
Учен от космическия център Годард на НАСА изказва интересната хипотеза, че тъмната материя е направена от черни дупки, образувани по време на първата секунда на съществуването нашата Вселена, известни като първични черни дупки.
Александър Кашлински (Alexander Kashlinsky) предполага, че неговото предположение се съгласува с нашите познания за светимостта на космическия инфрачервен и рентгенов фон и може да се обясни неочаквано високите маси на сливащите се черни дупки, открити миналата година, съобщава Science Daily.
Проучването е публикувано в Astrophysical Journal.
Тъмната материя е мистериозна субстанция, от която се състои повечето от материалната Вселена, но засега тези екзотични частици остават неуловими. Възможно е да ги търсим не там, където са.
През 2005 г. Кашлински ръководи екип от астрономи, които с помощта на космическия телескоп Spitzer проучват инфрачервената светлина в една част от небето от първите светлинни източници във Вселената преди повече от 13 милиарда години. Последващи проучвания потвърждават, че този космически инфрачервен фон (cosmic infrared background - CIB) показва неочаквана структура и в други части на небето.
Тази светлина може да бъде от най-първите звезди или може би от горещия газ, попадащ в първите черни дупки.
През 2013 г. друго изследване на космическия рентгенов фон (cosmic X-ray background - CXB) по данни на рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА сравнява с CIB същата област на небето. Първите звезди са отделяли главно оптична и ултравиолетова светлина, която днес се разтяга в инфрачервената област от разширяването на пространството, така че нямат значителен принос за CXB.
И все пак неравномерният блясък на нискоенергийните рентгенови лъчи в CXB съвпада със CIB доста добре. Единственият познат обект, който може да излъчва достатъчно светлина в този широк диапазон са черните дупки. Изследователският екип заключи, че първичните черни дупки трябва да са били в изобилие сред най-ранните звезди, най-малко един всеки пет от източниците, които допринасят за CIB.
Снимка на част от небето в съзвездиято Голяма мечка, получено от телескопа Spitzer в инфрачервения диапазон/NASA/JPL-Caltech/A. Kashlinsky (Goddard)
Същата част на небето. На изображението е показана цялата радиация от познатите звезди и галактики. Останалият инфрачервен фон е излъчване от първите обекти на младата Вселена / © NASA / JPL-Caltech / А. Kashlinsky (Goddard)
Предполага се, че "зародишите" на първичните черни дупки са възникнали от флуктуациите на свръхгореща и плътна материя на ранната Вселена в първата част от секундата след Големия взрив. Теоретичните изчисления показват, че появата на черните дупки е настъпила почти едновременно и размерите им трябва да са били долу-горе еднакви.
През септември 2015-та детекторите LIGO уловиха за първи път в историята гравитационни вълни от двойка сливащи се черни дупки, разположени на 1,3 милиарда светлинни години от Земята. Масите им бяха оценени на 29 и 36 слънчеви маси - подозрително близо една до друга. Това предполага, че дупките са се появили в ранните етапи на Вселената, заедно с други първични черни дупки.
"В зависимост от механизма на работа, първичните черни дупки могат да имат свойства, много подобни на откритите от LIGO", обяснява Кашлински.
В новата си публикация, публикувана на 24 май в Astrophysical Journal Letters, Кашлински анализира какво може да се случи, ако тъмната материя идва от черни дупки, подобни на тези, открити от LIGO. Черните дупки изкривяват разпределението на масата в ранната Вселена, добавяйки малки флуктуации, които имат последствия стотици милиони години по-късно, когато първите звезди започват да се формират.
За голяма част от Вселената нормалната материя през първите 500 милиона години остава твърде гореща, за да се обедини в звезди. Тъмната материя не е била повлияна от високата температура, защото, независимо от нейния характер, тя взаимодейства изключително чрез гравитация.
Заради взаимното привличане, тъмната материя се слива в клъстери, наречени минихало (minihaloes), които в бъдеще стават гравитационните "семена", послужили като центрове на концентрация на нормалната материя. Горещият газ колапсира към тези клъстери и в резултат на по-нататъшното му сгъстяване се образува първото поколение звезди и галактики.
Кашлински показва, че ако голяма част от халото на тъмната материя в ранната Вселена е колапсирала в черни дупки, този процес е съдействал за по-бърза поява на звездите, което се съгласува с данните от Spitzer и Chandra.
Ако такива първични черни дупки са родени не от големи звезди, но още от самото вещество на ранната Вселена са оцелели до наши дни в достатъчни количества, тяхната гравитация може да обясни всички ефекти, които сме свикнали да отнасяме до невидимата тъмна материя.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12492
4
27.05 2016 в 18:33
Оффнюз ли доказаха тая хипотеза? Точно това е връзката между първичните черни дупки и тъмната материя - че са ХИПОТЕТИЧНИ.
15919
3
26.05 2016 в 19:24
12031
2
25.05 2016 в 22:01
В статията не пише това. Не пише, че тъмната материя е създала първичните черни дупки, а че се състои от тях.
12427
1
25.05 2016 в 17:24
Само дето е по-скоро обратното: Тъмната материя се структурира в центъра на ротация на Галактиките, поради наличие (вече) на вещеви обекти, които падат към общ център - структура с тороидална форма, обхващаща падащите към центъра масови обекти. Така, тази структура върти-увлича и "светещото", а илюзията ни е, че в центъра има много "маса" по изч. от Нютон. Не е нужно да има маса и пак ще е "черно"и пак така ще се върти!
Сблъскват се вещевите обекти при "сливане на ЧД" и затова има разпад с излъчване на гама, рентген и ИЧервено.
В началото тъмната материя се структурира до неутрални вещеви обекти. При разпада им - протоните и електроните "разбъркват" неподвижното ЕлМагнитно Поле и при среща - образуват водород. Разпределението на водорода структурира ЕМП с "остатък" наречен "Реликтово лъчение". Паралелно с раждане на частиците в кластърите - става разщиряване-разбягване на Галактики, а погълнатата в частиците енергия прави Космоса черен.
Последни коментари
швейк
Бабуините не се разпознават в огледало, но много други сухоземни и морски животни го правят
Chukan Kirilov
Вътрешното ядро на Земята неясно защо променя формата си
Chukan Kirilov
Океанската плоча между Арабската и Евразийската континентална плоча се откъсва
dolivo
Хидроксихлорохин: 17 хиляди излишни смъртни случая от COVID-19, свързани с употребата му
yoghurt
Коя националност е най-древна?