AI и бъдещето: Професиите на учителя, лекаря и журналистите няма да изчезнат, според акад. Руменин

Професиите на журналистите, на изследователите и учените, на учителите и на лекарите са вечни професии, и няма да изчезнат заради все по-голямото навлизане на изкуствения интелект във всички сфери на живота. Това отговаря акад. Чавдар Руменин пред БТА на въпрос кои професии ще се променят, трансформират или изчезнат заради изкуствения интелект.

Акад. Чавдар Руменин е специалист по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при БАН, на който е и директор от 1999 до 2018 г. Сега е ръководител на Центъра за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска" - КВАЗАР.

Той отбеляза, че тези професии, в които няма творчески елемент, "ще си отидат" или ще изчезнат.

"Да си журналист, изследовател, учен, лекар или учител - това са вечни професии. Как да се възложи на робот да обучава едно дете? Това се прави, но ако го няма човекът, който да познава психологията на детето и да може да му помага, не може да има обучение", каза акад. Руменин.

Той отбеляза, че творческите професии няма как да изчезват, защото те движат цялото развитие в света.

"Ние, хората, можем да създадем всякакъв вид информация, която я няма около нас, или я няма в света. И може би това е новият елемент. Ние, хората, можем да измислим такава информация, която я няма никъде - например, че на Луната живеят извънземни и там са си направили град. Същото можем да кажем и за Марс", казва акад. Руменин.

По думите му изкуственият интелект досега такова нещо не може да направи - самият той да си измисли нещо като информация. Това е характерно за естествения интелект. Изкуственият интелект може да обработва огромни бази данни, много неща да търси в световната база данни, но сам да вземе да си измисли нещо, което никога никъде го е нямало, няма как да стане, обяснява ученият в интервю за БТА.

Професиите на банковите чиновници, които броят парите, или се занимават с отпускането на кредити, ще изчезнат. Това може да го прави изкуственият интелект или елементи на изкуствения интелект, е категоричен акад. Чавдар Руменин.

В западните банки има специални психолози и когато хората отидат да искат големи кредити, тези психолози наблюдават или задават въпроси на клиентите, за да се разбере на кого да се отпусне голям кредит. В тази ситуация изкуственият интелект не може да помогне, а трябва "човек за човека да се произнесе" и този специалист ще е нужен и занапред. Но банковите служители, които се занимават с броенето на пари, както и касиерите в супермаркетите, ще изчезнат като професии, казва специалистът по роботика.

Според него служителите от охраната в супермаркетите също ще изчезнат като професия и ще бъдат заменени в бъдещето.

А може ли да се използва изкуственият интелект в образованието?

Когато говорим за образованието на децата, при тях, за да може да усвояват съвременните технологии - за изкуствения интелект и за роботиката, може да се каже, че роботикита е бъдещето на цялата наука, култура и технологии, които ни предстоят. Трябва да се даде възможност на децата и да им се обясни да придобият уменията, да сглобят един робот, да го програмират и да навлизат постепенно в тази материя. Това е много полезно за учениците от четвърти, пети клас нагоре, за да могат да развият аналитичното си мислене, казва акад. Чавдар Руменин.

И отбеляза, че учениците трябва да придобият и други умения - да се научат творчески да мислят, да виждат какво е скрито зад едната истина или зад единия обект.

И занапред ще има преподаватели, които ще обучават студентите, но трябва да има и огромна материална база, в която наученото да може да се прилага, е мнението на учения.

Ще се появят и нови професии.

Занапред ще се появят и нови професии, като ще има инженери или учители на дронове, както и учители на роботи, казва акад. Чавдар Руменин.

Той поясни, че ще има и аналитици, които да анализират ситуации с данни в различни сфери на живота.

Принципът при професиите е, че има ли творчески елемент, той трябва да остане засега, а и вероятно в бъдеще, няма да може да се менажира от изкуствения интелект. Всичко друго в професиите ще може да се автоматизира, да се прави или обработва от роботи или от компютри с мощни бази данни.

За автономните коли в бъдещето ученият смята, че в тях ще има роботизирани системи с елементи на изкуствен интелект. Тези коли ще могат да се ориентират в пътната обстановка, за да се предотвратяват катастрофи.

В бъдещето ще има превозни средства, които ще летят във въздуха и ще са подобни на самолетчета, но ще са тип коли. Тогава трафикът ще е по-лек.

Интересен е и въпросът с "антигравитацията и това са технологии, които ще позволят на хората да се издигнат нагоре и това отново ще е свързано с изкуствения интелект", обяснява акад. Чавдар Руменин.

Министерският съвет предлага акад. Чавдар Руменин да бъде награден с орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие, за неговите особено значими заслуги в областта на науката и технологиите и по повод 75-годишнината му, съобщи през април правителствената пресслужба.

От 1975 г. до днес той работи в Българската академия на науките (БАН) и активно участва в организацията на научните изследвания в страната. Под негово ръководство Институтът по роботика се превръща в съвременен и високотехнологичен, чиято мисия и приоритети са хипертехнологиите на 21 век. Организирал е и е изградил с помощта на проекти девет модерни лаборатории в института и в Техническия университет в Габрово за целите на сензориката, роботиката и магнитните измервания. Автор е на три монографични труда, отпечатани от световните издателства - Elsevier, Springer и William Andrew, и има над 400 публикации в престижни списания и издания, включително в Science. Един от най-цитираните български учени инженери с над 19 000 позовавания на неговите трудове, като над 90% от тях са в чуждестранни списания и издания.

Акад. Руменин има над 300 изобретения. Участва в международния екип от изследователи и инженери в ЦЕРН, разработили апаратурата, доказваща съществуването на Х-бозона, масивна скаларна елементарна частица, донесла Нобеловата награда на видните учени П. Хигс и Ф. Енглерт за 2012 г. Името му е вписано в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. Носител е на наградата "Питагор" през 2012 г., а през 2019 г. е награден с ордена "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, за забележителни постижения в науката и технологиите.

(По материал на БТА)