21 септември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Чип във ваксините? Възможно е, но батериите... като в стария виц

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 септември 2021 в 00:00 102260
НаукаOFFNews

Джеймс Хедърс (James Heathers) разбира микрочипове и знае, че чипирането на хората е възможно.

Той има докторска степен по методология на физиологичните сигнали и е главен научен ръководител в Cipher Skin, компания, в момента разработваща следващото поколение чипове, които проследяват движението и биометрията на потребителя чрез мрежа от сензори, вплетени в дрехите. "Прекарах последните 15 години, като придържах технологиите към хората и в хората", разказва Хедърс.

Ако ви трябва човек, който да ви каже как би могло да се инжективат микрочипове с инжекции според популярната конспиративна теория, това е той.

Наскоро получил първата си ваксина срещу COVID-19, Джеймс Хедърс разсъждава по възможността да получите чип заедно с ваксината в статия на The Atlantic.

"Цялото преживяване беше изключително рутинно: показах регистрацията си, застанах в чакалнята, видях медицинска сестра, удари ми инжекцията, изчаках 15 минути в случай на нежелана реакция и си тръгнах".

Но като човек в този бизнес прекарва деня си в размишления как биха работили хипотетичните чипове и как биха могли да ги вкарат в тялото му.

"Ами ако съм микрочипиран? Знаете там, Бил Гейтс, с 5G и Wi-Fi?"

Той знае, че микрочипирането е възможно. Но не се е случило и се заема да го докаже.

Ето неговият разказ:

Нека започнем като изключим възможността да ми е даден чип с 5G функционалност. Най-новите 5G чипове са с размер на монета и никога няма да се поберат в тези игли. (Това оставя настрана въпроса как човек би захранвал такъв чип, след като се инсталира).

Може ли обаче да ми бъде даден друг, по-обикновен вид микрочип? Едно дефинирано, да речем, като малко устройство с изобщо капацитет за дигитална памет, предаване или преминаване? Ако си представим, че това е целта на конспирацията, просто да имплантираме всички като домашни котки, тогава единственият начин да се осигури разумно покритие - да не говорим за „чип във всяко рамо“ - би било предварително напълване на спринцовките, а не флаконите с ваксината, с полезния товар на микрочипа.

Вижте, на моето място за ваксинация, половин дузина инжекции бяха изтеглени бързо от един и същ флакон за многократна употреба - така че ако предполагаемите микрочипове бяха в суспензия (тоест частици, суспендирани в течност), никога не бихте могли да сте сигурни, че всяка спринцовка ще дръпне поне един.

Можем да моделираме това: Да разделим количество течност във флакона, което съдържа група микрочипове на шест равни части, за изтегляне в спринцовка, на случаен принцип. Какъв е шансът да получите най-малко един чип във всяко теглене? Ако имахте само шест микрочипа там, това би било по-малко от 2 процента. Удвоете това до 12 микрочипа на флакон и шансът за успех става около 45 процента. За да сте 95 процента сигурни, че всяка спринцовка съдържа поне едно сертифицирано от държавата устройство за проследяване, знаете ли колко чипа ще са необходими във флакона?

Двадесет и шест.

Това би било удивително неефективно. И още по-лошо: Ако се предполага, че това са уникални лични идентификатори, представете си хаоса в система, в която един човек може да носи няколко микрочипа, докато други ще имат само един.

Също така не би било идеално да се прикрепи неспецифичен микрочип към края на всяка игла, както изглежда в случая на снимка, извадена от наскоро публикувана научна статия (за имплантируема сензор под 0,1 мм 3 за in vivo безжично измерване на температурата в реално време) и прехвърлена извън контекст във Facebook.

Миниатюризирани, монолитно интегрирани, напълно безжични сензори за температура с ултразвуково захранване и комуникация на данните. DOI: 10.1126/sciadv.abf6312

При този сценарий ще вкарате ненужно хардуера си в контейнера на спринцовката, докато изтегляте ваксината. Единственият разумен подход - и отново казвам това като човек, който се занимава с това да накара тези неща да работят, или не си заслужавам заплатата - би бил да заредя предварително микрочип в контейнера на всяка спринцовка и след това да се надявам, че ще излезе навън.

Това ни води до геометрията на вътрешността на иглата. Всеки чип ще бъде с приблизително кубовидна форма - отново, вижте снимката горе - и ще трябва да бъде достатъчно малък, за да премине през иглата. С други думи, аксиалният диагонал на чипа - разстоянието между двата му противоположни ъгъла - трябва да бъде по-малък от вътрешния диаметър на иглата (около една четвърт милиметър).

През последните 10 години е постигнат невероятен напредък в способността ни да създаваме и произвеждаме малки полупроводници. Разгледайте миниатюрната конструкция за потенциално инжекционния температурен сензор (в комплект с процесор и оптична комуникация!) от Университета в Мичиган в илюстрацията долу. Макар и малък, аксиалният диагонал само на основния чип е повече от два пъти вътрешния диаметър на иглата.

A 0.04mm3 16nW Wireless and Batteryless Sensor System with Integrated Cortex-M0+ Processor and Optical Communication for Cellular Temperature Measurement
Xiao Wu et al. 

Съществуват и по-малки версии на тази система чипове. Например тестовият чип  на изображението (долу) на изследователската организация Verily Life Sciences, свързана с Google, може да бъде забито с инжекция, както и по-горното, създадено в Колумбийския университет.  

200 µm × 200 µm × 100 µm, 63nW, 2,4 GHz инжекционна напълно монолитна безжична система за биосензор. A 200µm × 200µm × 100µm, 63nW, 2.4GHz injectable fully-monolithic wireless bio-sensing system, S. O'Driscoll et al.

И двата чипа биха работили, ако Бил Гейтс наистина искаше да знае температурата на всеки човек.

Но конспирацията не става по-правдоподобна - а точно обратното. Сега, когато всъщност открихме нещо достатъчно малко за инжектиране, се появяват два колосални проблема.

  1. Трябва по някакъв начин да захранваме тази система. Но за малките, възхитителни дигитални устройства няма малки, възхитителни батерии, които да ги карат да работят. Те обикновено се захранват от външни източници, като светлина или ултразвук, които преминават през кожата и след това се превръщат в електричество. Въпреки че това е много симпатично, то също така изисква поставянето на доста силен източник на енергия точно до мястото на инжектиране ... което вие, 200 процента, без съмнение, ще забележите. Също така моят „чип“ би бил твърде дълбоко в ръката ми, за да може това да работи. Всъщност - прекалено дълбоко ...
  2. Как можем да извадим данните от чипа? Микрочип или миниатюрен RFID маркер ще служи на целта си само ако може да комуникира през сантиметри мускули и куп кожа и мазнини. По-специално мускулите са неприятно нещо за навигация, тъй като по същество това е голяма торба с проводима течност, определено фатална за радиосигналите.

Тук се изправихме точно пред границите на възможното и когато моят 15-минутен период на изчакване след ваксинирането наближи своя край, аз открих, че си представям малката, ниско ефективна радио антена на чипа в ръката ми, плаваща съвсем сам като астронавт в космоса, изпращаща безполезни чуруликания в безчувствената празнота на делтовидния ми мускул.

Това бе разочароваща мисъл. Не успях да обмисля логистиката на производството и разпространението на тези микрочипове. Например: как да направим милиони или милиарди от тях при глобалния дефицит на полупроводници; или как да управляваме инвентаризацията да свързваме всяко устройство с база данни; или как да убедим големите, публично търгувани мултинационални корпорации, произвеждащи медицински консумативи, да се изложат на екзистенциална корпоративна отговорност за инжектиране на неодобрен хардуер в хората. Или как да поддържаме микрочиповете, след като са били инжектирани, и също така по някакъв начин да запазим всичко в тайна при разпространението им чрез глобална верига на доставки.

Вместо това просто седях на грозния си пластмасов стол в импровизираната клиника, чувствайки се доста размекнат заради напълно несъществуващия чип в ръката ми, изоставен като кучето Лайка.

Източник: 

Putting Microchips in Vaccines Is a Terrible Idea, When You Think About ItLet me explain.

James Heathers, The Atlantic


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.