Горното изображение може да изглежда като съвсем нормална снимка на нощното небе, но това, което виждате, е много по-специално от просто блещукащи звезди. Всяка от тези бели точки е активна свръхмасивна черна дупка.
И всяка от тези черни дупки поглъща материал в сърцето на галактика, отдалечена на милиони светлинни години - това е начинът, по който те изобщо могат да бъдат намерени.
Публикуваното през 2021 г. изображение съдържа 25 000 светли точки, които представляват свръхмасивни черни дупки. Това е най-подробната досега карта на черните дупки в диапазона на ниските радиочестоти - постижение, за чието съставяне са били необходими много години и огромен виртуален радиотелескоп с размерите на Европа.
"Това е резултат от многогодишна работа върху невероятно трудни данни", обяснява астрономът Франческо де Гасперин (Francesco de Gasperin) от Хамбургския университет в Германия. "Трябваше да измислим нови методи за преобразуване на радиосигналите в изображения на небето".
Цялото изображение на картата. Кредит: LOFAR/LOL Survey
Когато просто се реят в пространството и не правят нищо особено, черните дупки не излъчват никакво откриваемо лъчение, което ги прави много трудни за откриване.
Когато една черна дупка активно акумулира материал - събирайки го в диск от прах и газ, който я заобикаля така, както изтичащата вода обикаля отвора на ваната - интензивните сили, свързани с това, генерират лъчение с множество дължини на вълната, което може да се открие в необятното пространство.
Горното изображение е толкова специално, защото обхваща свръхниските радиовълни, засечени от LOw Frequency ARray (LOFAR). Тази интерферометрична мрежа се състои от около 20 000 радиоантени, разпределени на 52 места, разпръснати в девет европейски страни.
Понастоящем LOFAR е единствената мрежа от радиотелескопи, способна да прави дълбоки (с много дълго време на експозиция) изображения с висока резолюция на честоти под 100 мегахерца, предоставяйки уникален поглед към небето.
Публикуваните сега данни, обхващащи 4% от северното небе, са първият набор от амбициозния план на мрежата за заснемане на цялото северно небе в свръхниски честоти - LOFAR LBA Sky Survey (LoLSS).
Тъй като е базиран на Земята, LOFAR трябва да преодолее едно значително препятствие, което не засяга космическите телескопи: йоносферата.
Това е особено проблемно за свръхнискочестотните радиовълни, които могат да бъдат отразени обратно в космоса. При честоти под 5 мегахерца йоносферата е непрозрачна по тази причина.
Честотите, които проникват през йоносферата, могат да варират в зависимост от атмосферните условия. За да преодолее този проблем, екипът използва суперкомпютри, които изпълняват алгоритми за коригиране на йоносферните смущения на всеки четири секунди. За 256-те часа, през които LOFAR е наблюдавал небето, това са много корекции.
Благодарение на това е получена толкова ясна картина на небето на свръхниски честоти.
Данните от частите от широкообхватното проучване, които в момента са били публикувани, са достъпни за изтегляне от страницата за публикуване на данни на сайта на LOFAR. Всеки може да се включи в класификацията на източниците на LoTSS чрез проекта Zooniverse Radio Galaxy Zoo (LOFAR).
Първата версия на данните за LoLSS с максимално качество е достъпна за изтегляне от страницата за публикуване на данни на LOFAR.
Справка: The LOFAR LBA Sky Survey - I. survey description and preliminary data release. By F. de Gasperin et al.
Accepted for publication in Astronomy & Astrophysics.
Free preprint: https://www.astronomie.nl/upload/files/2021/DeGasperin-AandA-2021.pdf
Източник: The White Specks in This Image Aren't Stars or Galaxies. They're Black Holes, ScienceAlert
Още по темата
Космос
Никога досега две свръхмасивни черни дупки не са наблюдавани толкова близо една до друга
Космос
Разкрити са тайните на загадъчните радиомехури около свръхмасивна черна дупка
Космос
Втората най-близка свръхмасивна черна дупка може да е в близка галактика джудже
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари