Всички вече видяхме историческата снимка на свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката M87.
Но трудно може да придобием представа за мащаба й.
Това чудовище на около 55 милиона светлинни години от нас, се крие в центъра на една от най-масивните галактики в местната Вселена. Тя има диаметър 120 хиляди светлинни години, който е малко по-малък от този на Млечния път, но М87 е сферична, а не плоска спирала. Общата маса на М87 е около 200 пъти по-голяма от тази на Млечния път.
Масата на черната дупка е също впечатяваща - представете си нашето Слънце по 6.5 милиарда пъти. И цялата тази маса в обем толкова малък, че технически няма пространствени измерения.
Тази малка точка, натъпкана с невъобразимо количество маса изкривява окололното пространство до такава степен, дори светлината няма достатъчно ускорение, за да се измъкне от нея.
За да има шанс да избяга, един фотон трябва да е на разстояние от около 18 000 000 000 километра от средата на дупката. Или около 122 пъти разстоянието между Земята и Слънцето. Ако е по-близо, пропада невъзвратимо по гибелната спирала.
Зад пределите на тази граница неумолимо материята се върти все по-близо към гибелта си със скорост, която се доближава до максималното ограничение на скоростта във Вселената, излъчвайки радиация.
Понякога числата не дават достатъчно представа. Ето тази графика на американския карикатурист, автор, инженер, научен теоретик и създател на сайта XKCD Рандал Мънро (Randall Munroe) ни дава точно това:
Източник: To Truly Appreciate The M87 Black Hole Pic, You Need to See Just How Huge It Is
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
1
11.04 2019 в 23:22
Ако се приеме, че обемът на дупката се определя от хоризонта на събитията (съвсем обосновано допускане, виж примерно как се определя нейната температура по Хокинг), то плътността на дупката от епохалната снимка идва доста по-малка от плътността на земния въздух.
Изобщо, предвид че площта на хоризонта е пропорционална на масата, то с добавяне на маса плътността на дупката намалява.
Да се набеждава черната дупка за точков обект е наивно - тя трябва да има поне толкова вътрешна структура, че да може да има инеричен момент и да носи момент на импулса (точковите обекти нямат такива неща). В модела на Кер тоя фокус се постига с пръстеновидна вместо точкова сингулярност. Извън сингулярността обаче според мен има и други интересни неща.
Последни коментари