09 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Вдъхновен да споделя своето знание за космоса - историята на гл.ас. д-р Владимир Божилов

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 януари 2020 в 00:33 28600
Снимка: д-р Владимир Божилов

Кой от нас не е гледал към звездите, задавайки си въпроси за произхода на Вселената? Следващият участник в Националния научнообразователен фестивал "Намереното поколение" търси в космоса отговорите на най-вълнуващите въпроси.

Д-р Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и активен популяризатор на науката – носител е на второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Съавтор е на две книги, повече от 30 научни и над 70 научнопопулярни публикации. Лектор и научен експерт в Детски научен център „Музейко“ от основаването му през 2015 г. В периода 2012-2018 г. е бил научен редактор, а след това и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ.

Представете се, какво е Вашето образование и Вашата специалност?

Казвам се Владимир Божилов и съм главен асистент към катедра "Астрономия" на Физическия факултет на Софийски университет. Имам бакалавърска степен по физика от същия факултет, след което защитих магистратура по астрономия и астрофизика, а после през 2014 г. станах и доктор по астрофизика и астрономия като темата, с която защитих докторска дисертация е „Изследване на активни галактични ядра“. Това е една от най-динамичните и интересни области, които днес са на предния фронт в съвременната астрофизика. Като наблюдател се занимавам с изследвания на такива обекти – активни ядра на далечни галактики. Това е област, която развиваме в катедрата по астрономия към физическия факултет на софийския университет в партньорство с учени от Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория Рожен към Българската академия на науките и с много силно международно участие. Редовно имаме публикации в реномирани и всъщност най-престижните списания в света на астрофизиката, пример за това е публикация в списание Nature, която излезе в края на 2017 г., а съвсем наскоро, буквално в началото на 2020 г. статия с резултати на български екип по изследване на активни галактични ядра бе публикувана в престижното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. (Линк към научните публикации на д-р Божилов: http://bit.ly/1K8tkrs)

Разкажете ни повече за работата си като преподавател във Физическия факултет?

За активните галактични ядра споменах накратко. Искам да отбележа, че през последната година от април до декември 2019 г. работата ми по тази задача е подкрепена от национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“ към Министерството на образованието и науката и в резултат на ръководството на доц. д-р Евгени Овчаров в партньорство с колеги от цял свят и чрез анализ на оригинални научни наблюдения сме участвали в изготвянето и публикуването на 4 научни публикации, които са представени на няколко международни форума в България с международно участие. Това е едната област на работа. Другата област, с която се занимавам лично аз, това е комуникацията на науката и популяризацията на научното познание към обществото. През 2010 г. спечелих второ място в конкурса Лаборатория за слава – FameLab. Това е едно от най-вълнуващите преживявания, което буквално промени живота и кариерата ми. Между другото сега до първите дни на март е записването за FameLab 2020 г., така че бих окуражил вашите читатели да се запишат за този конкурс. Той позволява на учени за 3 минути да разкажат на популярен език, без презентации, без други помощни средства освен своя талант най-интересното от своето научно познание и научно търсене. FameLab ми отвори очите за това защо е важна комуникацията с обществото, с медиите, важна е, за да може да покажем, че науката и то науката, която се прави в България, е интересна и е много добър път за кариерно развитие.

Благодарение на синтеза между активна научна и активна комуникаторска и популяризаторска дейност, катедрата по астрономия стартира и една от най-иновативните специалности, за която искам да разкажа и която ще представим по време на Националния научнообразователен фестивал „Намереното поколение“ в Националния дворец на културата на 25 и 26 януари. Става дума за магистърската програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“. Стартирахме я през 2016 г. и това е уникална програма, която дава възможност на всеки човек, независимо къде е завършил по цял свят, независимо какво е завършил от хуманитарни, през икономически до технически науки, да изучи най-новото за астрономията на популярен и разбираем език и след това да приложи тези знания в своята работа. Имаме над 30 души, които в момента се обучават по тази специалност и те са от всички различни сфери на бизнеса и на професиите в България, което показва едно изключително важно нещо, изключително важно нещо – космосът е загадка, която вълнува всички хора. Именно стремежът на българските учени да изучат тази загадка ще покажем чрез нагледни демонстрации и разговор с нас по време на научнообразователния фестивал „Намереното поколение“, като разбира се благодарим много на „Апетит за образование чрез практика“ за възможността да партнираме в това събитие.

Как решихте да се занимавате с астрофизика?

Интересът ми към астрофизиката се дължи на моята учителка от 9-та Френска езикова гимназия г-жа Надя Антонова. Изключително много съм й благодарен за това, че през лятната ваканция между 9-ти и 10-ти клас ми даде книгата на Стивън Хокинг „Кратка история на времето“. След като я прочетох реших, че това, с което искам да се занимавам е именно астрофизика и по-точно космология. Не съм кандидатствал на нито едно друго място, взех изпита по физика и бях приет в специалност „Физика“. Тогава нямаше специалност „Астрономия, метеорология и геофизика“, каквато има сега. Сега има специалност в бакалавърска степен, която подготвя и астрономи, и метеоролози, и специалисти по геофизика. Тогава обаче човек избираше физика и в трети курс, третата година се пренасочваше кои изборни курсове да вземе. Аз имах голям интерес към космологията и в края на своята бакалавърска степен заминах на конференция, ръководена от професор Джон Мадър (John C. Mather). Джон Мадър е нобелов лауреат по физика във връзка с изследванията на космическото микровълново фоново лъчение. Срещата и личните ми разговори с този човек ме мотивираха, че наистина космосът е загадка, която можем да решим стига наистина ние, хората, да отделим време и да разбираме значението на природните науки и на образованието. Смело мога да кажа, че в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет е най-доброто образование по астрономия и астрофизика, а Физическият факултет на Софийския университет пък е най-доброто място за образование във всички области на физиката в България, а и не само. И така се мотивирах, от книгата на Стивън Хокинг „Кратка история на времето“, от срещите ми с преподавателите, от възможността да приложа едновременно любопитството, което винаги ме е глождило отвътре, любовта ми към книгите, към фантастичните романи заедно с реалните измервания, които наистина ни позволяват да разкрием повече от красотата на космоса. Това ме и мотивира, това ме и вдъхновява.

Какво Ви мотивира и вдъхновява да се развивате в науката и обучението?

Мотивира ме на всеки един човек да познае своето място във Вселената. Смятам, че науката, всяка една наука, и физика, и химия, и биология, и математика, са пътят да разберем по-добре как работи светът. Най-голямото вдъхновение за мен освен откривателският дух, е и възможността чрез научната си работа, чрез моята кариера в астрономията и популяризацията на астрономията, да разказвам за тези открития, както направени от мен и моите колеги, така и направени от други учени по цял свят. Да разкажа и да вдъхновя други, деца, младежи, родители, които да изберат науката като свой път, смятам, че това е важно и всъщност работата ми, както във Физическия факултет на Софийския университет, така и като експерт в детски научен център „Музейко“, а така и като сътрудник „Връзки с обществеността“ на Фонд научни изследвания, е именно това – да представя на обществото, че науката е интересна, важна, бих казал дори най-важната част от света на бъдещето, защото именно научните открития днес са в основата на най-голямата революция, технологичната революция и ако искаме да имаме още по-голямо участие, включително икономическо, в технологичната революция на бъдещето, най-добрият начин е да се инвестира в науки. И то не в какви да е науки, а в космическите науки.

Какво Ви мотивира да се занимавате с комуникация на науката?

Разбира се първата мотивация за това беше състезанието Лаборатория за слава FameLab, организирано в България от Британски съвет България с подкрепата на Министерството на образованието и науката и сдружение „Форум Демокрит“. Без конкурса Лаборатория за слава FameLab, аз изобщо нямаше и да знам какво е комуникация на науката, може би дори и до днес. Благодарение на шанса да участвам във FameLab 2010 г., получих редица покани за интервюта с медии, на които да разкажа за своята работа, какво правя, защо изследвам тези активни галактични ядра като докторант, защо съм докторант в България, защо съм в България. Работата с медии е трудна, особено за учени, тъй като научният жаргон понякога може да бъде плашещ. Радвам се, че открих, че работата с медии ме вдъхновява, тъй като по този начин успявам да стигна до много повече хора, които могат да оценят значението на научната работа. Това е първото нещо, което ме мотивира.

След това започнах да пиша статии, научно-популярни статии и през 2012 г. станах научен редактор на списание BBC Знание. Две години по-късно станах главен редактор на това издание, което ръководих до началото на 2018 г. В продължение на почти 6 години бях научен журналист, така че освен учен, който комуникира науката, бях на практика и журналист в сферата на комуникацията на науката. Най-важното и най-мотивиращото нещо е, че чрез комуникацията на науката, научното познание стига до хората и в България, а и по цял свят хората са жадни за наука, жадни са за открития, жадни са за технологии. Няма нищо по-хубаво от това да разкажеш интересна научна история на човек независимо от неговата и нейната възраст, и след това да видиш как този човек – мъж или жена, създава свой научен продукт, свой бизнес, какъвто имаме реален случай, или пък решава да кандидатства и да се занимава с наука, с астрономия и астрофизика. Именно чрез тази мотивация създадохме иновативната магистърска програма по астрономия и комуникация на астрономията, която е уникална за света. Дори и в момента това е уникална програма и тя е най-успешната по брой студенти във Физическия факултет на Софийски университет. Мотивацията за нея е именно споделеното знание.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.