22 септември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-древните обитатели на сушата са гъби и са помогнали да се възстанови планетата ни от периода "Снежна топка"

Микрофосили на невероятните 635 милиона години, подобни на гъби.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 февруари 2021 в 14:13 23480
Микроскопско изображение на гъбоподобни нишковидни микрофосили. Кредит: Andrew Czaja of University of Cincinnati

Палеонтолози са открили вкаменените останки от най-древните гъби, живеещи на сушата. Те са на 635 милиона години. Те са може би сред първите еукариоти, които са се появили на сушата. И е възможно именно тези организми да са помогнали на биосферата да се възстанови от глобалното заледяване, когато цялата Земя е изглеждала като гигантска снежна топка.

Откритието е описано в статия, публикувана в списание Nature Communications от група, ръководена от Шухай Сяо (Shuhai Xiao) от Политехническия университет във Вирджиния.

Гъбите са едно от царствата на еукариотите (организми от клетки с ядра), което е наравно с животните, растенията и протистите.

Гъбите играят огромна роля в много екосистеми - разлагат мъртвите органични вещества, снабдяват растенията с минерали.

Според генетичните проучвания първите гъби се появяват между 1 и 2,4 милиарда години. Приблизително на същата възраст са откритите най-стари изкопаеми следи от гъби: те са на около милиард години - тези организми са обитавали океана много преди живи организми, различни от едноклетъчни, да излезе на сушата.

Кой пръв е колонизирал сушата: растенията или гъбите? Най-старите известни останки от земни растения са на възраст от 475 милиона години. А генетичният анализ показва, че зелените колонисти са се появили на сушата преди поне 500 милиона години. Но, както се оказа сега, гъбите са се заселили на сушата много преди тях.


Микрографии на 635 милиона годишни фосили. Кредит: Tian Gan et al. / Nature Communications (2021).

Находката е направена в Южен Китай в геоложки слой на възраст 635 милиона години. Фосилите са открити от палеонтолозите в депресии, за които се смята, че са карстови пещери. Такива пещери се образуват само на сушата, така че организмите, открити там, вероятно са били сухоземни.

Изследователите са открили няколко дълги, тънки разклонени нишки. Дебелината им е само няколко микрометра, а общата дължина е трудна за измерване: явно надвишава размерите на участъците, изследвани под микроскоп.

Анализът показа, че това очевидно са останки на еукариоти и най-вече приличат на гъбни хифи.

"Нашите гъбоподобни вкаменелости са с 240 милиона години по-стари от предишните [вкаменелости] на рекордна възраст. Това е най-старото доказателство [за] сухоземни гъби до момента", подчертава Сяо.

Освен това новите вкаменелости са по-стари от всички фосили от наземни растения и още по-стари от фосилите на животни. Може би именно гъбите са първите еукариоти, заселили сушата. 

Междувременно завладяването на сушата от гъбите може да е изиграло много важна роля в съдбата на цялата биосфера и особено за един от повратните моменти в историяат на Земята: Едиакарският период. Преди 635 милиона години,Когато настъпва периодът едиакарий,  заледяването на Земята току-що е приключило. Тогава Земята е била покрита с лед до екватора, а океаните са били замръзнали на дълбочина повече от километър.

Това е невероятно сурова среда за почти всеки жив организъм, с изключение на някои микроорганизми. Учените отдавна се питат как животът някога се е нормализирал - и как биосферата е успяла да стане по-голяма и по-сложна от всякога.

Тази нова находка дава увереност на учените, че тези микроскопични пещерни обитатели са изиграли важна роля във възстановяването на земната среда по времето на едиакария.

И ключово място заема тук уникалната храносмилателна система на гъбите, която играе още по-голяма роля в кръговрата на жизненоважни хранителни вещества. Отделяйки в околната среда ензими, сухоземните гъби могат химически да разграждат скали и органични вещества, които след това могат да бъдат рециклирани и изнесени в океана.

„Гъбите имат взаимна връзка (симбиоза) с корените на растенията, което им помага да усвояват минерали, като фосфор. Поради връзката си със сухоземните растения и важните хранителни цикли, сухоземните гъби имат силно влияние върху биохимичното изветряване, глобалния биогеохимичен цикъл и екологичните взаимодействия “, коментира съавторът Тиен Ган (Tian Gan).

Справка: “Cryptic terrestrial fungus-like fossils of the early Ediacaran Period” by Tian Gan, Taiyi Luo, Ke Pang, Chuanming Zhou, Guanghong Zhou, Bin Wan, Gang Li, Qiru Yi, Andrew D. Czaja and Shuhai Xiao, 28 January 2021, Nature Communications.
DOI: 10.1038/s41467-021-20975-1

Източник: Incredible 635 Million-Year-Old Fungi-Like Microfossil That Bailed Our Planet Out of an Ice Age, ScitechDaily


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.