Роденият на днешния ден през 1885 година Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е една от най-забележителните и харизматични фигури в съвременната физика като неговите възгледи са в основата на квантовата механика.

Казват, че природата си почива при децата на гениите. Но този принцип е неприложим в случая. Бащата на Нилс Бор, Кристиан Бор, професор от университета в Копенхаген два пъти е номиниран за Нобелова награда за физиология и медицина. Синът Нилс все пак получава престижната награда - "за постижения в изследването на структурата на атома и на радиацията, излъчвана от тях". Едно от шесте му деца, Оге Бор, също става физик и лауреат на Нобелова награда.

През 1922 г., когато Нилс Бор е определен от Нобеловия комитет за лауреат, един датски вестник го съобщава по начин, който едва ли ще се повтори за друг нобелист:

"Любимецът на публиката, известният футболист ... е удостоен с Нобелова награда. "Оказало се, че създателят на теорията на атома по това време, бил известен в родината си като ... футболист.

Нилс, заедно с брат ли Харълд (също известен математик) са играли за аматьорския клуб "Академиск" - Бор - като вратар, а брат му - като полузащитник. По-нататък Харълд успешно играе в националния отбор на Дания и печели с него второ място на Олимпиадата 1908, отстъпвайки на финала на Англия.

Нилс Бор прилага квантовата идея към модела на атома. Той доказва, че електронът не може да се намира на произволно разстояние от атомното ядро, а може да бъде само на определени фиксирани орбити, т.н. “разрешени орбити”. На всяко ниво отговаря определена енергия. Атомът излъчва или поглъща квант електромагнитна енергия при преход на електрона от едно стационарно състояние в друго, а атомът може да се намира само в определени дискретни стационарни състояния с енергия E₀, E₁, E₂ …

Нилс Бор и Алберт Айнщайн – приятели и опоненти. Снимка: Paul Ehrenfest

На петия конгрес на физиците през 1927 г, Бор влиза в спор с Айнщайн за същината на квантовите явления.  Бор настоява, че прогнозите на квантовата механика може да имат само вероятностен, статистически характер по принцип и това не е защото нашето знание е ограничено или защото не знаем стойностите на някакви скрити променливи, както твърди Айнщайн. Ефекът от измерванията в квантовия свят е неотстраним.

Досега проверките показват, че Бор е бил прав, а не Айнщайн. В хода на този спор те си разменят остроумни реплики:

Айнщайн: “Бог не играе на зарове”
Бор: “Не казвай на Бог какво да прави”

Когато нацистите окупирали Дания, Нилс Бор и неговия син Оге избягали с рибарска лодка в Швеция. Нобеловият медал, според легендата, Бор оставил в дома си - разтворен в царска вода и скрит в лабораторията. Като се върнал след войната създателят на модерната физика възстановил златото от разтвора и си поръчал нов медал.

От Швеция отива в Англия с един драматичен полет в бомбения отсек на необозначен самолет, с който едва не загива. Във Великобритания, Бор се включва активно в работата по ядрения проект, но не одобрява бомбардировката на Хирошима и призова за пълна забрана на ядрените оръжия.

Няколко цитата от знаменития физик:

• Всеки, който не е шокиран от квантовата теория, явно не я е разбрал.
• Експертът е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.
• Противоположното на правилна формулировка е грешна такава. Противоположното на доказана истина може да бъде друга такава.
• Теорията ви е налудничава, но не е толкова налудничава, че да е вярна.
• Тази идея е достатъчно безумна, за да бъде вярна. (казано на Волфганг Паули за теорията му за електронния спин)
• Не, не, ти не мислиш – ти просто си логичен.
• Някои теми са толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега.
• Предвиждането е много трудно – особено що се отнася до бъдещето.
• Нищо не съществува, докато не се измери.
• Мога да приема, че прекрасната героиня, бягайки, може да се окаже на криволичеща и опасна пътека. По-малко вероятно, но все пак е възможно, че мостът над пропастта да рухне точно в момента, в който тя стъпва върху него. Изключително малко е вероятно, че в последния момент, тя ще се хване за стръкче трева и ще увисне над пропастта, но дори и с такава възможност мога да се съглася. Много трудно, но това все още е възможно да повярвам, че красив каубой точно в този момент ще мине наблизо и ще помогне на нещастната девойка. Но в този момент че се е оказал оператор с камера, готов да заснеме всички тези вълнуващи събития на филм - ето това, моля ви, не мога да повярвам!

Още по темата

01/09/2015

Физика

Ново доказателство, че е погрешна теорията на Айнщайн за "скритите променливи" в квантовата механика

28/05/2015

Физика

Котката на Шрьодингер. Различни интерпретации на квантовата неопределеност

09/05/2018

Физика

Саботирал ли е Хайзенберг създаването на нацистка ядрена бомба