обсерватория Нобеяма. Учените проучвали молекулярните облаци около останките на загиналата звезда.
10-метровият телескоп ASTE в Пампа ла Бола (надморска височина 4800 м), Северно Чили (вляво) и 45-метрровият радиотелескоп Нобеяма, най-голямата радиообсерватория, Япония (вдясно).
Те обръщат внимание на странното поведение на облак от междузвезден газ. Този обект наречен "Куршум" (Bullet) се движи в посока обратна на въртенето на нашата галактика и има огромна кинетична енергия. Скоростта на движение на "Куршума" достига 120 км/сек.
The National Astronomical Observatory of Japan
Екипът предлага два сценария за формирането на "Куршума". И в двата случая, тъмният и компактен източник на гравитация, хипотетичната черна дупка, има важна роля. Първият сценарий е "експлозивният модел", при който разположената наблизо черна дупка би могла да привлече към себе си газовия облак, образуван от взрива на остатък от свръхновата. В този случай масата на черната дупка може да е само 3,5 пъти слънчевата маса или по-голяма.
Другият сценарий е "еруптивният модел", при който с висока скорост черна дупка преминава през плътен газ и газът се увлича от силната гравитация на черната дупка и се образува газов поток. В този случай учените изчисляват масата на черната дупка на 36 пъти слънчевата маса или по-голяма.
Схеми на двата сценария за механизма на образуване на "Куршума". (а) експлозивен модел и (b) еруптивен модел. Двете графики показват част от фронта на ударната вълна, произведена от разширяването на останки от суперновата W44. Ударната вълна навлиза в спокойния газ и го компресира до образуването на плътен газ. "Куршумът" се намира в центъра на графиките и се движи много различно в сравнение с околния газ. Източник: Keio University
По-нататъшните изследвания могат да покажат коя от двете хипотези е вярна.
Методиката за търсене на черни дупки по движението на веществото в молекулярните облаци би могла да помогне да се намерят множество други черни дупки, за чието съществуване не подозираме.
Трябва да се отбележи че до момента има данни само за 60 черни дупки в Млечният път. Но много специалисти твърдят, че в нашата галактика би трябвало да се намират около милиард такива обекти.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари