Има ли някаква връзка между звездите, тяхното разположение и живота на хората? На този въпрос отговаря астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel).

Разбира се, най-близката звезда до нашия свят, Слънцето оказва изключително силно влияние върху живота ни. Дните и нощите зависят от въртенето на Земята, а също и видимия път на Слънцето в небето, когато то се издига над хоризонта от изток, след което прави полукръг над Зенита, а след това се снижава и залязва на запад.

През пролетта и лятото светлите часове през деня са повече, Слънцето се издига по-високо. През есента и зимата светлината е по-малко, а най-късият ден е по време на зимното слънцестоене.

^{Източник: Danilo Pivato}

Антрополозите смятат, че най-старият фестивал в историята на човечеството, съвпада с периода няколко дни след зимното слънцестоене и се празнува факта, че Слънцето ще започне да се издига по-високо в небето (а няма да изчезне зад хоризонта завинаги), и отбелязва началото на новата година. 

Става все по-трудно да се намери тъмно небе заради светлинното замърсяване. Но всяка вечер след залез слънце, ако имаме възможност, може да наблюдаваме уникална картина на нощното небе.

^{Източник: Wikimedia Commons user Tauʻolunga.}

Докато древните хора можеха само да наблюдават чудесата на тъмно нощно небе, с помощта на съвременната наука ние можем да обясним защо е така. Виждаме различни звезди и съзвездия по различно време на годината, тъй като Земята обикаля около Слънцето с период от една година. Съзвездия като Орион са ясно видими от декември до март, защото именно тогава нощната страна на Земята гледа в тяхна посока, а зимните съзвездия, като Лира и Стрелец, са видими от юни до септември.

^{Източник: NASA/JPL/Caltech (L), NASA / COBE — FIRAS / Ned Wright (R), via Bob King} 

Преди да осъзнаем, че звездите в нощното небе са като нашето Слънце, преди да осъзнаем, че дори и най-близките от тях са разположени на десетки милиарди километри от нас, че звездите, които се виждат в нашето нощно небе, не са фиксирани, а пътуват в продължение на хиляди години, ние мислехме, че: 

• Земята е център на вселената;
• Звездният балдахин се завърта около нас за едно денонощие;
• Различните звезди и съзвездия, през които преминава Слънцето (както и Луната и други планети), са отговорни за събитията в света.

Достатъчно разумен извод.

^{Източник: Ms. Downey from North Adams Public Schools.}

До откриването на наклона на оста, хелиоцентризма, за природата на звездите, да не говорим за по-дълбоко научни познания за биологията, от къде можем да знаем от къде идват такива явления като смяната на сезоните? И, освен това, наблюдавайки как се държат хората - различно от година на година или от сезон на сезон, а като че ли хората, родени по едно и също време, имат сходни черти - как бихте си обяснили това?

^{Източник: Caroline Lennon of One Green Planet}

За обяснение на разликите има различни варианти, включително:

• с какво се хранят бременните жени по време на бременността;
• екологични фактори на областта, в която човек израства;
• или, може би, нещо толкова просто като температура на околната среда и климат.

Възможно е също така, наблюдаваните разлики да не са присъщи на децата, а да се появяват в зависимост от това, как се отнасяме към тях. Например, принуждавайки дете, родено в средата на януариа, както физически, така и интелектуално да се конкурира с дете, родено 11 месеца по-късно през същата година, можем да очакваме огромни разлики в постиженията им, въпреки че тези различия не се дължат на техните вътрешни характеристики.

Както се оказва, различните култури са избрали различни признаци или знамения, китайците са избрали за основа на своята астрология годината на раждане, а европейците се базират на местата на Слънцето, Луната и планетите, спрямо различните зодиакални знаци.

Малко пояснения за използваните понятия в таблицата:

Слънцето е в 0о дължина на еклиптиката по време на пролетното равноденствие през март. Слънцето има 90о дължина на еклиптиката по време на лятното слънцестоене през юни, 180о дължина на еклиптиката по време на есенното равноденствие през септември и 270о дължина на еклиптиката по време на зимното слънцестоене през декември. Изображение: Wikimedia Commons.	Геоцентричните еклиптични координати, както се вижда, са отвъд небесната сфера. Еклиптичната дължина (в червено) се измерва по еклиптиката от пролетното равноденствие при 0о дължина. Еклиптичната ширина (в жълто) се измерва перпендикулярно на еклиптиката. Изображение: Wikimedia Commons

Подобно на много научни идеи, в основата на астрологията има разумна теория и механизъм - предположението, че точно измерените стойности на относителните позиции на небесните тела могат да повлияят на личноста, от темперамент до индивидуален успех.

Но ако искате да се разглежда като наука, трябва да се направи много повече, отколкото просто да се представи разумно звучаща идея, която съответства на нещо, което може да бъде прецизно измерено. Науката е едновременно знания и процес, а наред с други неща, тя включва:

• способността да прави ясни и проверими предсказания;
• тези прогнози трябва да позволяват да бъдат потвърдени или опровергани;
• необходимо е да се подложи на експериментална проверка и наблюдение.

Ако искаме да разберем има ли астрологията качества на наука, трябва да изискваме тя да прави прогнози, които може да бъдат проверени и да бъдат доказани или опровергани с помощта на експерименти и наблюдения.

^{Изображение: Wikimedia Commons}

Ако всичко, което очаквате е много обща прогноза, която може да се приложи за всеки - като широко публикуваните дневни астрологични птогнози във вестниците - това не отговаря на критерия за ясно, проверимо предсказание. Но ако вие, както някои видове астрология предсказвате, че "хората, родени в определено време на годината са по-предприемчиви от средното ниво", тогава ние ще очакваме да видим, например, по-голям процент милионери от определена зодия. По същия начин, ако според вашата зодия е "по-вероятно да предизвиквате уважение и да имате авторитет", ние ще очакваме да има повече хора, родени под дадения знак, да имат властови и влиятелни позиции.

Астрологията може или не може да има научна основа, точно както много други хипотези и идеи (като личностните типове Майерс-Бригс (Myers-Briggs)), но ние можем да проверим и разберем!

През 1985 г. един учен на име Шон Карлсън (Shawn Carlson) прави двойно-сляпо изпитване на астрологията "A double-blind test of astrology", Nature (по-специално астрологията, свързана с датата и часа на раждане), търсейки в нея научни свойства. Установено е, че при по-внимателно разглеждане, не можете да намерите астрологични прогнози, статистически значимо различаващи се от случайност. Може да се окаже, че в астрологията има нещо, но все още доказателства не подтвърждават твърденията (от най-простите до удивителните), основани на астрологични теории. 

Възможността една теория да се опровергае е това, което разделя истинската наука от псевдонауката. Имаме шанс да открием вродени различия между хората, родени през различните сезони или на различни места, с различни диети при различни географски ширини, с различни фактори на околната среда и стреса, когато са се случили или не са се случили природни бедствия, и така нататък. Астрологията е една от идеите, идваща да обясни вродените различия (ако има такива) между хората, родени през различните сезони, и тази идея не е подкрепена с доказателства.

^{Източник: India Parenting Pvt. Ltd.}

"Когато за първи път чух за това, тази информация ме разстрои, защото прочетох в една астрологическа книга, че моята зодия както по слънцето, така и по луната - е Лъв (03 август 1978, 02:05) и ми се стори, че ме описват доста точно. (По същия начин ми се стори, че моят тип на по Майерс-Бригс ме описва с 80% точност). Но това, че аз си мисля, че описанието ми съответства, не е добро научно доказателство. Но личното ми усещане за това, колко добре описанието ми съответства, не е добро научно доказателство само по себе си. За да бъде нещо, което е научно обосновано, трябва да има  величина, която емпирично да се измери" - подчертава Итън Сийгъл.

Ето защо, ние винаги може да продължим да я проверяваме, са търсим нови данни, доказателства, където и да са те.

^{Източник: Bruce MacEvoy}

Но това, което не трябва да правим (и именно това е, за да ни предпази от подобни действия и развита науката) - така че е да се вярва в идеята, защото тя е много стара, защото тя идва от властите (Птолемей и Коперник са астролози), или защото, ние искаме да бъде вярно. Ние трябва да си зададем въпросите си, да ги учат с всичко възможно скептицизъм, и да следват доказателствата.

Единственото нещо, което не трябва да правим, и това е единственото нещо, за което е разработена науката, да ни предпази от такива постъпки - това е да нямаме доверие на представи, само защото са много стари или защото идват от авторитет (в края на краищата Птолемей и Кеплер са били астролози), или защото ние искаме да е истина. Ние трябва да й задаваме въпроси, да я подложим на целия възможен скептицизъм и да следваме доказателствата.

Слънцето определя сезоните, но не ни темпераментите, фазите на Луната определя приливите и поведението на някои нощни животни, но не месечния цикъл на жените, а позицията на планетите влияе на малки промени в орбитите им, но не и върху нашето поведение.

Още по темата

05/06/2016

Космос

Защо Вселената не се е превърнала в черна дупка?

04/05/2016

Физика

Колко нива има Мултивселената?

29/02/2016

Земята

Земята забавя въртенето си, високосният ден е на път да изчезне

02/08/2015

Животът

Итън Сийгъл отговаря: Защо съществува животът?