Отбелязваме Световния ден на влажните зони с фокус върху тяхното възстановяване

На този ден, 2 февруари, 1997 година,  в иранския град Рамсар на южния бряг на Каспийско море се подписва т. нар. "Рамсарска конвенция" или "Конвенцията за влажните зони" с цел защита на влажните зони, които са местообитания на водолюбиви птици и важна част от екосистемата на нашата планета.

Понастоящем Конвенцията е ратифицирана от 158 страни. България е осмата държава, ратифицирала Рамсарската конвенция от 1976 г.

Влажните зони са ценни природни местообитания, които изчезват три пъти по-бързо от горите. Освен безценен източник на вода, влажните зони изпълняват и редица други незаменими функции  –  обогатяване на подпочвените води, защита от бури, намаляване на наводненията, съхраняване на бреговата линия, контрол на почвената ерозия и задържането на въглерод, хранителни вещества, седименти и замърсители.

_{Фламинго на Атанасовското езеро. Снимка: личен архив на Спас Узунов}

Близо 90% от влажните зони в света са деградирали от 1700 г. насам. Те са критично важни не само за биоразнообразието, за смекчаването и адаптирането към промените в климата и наличието на прясна вода, но и за световните икономики.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения.

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912, 43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната. Това са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”.

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния ѝ слой, целогодишно или сезонно. Това са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода.

Естествените влажни зони са едни от най-скъпите ни природни богатства. Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. Не случайно на много места по света се изграждат пречиствателни станции имитиращи естествените блата. Влажните зони имат много важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. В тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата.

Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.

Влажните зони са изключителни уязвими екосистеми – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век у нас а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-приоритетните за опазване обекти. Голяма част от организмите, които разчитат за своето оцеляване основно на влажните зони са редки или застрашени от изчезване.

Източник: 

Портал "Влажни зони" /Сдружение за дива природа „Балкани“, РИОС- ВТ.

Българско дружество за защита на птиците BirdLife Bulgaria

Още по темата

12/01/2017

Земята

БАН: Въздухът и водата са чисти

27/04/2015

Земята

Защитени територии вече се наблюдават от самолет