Един астрофизик заяви: Аз вярвам

Наука ОFFNews Последна промяна на 29 април 2017 в 11:30 9567 0

Астрофизикът Брайън Коберлейн (Brian Koberlein) разглежда в блога си интересния въпрос: може ли един учен "да вярва". Представяме ви неговата статия.

"В какво вярвате? Вярвате ли в съдбата? В любовта? В Бога? Вярвате ли в еволюцията? Глобално затопляне? Големият взрив?"- пита Брайън Коберлейн.

Нашите убеждения - тези неща, които смятаме, че са истина - са важна част от това, което ни определя. Те оформят живота ни по видим и невидим начин. Те формират основата за нашата етика, ценности и дори нашите политически възгледи.

Има една популярна идея сред учените, че вярата не е част от науката. Човек не вярва в еволюцията, а разбира еволюция, сякаш самият акт на разбирането на естествения подбор гарантира нечие приемане на еволюцията. Ако не вярвам в еволюцията, просто не я разбирам. Но това е глупост. Човек може да разбере концепцията, без да приема нейната валидност, и хората могат да изберат, но да не вярват в еволюцията. Хората вярват в креационизма. Хората вярват, че Земята е плоска. Те вярват, че има божествен създател или че няма бог. Тези убеждения са част от тяхната идентичност и ние не можем просто да декларираме, че техните убеждения са невалидни. Най-важната свобода, която всеки има, е свободата на мисълта.

Нежеланието да се говори за вяра в науката се дължи отчасти на факта, че това често се използва от тролове и други подобни, които да представят науката като религия. Ако учените вярват в еволюцията, тогава не е по-различно от вярата в Светата Троица или Великата тиква, и може да бъде отхвърлено като обикновена догма.

От тази гледна точка всички убеждения са израз на вяра, изработени благочестиво без доказателства. Блажени са тези, които още не са видели, и все пак вярват, както Христос наставлява Тома Неверни. Така промяната на убежденията е признак на слабост. Това демонстрира трагичната загуба на вяра.

Но има и основни вярвания (принципи, ако предпочитате) на последователите на науката. Вярата, че космоса има (поне отчасти) обективна реалност, и че хората имат способността да разберат тази реалност, колкото и да е непълна тя.

Тежестта кара нещата да падат и следователно колкото по-голяма е тя, толкова по-бързо ще е падането. И векове след Аристотел, хората са приемали това твърдение на вяра (метод на позоваване на авторитета). Галилей е първият, на който му хрумва, че това може да се провери опитно. Според легендата е хвърлял тела с различна маса от знаменитата наклонената кула в Пиза.

Вярата в научния метод на наблюдение и експериментиране, въпреки недостатъците му, ни позволява да изградим сбор от доказателства за раждащата се истина.

Това не са противоречиви вярвания и се поддържат от учените по цял ​​свят, независимо дали са атеисти или набожни, независимо от политическите им убеждения. По този начин, еволюцията, глобалното затопляне и черните дупки са част от тази възникваща истина. Подобно на повечето учени аз вярвам, че те са истина, но това е условна вяра, подкрепена от научните доказателства, които са налице в момента.

Неотдавнашният "Марш за науката" този уикенд предизвика много дискусии за науката и политиката. Дали науката по своята същност е политическа? Трябва ли да бъде? Или трябва да  се стремим да бъдем неутрални? Всеки поотделно от учените може да бъде политически активен, както и на всеослушание да обявява своите възгледи.

Но в едно нещо са съгласни всички и това е, че космосът е обективна реалност, а човечеството е най-добре, когато се вслушва в това, което тази реалност ни учи. Според мен нашите политически дискусии трябва да започнат с тези уроци. Ние трябва да започнем с признаването на научните доказателства, които в момента имаме. Ако приемем това за обща основа, политическите ни дебати пак ще са жестоки, но те ще доведат до нещо по-добро.

"Поне в това вярвам" - завърша астрофизикът.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !