Учени наблюдаваха за първи път как на 20 милиона светлинни години от нас се ражда черна дупка, съобщи NewScientist.
Изследването е публикувано в arXiv.
Когато масивните звезди изчерпят горивото си, те умират в една огромна експлозия, изстрелваща високоскоростни струи от материя и радиация. Каквото остава се свива в черна дупка, която е толкова плътна и има толкова силна гравитация, че дори светлината не може да избяга.
Или поне така е на теория. Сега екип, ръководен от Кристофър Кочанек (Christopher Kochanek) от Университета на Охайо Колумб е наблюдавал нещо много специално в данни от космическия телескоп Хъбъл от времето, когато е бил насочен към червения свръхгигант звездата N6946-BH1 на около 20 милиона светлинни години от Земята.
Умиращата звезда
Тази звезда, наблюдавана за първи път през 2004 г., някога е била около 25 пъти масата на нашето Слънце. Кочанек и колегите му установили, че за няколко месеца през 2009 г. звездата бързо се разгаря до един милион пъти по-ярко от нашето Слънце, а след това постепенно избледнява. Новите снимки на Хъбъл показват, че тя е изчезнала в видимите дължини на електромагнитните вълни, но е открит по-слаб източник на същото място в инфрачервената област като топло сияние.
Благодарение на тези наблюдения може да се сравни това, което предсказва теорията, че трябва да се случи, когато една звезда с такъв размер се смачка в черна дупка.
Първо звездата изригва толкова много неутрино, че губи маса. С намалената си маса звездата няма достатъчно гравитация, за за да задържи облака от водородни йони, свързани слабо с нея. Тъй като облакът от йони е отнесен надалеч в космоса, той се охлажда, което позволява на отделените електрони да се закрепят отново във водорода. Това води до светлинно избухване, продължило една година, а когато то избледнява, остава само черната дупка.
Има и други две потенциални обяснения за изчезването на звездата - би могла да се слее с друга звезда или да бъде скрита от облак прах. Но това не се вписва в данните - при сливане ще свети по-ярко, отколкото първоначалната звезда и много по-дълго от няколко месеца, а облакът прах няма да я скрие за толкова дълго време.
"Това може да е първото пряко свидетелство за това как разпадането на една звезда може да доведе до образуването на черна дупка", заяви Ави Льоб (Avi Loeb) от Харвардския университет.
Тъмният жизнен цикъл
Находката се нуждае от по-нататъшно потвърждение, но това може да стане скоро. Материалът, попадащ в черната дупка ще излъчва рентгенови лъчи в определен спектър, които може да бъдат забелязани от рентгеновата обсерватория Chandra.
Кочанек заяви, че неговия екип ще получи новите данни от Chandra в следващите два месеца.
Ако обсерваторията Chandra не забележи нищо, това не означава, че обектът не е черна дупка. Във всеки случай, екипът ще продължи да търси с Хъбъл - щом вече звездата не е там, най-вероятно, това е черна дупка.
Тези данни ще помогнат опише началото на жизнения цикъл на една черна дупка и ще даде информация за симулациите на това как се образуват черните дупки и това, което кара една масивна звезда да се превърне в неутронна звезда, а не в черна дупка.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари