За съжаление, нещата не са толкова прости. Самото формиране на гравитационен градиент, според текущите ни разбирания, е резултат на квантови флуктуации в първородната, високоенергийна и ниско-ентропийна вселена. В резултат на взаимодействия, които не разбираме добре и които познаваме само теоретично (инфлационното поле и въобще инфлационната история като цяло), ранната (първите няколко наносекунди), еднородна вселена се разширява експоненциално до размери (репсективно "понижава" енергийното си съдържание, съотносимо към единица обем), позволяващи наличието на физични взаймодействия (не само гравитационното) като цяло (физиците наричат този процес symmetry breaking - прекъсване на симетрията). Не знаем дали инфлацията е свързана с гравитацията, не знаем дали все още не сме в процес на инфлация (ускореното разширение на вселената, предизвикано от все още незначителния градиент на тъмната енергия - dark energy, се тълкува от почти всички инфлационни теории, като остатъчно инфлационно поле) и въобще не знаем дали сме прави, че процеса в тези първи наносекунди е бил инфлация.
Не знаем дори дали въпросната тъмна енергия, не е просто несвързан от нашите теории компонент на гравитационното взаимодействие.
Да не навлизам в повече подробности, ще обобщя - взаимодействията между "възлите" маса-енергия, които в някои случаи са масивните, черни дупки в центровете на почти всяка галатика, в други случаи за взаимодействащи си галактични купове (в които супермасивните черни дупки са просто прашинки маса), в трети случаи са взаимодействащи си огромни обеми газ и тъмна материя (или само тъмна материя - т.нар. dark galaxies), в четвърти случай, са двете черни дупки със стеларни маси, засечени от LIGO - всички те са изключително динамични и със строго нелинейна природа. Включват не само гравитационна, а и значителна електро-магнитна компонента (гигантските магнитни полета около въртящите се, компактни обекти ИЛИ същите такива в галактичните купове; термалната електро-магнитна компонента [работеща и в екстрагалактични мащаби"> и т.н. и т.н.), а в мащаби над стотици милиони св.г. не можем да не съобразим и с влиянието на хипотетичното поле на тъмна енергия (или каквото ще го замести някой ден, когато открием какво точно е). С други думи - не можем да сведем вселената до черни дупки и един от начините, по които те си взаймодействат. Най-вероятната съдба, предсказана от текущите ни теории, е термодинамичната смърт след квадрилиони години, когато единственото взаимодействие, което би имало значение по-голямо от това, на квантова флуктуация, би била тъмната енергия. Подобна динамика няма как да се опише със сравнително статичната теория на мрежите.

Интересно.
Не съм астроном, но наблюдението че във всяка галактика има супермасивна черна дупка е любопитно. Напомня на един резултат от теория на мрежите, който гласи че в много случаи, ако разгледаме една случайна мрежа, в която връзките се формират по случаен път, се получава т.нар. "гигантски компонент" от свързани точки. Ако интерпретираме "връзката" от теорията като гравитационно взаимодействие, такъв резултат изглежда логичен - черните дупки представляват тъкмо струпана на много ограничено място масивна материя, която има много силно гравитационно поле. Ако има астроном или физик във форума, да поясни дали възникването на черни дупки е съвместимо с тези прогнози от теория на мрежите.