Според ново генетично изследване се оказва, че полът на детето за всички видове бозайници, включително при хората, се определя от вирус, който преди повече от 1,5 милиона години и се заселва в генома на бозайниците.
"По принцип, благодарение на тези вируси геномът на бозайниците непрекъснато се развива, но те също могат да внесат нестабилност", отбелязва Андрю Сяо (Andrew Xiao) в прессъобщението на университета. Той е от Департамента по генетика в Университета Йейл и е водещ автор на статията, публикувана онлайн в списанието Nature. "Освен в ембриона, единствените други места, където е активен този вирус е в тумори и в неврони".
Сяо и екипът му са открили нов механизъм, с помощта на който ранния ембрион може да изключва този вирус в X хромозомата, която в крайна сметка определя пола на даден организъм.
Броят на родените момчета и момичета може да бъдат еднакъв, ако хромозомите, отговорни за пола на децата са активни и нивото на маркера не надвишава нормата. В този случай, ако този маркер е свръхпредставен, то момчетата ще се раждат два пъти по-често в сравнение с момичетата, а хромозомата, която определя бъдещия пол ще бъде потисната. Промяната на индикатора в една или друга посока се повлиява от ендовирус (внедрен в ДНК-то на организма вирусен геном).
Епигенетичните маркери, наречени химически маркери, не променят последователността на ДНК, но контролират дейността на един или друг от кодираните гени. С помощта на епигенетичните маркери клетката може да потисне *експресията на гените, които не са необходими в този момент, или напротив, да стимулира работат на тези, които са необходими.
*Генна експресия е процесът, при който наследяваната информация от един ген, кодирана в дадена ДНК секвенция, се трансформира във функционален генетичен продукт като протеин или РНК.
В прокариоти (низши организми, които нямат ядро в клетките си) маркерите са обикновено просто химическа модификация на нуклеотидите в ДНК, например метилиране на аденина. В еукариотите (състоящи се от клетки с обособени ядра) повечето от епигенетичната информация е представена не като модификация в самата ДНК, а в тези протеини, на които тя се намотава - наречени хистони.
Учените са открили необичаен механизъм, който потиска вируса. Той е свързан с онаследяването на епигенетичната информация. Модификацията представлява добавяне на метилова група (метилиране) към молекулата на аденина. Преди се смяташе, че дезактивирането на гените в бозайниците става само чрез модификация по цитозин.
В новото изследване, учените са успели да докажат, че "чисто прокариотната" модификация, 6-метиладенин се случва дори при бозайници, където може да играе специална роля. И въпреки че количествено това е рядък случай (6-7 модификации на аденин на милион нуклеотидни бази), функционално от тези изменения може да зависи много.
Учените се надяват, че този механизъм ще може да се използва за борба с рака.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари