22 юни 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Можем ли да спрем времето?

Времето се изплъзва като пясък между пръстите ни

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 юни 2021 в 00:01 35320
Кредит: Flickr (CC BY-SA 2.0)
Свързани новини

Неумолимият ход на времето ни безпокои. Кой понякога не си е пожелавал времето да спре в щастлив момент.

Но възможно ли е това? Отговорът на този въпрос изисква задълбочено потапяне в най-отдалечените кътчета на физиката, философията и човешкото възприятие.

Няма непротиворечив сценарий

Първо, трябва да определим времето.

„За физика то не е толкова загадъчно“, коментира Шон Карол (Sean Carroll), теоретичен физик от Калифорнийския технологичен институт, пред Live Science. „Времето е просто етикет за различни части на Вселената. То ни казва кога нещо се случва"

Много физически уравнения рядко правят разлика между миналото, настоящето и бъдещето, добавя Карол.

Времето се проявява в теория на относителността на Алберт Айнщайн. Според теорията на Айнщайн времето се измерва с часовници, чиито части се движат през пространството, времето се заплита с пространството в по-голямо понятие, известно като пространство-време, което стои в основата на Вселената.

"Стрелата на времето". Картина на Vladimir Kush

Известно е, че относителността показва, че времето може да стане доста поменливо в зависимост от това колко бързо се движи наблюдателят спрямо друг наблюдател. Ако изпратите човек с часовник на космически кораб с близка до светлинната скорост, времето изглежда по-бавно за него, отколкото за неподвижен човек, останал на Земята. А за астронавт, попадащ в черна дупка, чиято огромна гравитация може да изкриви времето, времето може да се забави и дори да спре.

Но това всъщност не е начин да се спрем времето, обяснява Карол. Два часовника може да не се съгласуват спрямо теорията на относителността, но всеки ще записва обичайния ход на времето в собствената си референтна система.

Ако се приближавате до черна дупка, „няма да забележите нищо различно“, разказва Карол.

„Бихте погледнали ръчния си часовник и той ще си тиктака секунда по секунда“.

За него няма смисъл да говорим за спиране на времето. Знаем, че една кола се движи, защото в различни моменти от време тя е на различно място в пространството, обяснява физикът. "Движението е промяна спрямо времето, така че самото време не може да се движи". С други думи, ако времето спре, ще спре и всяко движение.

Докато научната фантастика понякога ни дава главни герои, които могат да прекъснат времето за всички останали, подобни ситуации пораждат много въпроси.

„Спирате ли движението на въздуха?“, пита Карол. „Защото ако е така, значи сте затворени от въздуха“.

Спиращ времето герой също вероятно няма да може да види нищо, добавя той, тъй като светлинните лъчи вече няма да достигат до очните му ябълки, защото ще са спрели.

„Всъщност няма непротиворечив сценарий, при който времето спира“.

Толкова за физиката. Но времето е нещо повече от отчет на часовник. Също така е усещането, което имаме в главите и телата си, както и естествените ритми на света. И все пак в тези случаи времето може да се превърне в нещо, което е обект на лични усещания.

Времето изчезва и нямаме нужда от тъмна енергия

През 2017 трима физици представиха хипотеза, сопред която времето не е абсолютна част от пространство-времевия континуум или "четвърто измерение" и че времето е излишна и произволна човешка конструкция.

Преди десетина години астрономите забелязват, че свръхновите по-бързо се разпръскват с напредването на възрастта на Вселената. Тогава физиците предполагат, че нещо трябва да причинява разширяване на Вселената, че някакъв вид антигравитационна сила трябва да раздалечава с все по-голяма скорост галактиките една от друга, и наричат тази неидентифицирана сила "тъмна енергия". А загадъчнатата "тъмна енергия" равномерно запълва цялото празно пространство като съставя около три четвърти от цялата материя на Вселената.

Но и до днес никой не знае какво е тъмната енергия или откъде идва.

Хипотезата на тримата испански физици за радикален край на времето е и алтернативно обяснение за "тъмната енергия".

Професор Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla) и колегите му предлагат, че няма такова нещо като тъмна енергия. Сеньовийа има радикален отговор - не се заблуждавайте, че разширяването на Вселената се ускорява, защото времето се забавя. В ежедневието ни промяната не е осезаема. Но тя ще е очевидна в космически мащаб и ако проследим развитието на Вселената над милиарди години. Промяната ще бъде безкрайно бавна от човешка гледна точка, но от гледна точка на мащабите на космологията, изучаването на светлината от древните слънца, които са засияли преди милиарди години, тя може лесно да се измери.

Тримата испански физици не само отхвърлят като абсурдна тъмната енергия, но и самото наблюдение на "ускорено" разширяване на Вселената, според тях, е нищо повече от подробна илюзия (самото разширяване не е илюзия, а ускореното разширяване). Тази илюзия на ускорение се дължи на това, че времето постепенно се забавя като часовник с изтощена батерия.

"Ако времето постепенно се забавя, то ние наивно използваме нашите уравнения да извлечем промените на разширяването за стандартен поток от време", разказват авторите на статията.

Тази теория предполага, че четвъртото измерение на Вселената (времето) бавно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше така далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто създават впечатление, че се ускоряват.

"Нашите изчисления показват, че ние бихме си помислили, че разширяването на Вселената се ускорява", обяснява проф. Сеньовийа. "База на нашата идея е един конкретен вариант на суперструнната теория, в която нашата Вселена се ограничава до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство".

След милиарди години, времето би престанало да бъде време като цяло.

"Тогава всичко ще замръзне като моментна снимка на един миг завинаги", заяви Сеньовийа пред списание New Scientist. "Нашата планета тогава ще е отдавна загинала".

Илюстрацията е на филипинския сюрреалист Norvz Austria

Какво казва физиката

По принцип физиката отдавна е приела ефекта забавяне на времето. Това следва от уравненията на Специалната теория на относителността на Айнщайн. Ефектът е потвърден от много експерименти. Но времето да изчезне ... това дори самият Айнщайн не предполагал.

Интересно е, че идеята не е пълна глупост. Според общоприетия модел на космологията, който има за цел да обясни началото на нашата Вселена, самото време (заедно с другите измерения, характеризиращи целостта на пространство-времето) се е появило по време на Големия взрив.

Замръзналата стрела

И все пак - може ли времето да спре? За човешката психика - със сигурност.

Това е добре известна психологическа илюзия, обозначена с гръцкият термин „хроностазис“ (който всъщност се превежда като „спиране на времето“), при която човек поставя часовник на края на полезрението си, а след това за миг се взира в нещо друго. После поглежда към часовника и се фокусира върху секундната стрелка. Тогава тя сякаш замръзва на място за известно време и последващия „тик“ изглежда по-дълъг от всички останали.

Каквото и да говорят физиците за природата на времето, за човек това е преди всичко не теоретична концепция, а усещане.

Науката обяснява феномена хроностазис с особеностите на човешкото зрение. Факт е, че очите ни непрекъснато правят малки бързи движения, сякаш сканират света около нас, наречени сакади. А ние почти не ги усещаме.

За да се убедите в това, достатъчно е да проведете малък експеримент - отидете до огледалото и първо се фокусирайте върху, да речем, дясното око, а след това и върху лявото. Или обратното. И се случва чудо: в огледалото очите остават неподвижни! Къде е движението, с което сме преместили погледа си от едното око на другото? И това е скрито от нас, въпреки че външен наблюдател ще потвърди, че очите се движат.

Ако възприемаме визуалната реалност така, както я възприема видеокамера, т.е. непрекъснато, недискретно, тогава светът около нас би изглеждал замазано. За да попречи да видим това хаотично замъгляване, мозъкът потиска информацията, получена от зрителния нерв по време на сакадата, удължавайки във времето ясния образ, получен преди това.

Кредит: Pixabay

Хроностазисът е просто начин да изпитаме тази особеност на зрението. Срещайки се с някакво ново движение (в случая движението на секундната стрелка), мозъкът ни прави стоп-кадър и след това бързо връща усещането за време към нормалното. Мозъкът ни всъщност редактира това, което вижда в реално време и създава впечатление за непрекъснат "филм".

Сега възниква въпросът, каква е връзката между нашите възприятия за времето и времето, за което говорят физиците?

Крейг Календер (Craig Callender), философ от Калифорнийския университет в Сан Диего е написал редица книги, които се опитват да изследват връзката между двете и все още няма  окончателния отговор.

Що се отнася до "реалния" поток от време, Календър предпочита картината, "където нищо не тече, а тече нашата история".

И какво вярва той по отношение на възможността за спиране на времето?

"Ако мислим за нашето субективно усещане за време, тогава можем да спрем части от него с хроностазис", каза Каландър. "Но това е може би най-близкото, което можем да направим".

Източници:

Can we stop time?, Adam Mann, Live Science

Is time slowing down?, New Scientist


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Физика
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.