Всички сме виждали кадри на астронавти, които се подскачат на Луната и изглежда го правят с лекота.
Но да накарате тялото си да ви слуша при ниска гравитация не е толкова лесно. НАСА има колекция от кадри от мъже в пухкави скафандри, падащи върху лунната повърхност.
Естествено, целта на специалистите на НАСА не е да се посмеят. НАСА прави подробни доклади на паданията на астронавтите и това си има научна причина.
За Аполо 15 целта бе да се изследват метаболитните нива на астронавтите, докато преминават през различни терени на Луната - нагоре, надолу и равен терен.
За Аполо 16 бе да се оценят разликите между начините на придвижване на Земята и Луната, за да се разбере по-добре лунната гравитация и как тя влияе върху движението на хората по повърхността на нашия спътник.
Част от причината за неудобството е, че макар и да тежим по-малко на Луната, масата си остава същата, следователно инерцията, която е съпротивата на тялото на промените в движението и е свързана с масата, а не с теглото, също остава същата.
Така един астронавт, движещ се на Луната, прави това в много различни условия от тези, в които е свикнал и това, от своя страна, води до някои падания.
Изследователите на НАСА се погрижиха да опишат тези падания възможно най-точно и защо се е случило всяко от тях.
Едно от описанията от мисията Аполо 15 гласи така:
"[Командир Дейвид Скот] започва да се движи към нова област... и обобщава описанието на района. Той стъпва около група камъни и след това десният му крак стъпва в малка вдъбнатина и започва да губи равновесие. Като стъпва с левия си крак, се плъзга от малката скала и продължава да се плъзга по рохкавата повърхностна почва. Докато се опитва да върне краката си под центъра на тежестта си, Скот увеличава скоростта си напред. След това полита напред, разпервайки ръце, за да предотвртати падането. Приземявайки се на лявата си страна, той се търкаля по посока, обратна на часовниковата стрелка и след излиза от полезрението на камерата".
Докладът на Аполо 16 също се задълбочава в анализа на падането: Пилотът на лунния модул Чарлз Дюк падна, когато спря да вдигне клещите и "при това движение стъпи на клещите и при опита си да ги вдигне, загуби равновесие."
Други падания са свързани с рохкавия, сух лунен реголит, което затруднява постигането на добро сцепление на повърхността на Луната.
Всъщност всичко това е много полезна информация, особено след като хората имат намерение скоро да се върнат на Луната.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари