Ултразвукова лента за глава предизвиква осъзнати сънища с помощта на изкуствен интелект, твърдят създателите й (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 13 февруари 2024 в 00:00 2031 0

Задвижвана от изкуствен интелект лента за глава.

Кредит Propheticai

Задвижвана от изкуствен интелект лента за глава.

Технологичен стартъп създава лента за глава, за която твърди, че може да предизвика стабилни осъзнати сънища у потребителя - позволявайки му да поеме контрола над собствените си сънища. Prophetic описва начина на работа на своето устройство, наречено "Halo".

Лентата за глава ще използва платформа с изкуствен интелект, наречена Morpheus-1", за да предизвиква осъзнати сънища, когато е поставена на нечия глава, съобщават представители на компанията.

Prophetic иска да даде на ползвателите възможност да изследват усещането си за осъзнавтост и ще провери това с множество проучвания, фокусирани върху осъзнатите сънища.

Осъзнатото сънуване е вид състояние на сън, при което човек осъзнава, че сънува, и може поне частично да контролира това, което се случва в съня му. Преди това то е било използвано от писатели и художници за творческо вдъхновение или за лечение на повтарящи се кошмари. Въпреки че осъзнатото сънуване е умение, което може да се тренира, и е изучавано от години, все още не разбираме напълно причините и целта му.

Учените от Prophetic обаче твърдят, че са установили, че характерната особеност на състоянието на осъзнато сънуване е по-високата активност във фронталните области на мозъка по време на сън. Тези области обикновено са по-малко активни по време на други състояния на сън.

Няколко проучвания са се опитали да изградят подобни връзки, включително едно, публикувано през декември 2018 г. в списание Nature, и друго, публикувано през май 2019 г. в списание Neuroscience & Biobehavioral Reviews.

Morpheus-1 ще използва "транскраниална фокусирана ултразвукова стимулация" - неинвазивен начин за модулиране на мозъчната дейност с помощта на високочестотни звукови вълни извън нормалния диапазон на човешкия слух.

Лентата за глава следи ЕЕГ активността на носещия я и след това използва платформата за генеративен изкуствен интелект Morpheus-1, която ще бъде обучена с помощта на голям набор от данни от ЕЕГ сканирания от хора, които са сънували осъзнати сънища.

Научавайки как изглежда характерният ЕЕГ подпис на осъзнатите сънища, устройството може да стимулира ключови области на мозъка, за да пресъздаде този модел, като по този начин предизвика осъзнати сънища, посочва представител на Prophetic. Но според експерти е трудно да се каже дали Morpheus-1 може да постигне това, което представителите на компанията твърдят, че може.

"Проучването, което те са включили в технологичната си пътна карта, показва различни модели на активиране в префронталната кора, свързани с осъзнатото сънуване, и те се опитват да модулират тези вериги", обяснява пред Live Science Гай Лещинер (Guy Leschziner), професор по неврология и медицина на съня в болница "Гай" и автор на книгата "Тайният свят на съня" (Simon & Schuster, 2020 г.). "В много случаи не разбираме напълно какво правим, като използваме дълбока мозъчна стимулация или транскраниална стимулация, и понякога ефектите от тези технологични интервенции невинаги правят това, което си мислим, че правят."

Всяко устройство, способно да модифицира мозъчните вълни, обаче обикновено подлежи на значителен етичен надзор. Също така са проведени малко изследвания на дългосрочните ефекти от редовното осъзнато сънуване, да не говорим за въздействието на редовното предизвикване на състоянието с помощта на мозъчна модулация.

"Материалите, които са изложили, предполагат, че сънуването може да бъде модулирано по този начин, но проучванията, които съм виждал, показват, че трябва да се направят по-подробни оценки и систематично да се демонстрира ефикасността на това устройство в по-голям мащаб", отбелязва Лещинер.

Справка: The cognitive neuroscience of lucid dreaming
Benjamin Baird,a,* Sergio A. Mota-Rolim,b and Martin Dreslerc; Neurosci Biobehav Rev. 2019 May; 100: 305–323.
Published online 2019 Mar 14. doi: 10.1016/j.neubiorev.2019.03.008

Източник: Ultrasonic headband induces lucid dreams using AI, its creators claim — but an expert remains skeptical, Live Science

Реални ли са осъзнатите сънища?

Приказките за осъзнатите сънища датират от древността. Аристотел може би е първият, който ги споменава в западната литература в своя трактат За сънищата. "Често, когато човек спи", пише той, "има нещо в съзнанието, което заявява, че това, което се представя тогава, е само сън."

Но ако Аристотел може често да е имал осъзнати сънища, той вероятно е бил по-специален.

Само около половината от хората казват, че някога са имали осъзнат сън, докато едва около 1 % казват, че сънуват осъзнат сън няколко пъти седмично.

Съвременните ентусиасти използват различни техники, за да увеличат вероятността за осъзнато сънуване - като многократно си казват преди лягане, че ще имат осъзнат сън, или създаване на навик да проверяват дали са будни няколко пъти на ден с надеждата, че този навик ще се пренесе в сънищата им, където самопроверката може да им помогне да осъзнаят, че спят. Но тези практики не гарантират сигурност.

Рядкостта на осъзнатото сънуване може да е причината съвременната наука да не е е убедена, че е това е реално. В продължение на хилядолетия собствените свидетелства на осъзнатите сънувачи са били единственото доказателство, че някой може да осъзнае и контролира съня си. Някои учени се съмняват дали така наречените осъзнати сънища не са просто кратки будни халюцинации между пристъпите на сън.

Но през последните няколко десетилетия експериментите осигуряват доказателство, че осъзнатите сънища са наистина това, което изглеждат.

Оказва се, че когато някой насън нарочно плъзга погледа си наляво-надясно, то движението на очите му съответства на същите движения зад затворените клепачи в реалния живот. Тези движения, измерени с електроди близо до очите, се отличават от по-малките очни трептения, типични за REM съня (бързия сън), които се случват повечето осъзнати сънища.

Това дава на сънуващите груб начин да сигнализират, че са осъзнали, че сънуват, или да изпратят други съобщения към външния свят. Междувременно мозъчните вълни и мускулната парализа в останалата част от тялото потвърждават, че сънуващият наистина спи.

Движенията на очите

Очите на човек, когато е буден или в осъзнат сън, могат да се движат наляво и надясно плавно. Но когато някой затвори очи и се опита да си представи това движение, очите му се движат на малки скокове, което предполага, че осъзнатите сънища се преживяват по-скоро като будно възприятие.

Трите графики показват движението на очите по време на будно възприятие, осъзнато сънуване и когато човекът се опитва да си представи, че ги движи.

Невроучените тепърва започват да осъзнават потенциала на тази линия на комуникация. Изследванията на осъзнатите сънища "се радват на ренесанс през последното десетилетие", разказва Торе Нилсен (Tore Nielsen). Той ръководи лабораторията Dream & Nightmare в Центъра за напреднали изследвания в медицината на съня в Монреал. "Този ​​ренесанс го превърна в една от най-модерните области на изучаване на сънища."

Един изследователски екип наскоро използва опитни осъзнати сънуващи, за да разбере дали изображенията на сънищата са по-скоро като визуални изображения от реалния живот или въображаеми. Докато спят, шестима осъзнати сънуващи движат палците си в кръг или по линия (или и двете) и проследяват това движение с очите си. Участниците повтарят същата задача, докато са будни с отворени очи и във въображението си със затворени очи. Погледите на хората се плъзгата рязко, когато проследяват въображаемите движения, сякаш гледат нещо с ниска резолюция. Но в осъзнатите сънища очите на хората проследяват движенията плавно, както в реалния живот, съобщава екипът през 2018 г. в Nature Communications.

"Още до древните гърци се е обсъждало дали сънищата са повече като въображение или са като възприятие?", разказва съавторът на изследването Бенджамин Бейрд (Benjamin Baird), когнитивен психолог и невроучен от Тексаския университет в Остин. "Данните за гладкото проследяване предполагат, че поне в този смисъл изображенията приличат повече на възприятие."

Този и други ранни експерименти намекват за това, на което могат да ни научат осъзнавашите се в съня. Но всички заключения, базирани само на няколко сънувачи, трябва да се приемат с известен скептицизъм.

"Те са по-скоро проучвания за доказване на концепцията", коментира Мишел Кар (Michelle Carr), когнитивен невролог в Центъра за напреднали изследвания в медицината на съня. "Трябва да се изследва в по-големи извадки."

Това означава намиране - или създаване - на по-експертни осъзнати сънувачи.

Стратегии за осъзнато сънуване

Ако искате да имате осъзнат сън, има няколко стратегии, които можете да използвате, за да увеличите шансовете си.

Освен че редовно се питате дали сте будни и си поставяте намерение преди лягане да осъзнаете, че сънувате, можете да водите дневник на сънищата. Появата на едни и същи герои, събития или теми в сънищата ви може да ви помогне да разпознаете кога сънувате.

Някои амбициозни осъзнати сънувачи също използват тактика, наречена "събуждане обратно в леглото". Те се събуждат много рано сутрин, остават будни известно време, след което затварят отново очи. Този прилив на бодрост точно преди да се върнат обратно в REM съня може да им помогне да се осъзнаят в съня.

С такива техники обаче може да се получи, а може и не. И данните за тяхната ефективност все още са доста неясни, разказва Беърд. Едно проучване с около 170 австралийци например показва, че проверката дали сте будни, поставянето на задача/намерение за осъзнаване в съня и извършването на събуждане обратно в леглото заедно може да увеличи шансовете за осъзнато сънуване. Но не е толкова ясно дали използването само на една или две от тези практики работи.

Изследванията на Беърд и неговите колеги показват, че добавката галантамин стимулира осъзнатото сънуване, вероятно като си играе с невротрансмитерите, участващи в REM съня. Но галантаминът може да предизвика странични ефекти като гадене. И въпреки че самото осъзнаване не изглежда, че разваля качеството на съня, дългосрочните ефекти от употребата на галантамин не са добре проучени.

През 2018 г. екипът на Арнулф съобщава за проучване, при което 18 от 21 пациенти с нарколепсия са сигнализирали за осъзнаване по време на сън в лабораторията. Дори и с тези впечатляващи цифри, няколко осъзнати сънуващи все пак не са можели да контролират сънищата си достатъчно добре, за да изпълняват задачата си: да направят нещо насън, което ги кара да спрат за кратко дишането, като плуване под вода или говорене. Един съобщава, след като се събужа, че просто е забравил да спре да диша, докато се гмурка от скала, докато друг разказва, че се е опитал да говори, но не е могъл да изрече нищо.

Запазването на осъзнатост и успешното изпълняване на сценарии за сънища е трудно за осъзнатите сънуващи - и учените, които разчитат на тях. В едно проучване, съзнателни сънувачи, инструктирани да напълнят стаята на сънищата с предмети, като часовник и гумена змия, са се сблъскали с проблеми - часовникът се е въртял бясно или змията се е плъзгала. В друг експеримент осъзнатите сънувачи, помолени да се упражняват в хвърляне на стрели, са затруднявани от това, че са имали моливи за хвърляне или са били замеряни със стрелички от лоша кукла.

"Много по-трудно е от просто пасивното осъзнато сънуване в своето легло", разказва Мазурек, който е участвал в няколко проучвания за осъзнати сънища в Северозападния университет, Илинойс. "Осъзнаваш, "Добре, трябва да стабилизирам съня. Трябва да се сетя каква е задачата. Трябва да изпълня задачата, без сънят да се разпадне." 

Мисиите до Луната може да са трудни, но поне астронавтите не трябва да се притесняват, че ще забравят кои са или къде са, или космическият им кораб внезапно ще се превърне в банан.

Въпреки тези предизвикателства, експедициите на осъзнатото сънуеване напредват - и то бързо. Всъщност международен екип от сънувачи, включително Мазурек, наскоро се заема с най-амбициозната си мисия досега.

Илюстрация на осъзнато сънуване. Невролозите се интересуват да открият какво могат да разкрият изследванията на осъзнатите сънуващи за по-обикновените сънища. Кредит: mark sebastian (CC BY-SA 2.0)

Наука за сънищата в реално време

Когато става въпрос за получаване на данни на място, интервюирането на сънуващи в реално време е мечта. Вместо просто да седят и да гледат как сънуващите извършват различни неща, изследователите биха могли да питат тези хора за техните преживявания момент след момент, рисувайки царството на сънищата с по-ясни детайли от всякога.

"Докладите за сънувани усещания, [като] вкусване на определени храни, могат да бъдат сравнени с тези за реални усещания", отбелязва Нилсен. "По същия начин може да се провери дали сексуалното удоволствие, определени звуци или други видове преживявания са точно симулирани." Тези подробности, казва той, може да помогнат "да се изследват границите и механизмите на създаването на сънища".

Карън Конколи (Karen Konkoly) дава на хората задачи по време на сън. Да кажем, че изследователите искат да знаят доколко сънищата помагат при творческото решаване на проблеми. Ако на сънуващите се възложи задача преди сън, те са склонни да го обмислят, когато заспят.

"Дори и да изглежда като осъзнат сън, може би наистина времето, прекарано в сън, помага да разрешите проблема", коментира Конколи, когнитивен невроучен в Северозападния университет, Илинойс. Спускането на задача направо по време на сън може по-добре да очертае полезността на тази конкретна част от съня.

Има цяла смесица от теории за това защо хората сънуват, от усъвършенстване на умения до включване в творчеството до обработка на спомени или емоции.

"Но ако не можете да контролирате съня в реално време и след това да проучите резултата, никога не знаете … дали сънят наистина прави нещо", посочва Конколи.

Граници на осъзнаването

Дори ако изследователите получат всички експерти по осъзнато сънуване, от които се нуждаят, за да проведат всичките си желани експерименти, все още има една основна пречка пред цялата тази област на изследване.

"Най-големият проблем се състои в това, докъде може да се приложат тези резултати до сънуването изобщо", коментира Стикголд. Представете си например, че осъзнатите сънуващи стават по-добри в дадено умение, практикувайки го в сънищата си. Не е ясно дали хората, които случайно имат нормални сънища, в които извършват същата дейност, без да осъзнават в съня си, ще пожънат същите успехи.

Съществуващите данни предполагат, че осъзнатите сънуващи могат да имат достъп до части от мозъка, които нормалните сънуващи нямат. Единственият казус, сравняващ функционално ЯМР сканиране на мозъка на нечий осъзнат и неосъзнат REM сън, намеква, че областите на мозъка, свързани със саморефлексията и работната памет, са по-активни по време на осъзнатостта. Но тези данни идват само от един човек и все още не е ясно как подобни разлики в мозъчната активност биха повлияли на резултатите от експериментите с осъзнати сънища.

Доказателства в мозъка за осъзнати сънища

Функционално ЯМР сканиране на мозъка на един спящ по време на осъзнат и неосъзнат сън показва, че някои области на мозъка (маркирани) може да са по-активни по време на осъзнати сънища, отколкото по време на нормален сън.

  1. Латералната париетална кора участва в работната памет.
  2. Дорзолатералната префронтална кора и фронтополярната кора участват в работната памет и интроспекцията.
  3. Дейността в близост до темпоралната кора може да направи осъзнатите сънища по-ярки и по-подробни от нормалните сънища.

Някои изследователи, включително Дреслер не приемат идеята, че осъзнатите сънища са дълбоко различни от несъзнатите. "Осъзнатото сънуване не е строго определено явление, основано на принципа "всичко или нищо", коментира изследователят, като хората често ту осъзнават, ту неосъзнават какво се случва. "Това предполага, че осъзнатото и неосъзнатото сънуване по принцип са нещо много подобно на невронно ниво, а не две напълно различни неща."

Може би осъзнатостта засяга някои аспекти на преживяването на съня, но не всички, добавя Бейрд. По отношение на това как изглеждат сънищата, казва той, "би било много, много изненадващо, ако бе някак напълно различно".

По-задълбочен опис на разликите в мозъчната активност между осъзнатите и неосъзнатите сънища може да помогне за разрешаването на тези въпроси. Но дори осъзнатите сънища да не представляват сънища като цяло, Нилсен все още смята, че си струва да ги изучаваме.

"Това е вид съзнание, което интригува и забавлява хората от векове", коментира Нилсен. "Би било важно за науката да разбере как и защо хората имат тази изключителна способност за съзнателна симулация на света."

Справка: 

A. Stocks et al. Dream lucidity is associated with positive waking mood. Consciousness and Cognition. Vol. 83, August 2020, p. 102971. doi: 10.1016/j.concog.2020.102971. 

B. Baird, S.A. Mota-Rolim and M. Dresler. The cognitive neuroscience of lucid dreaming. Neuroscience & Biobehavioral Reviews. Vol. 100, May 2019, p. 305. doi: 10.1016/j.neubiorev.2019.03.008.

D.J. Aspy et al. Reality testing and the mnemonic induction of lucid dreams: Findings from the national Australian lucid dream induction study. Dreaming. Vol. 27, 2017, p. 206. doi: 10.1037/drm0000059.

D. Oudiette et al. REM sleep respiratory behaviours match mental content in narcoleptic lucid dreamers. Scientific Reports. Vol. 8, February 8, 2018, p. 2636. doi: 10.1038/s41598-018-21067-9. 

K.R. Konkoly et al. Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep. Current Biology. Vol. 31, April 12, 2021, p. 1417. doi: 10.1016/j.cub.2021.01.026.

M. Carr et al. Combining presleep cognitive training and REM-sleep stimulation in a laboratory morning nap for lucid dream induction. Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice. Published online April 13, 2020. doi: 10.1037/cns0000227.

M. Dresler et al. Dreamed movement elicits activation in the sensorimotor cortex. Current Biology. Vol. 21, November 8, 2011, p. 1833. doi: 10.1016/j.cub.2011.09.029.

M. Dresler et al. Neural correlates of dream lucidity obtained from contrasting lucid versus non-lucid REM sleep: A combined EEG/fMRI case study. Sleep. Vol. 35, July 1, 2012, p. 1017. doi: 10.5665/sleep.1974.

M. Rak et al. Increased lucid dreaming frequency in narcolepsy. Sleep. Vol. 38, May 1, 2015, p. 787. doi: 10.5665/sleep.4676. 

M. Schädlich, D. Erlacher and M. Schredl. Improvement of darts performance following lucid dream practice depends on the number of distractions while rehearsing within the dream – a sleep laboratory pilot study. Journal of Sports Sciences. Vol. 35, 2017, p. 2365. doi: 10.1080/02640414.2016.1267387. 

P. Dodet et al. Lucid dreaming in narcolepsy. Sleep. Vol. 38, March 1, 2015, p. 487. doi: 10.5665/sleep.4516. 

R. Mallett. Partial memory reinstatement while (lucid) dreaming to change the dream environment. Consciousness and Cognition. Vol. 83, August 2020. doi: 10.1016/j.concog.2020.102974.

S. LaBerge, B. Baird and P.G. Zimbardo. Smooth tracking of visual targets distinguishes lucid REM sleep dreaming and waking perception from imagination. Nature Communications. Vol. 9, August 17, 2018, p. 3298. doi: 10.1038/s41467-018-05547-0.

S. LaBerge, K. LaMarca and B. Baird. Pre-sleep treatment with galantamine stimulates lucid dreaming: A double-blind, placebo-controlled, crossover study. PLoS One. Vol. 13, August 8, 2018. doi: 10.1371/journal.pone.0201246.

Източник: Here’s what lucid dreamers might tell us about our sleeping minds, Maria Temming, Science News

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !