Кога цветният прашец предизвиква алергии

Във въздуха вече се носи първият полен за сезона. Кога този цветен прашец става алергенен и как изглежда под електронен микроскоп.

В България растат стотици видове опрашвани от вятъра алергенни растения. Те обикновено са с дребни и незабележими цветове и произвеждат много прашец. Спомнете си ресите на брезата. Във всеки грозд има 5,5 милиона зърна. И на дървото са хиляди реси.

За да се влоши състоянието на хора, предразположени към алергии, трябва да са изпълнени три условия.

Условие 1. Цветният прашец да е много

Алергията се проявява тогава, когато количество прашец надвишава индивидуалния праг на чувствителността на човека. Затова основната опасност представлява прашеца от обикновените растения, с които хората се срещат ежедневно.

Най-често алергични реакции предизвикват полените на растенията от три групи:
• Дървета: сем. Брезови (Betulaceae) – леска, бреза, елша, габър, сем. Букови (Fagaceae) – бук, дъб и др.
• Треви: сем. Житни (Poaceae) – ежова главица, райграс, ръж, тимотейка и др.
• Плевели: пелин, лобода, живовляк и др.

Различните растения цъфтят по различно време и едно след друго насищат с полен въздуха по време на сезона на елергиите. Някои хора са алергични към само едно растение. В този случай, изострянето на алергията трае 1-1,5 месеца. Други имат т. нар. поливалентна алергия, алергични са към всичко. Такива хора се чувстват зле през целия топъл сезон, от пролетта до есента.

Това е календар на цъфтежа на някои растения, разпространени в България.

^{В жълно е умерена концентрация на полена, а в червено - силна.}

Концентрация на поленовите зърна над 10 броя на кубичен метър въздух се смята вече за опасна за алергичните към полен.

Условие 2. Прашецът лесно да се пренася на дълги разстояния

Цветният прашец се различава по морфологията си. Разнообразието на поленовите зрънца се вижда добре под електронен микроскоп. На снимките може да се види, че прашецът е различен по размер, форма, пори и бразди по повърхността си. Тези параметри пряко влияят върху поведението на полена във въздуха.

Повечето от алергенния полен е на опрашвани от вятъра растения. Техните поленови зърна са леки, сухи и гладки. Те лесно се пренася на дълги разстояния. Такъв е поленът на растения като бреза, елша, върба, леска, дъб, смърч, бор, бучиниш, коприва, тимотейка, овес.

^{Елша, размер на зърната 25-50 микрона}

^{Бреза, размер на зърната 30-50 микрона}

^{Бор, размер на зърната 45-65 микрона}

^{Пелин, размер на зърната 20-50 микрона. Снимките са на  швейцарския фотограф Мартин Огерли.}

Алергенен прашец на растения, които се опрашват от насекоми, почти няма. Той е лепкав и се пренася на къси разстояния, бързо пада и рядко предизвиква алергии. Изключение са някои растения, които произвеждат много цветен прашец като детелината (люцерната).

^{Детелина, размер на зърната 10-12 микрона}

Условие 3. В полена да има много алергенни протеини

На различни етапи от цъфтежа в прашеца се съдържат различни количества от алергенен протеин. Например, в брезовия прашец алерген е протеинът Bet 1. 

Препоръки 

За да се предотвратят страданията на предразположените към поленова алергия хора, те трябва да избягват да излизат навън и да вентилират през някакъв филтър помещенията си, да се осведомяват кога и какви алергенни растения цъфтят.

Текуща информация и прогноза за поленовите нива можете да намерите на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести – www.ncipd.org.

Още по темата

28/01/2016

Животът

Опасни ли са генномодифицираните земеделски култури за околната среда

02/09/2015

Животът

Как пчелите пренасят товари? (видео)