Годините от 2013 до 2021 г. неизменно се нареждат сред десетте най-топли години в историята
Годината се характеризира с положителни аномалии в голяма част от земното кълбо, с рекордно високи годишни температури в части от Северна Африка, Южна Азия, Южна Америка, както и в части от Атлантическия и Тихия океан. Регионите с поднормени температурни условия са ограничени предимно в Централния и Източния Тихи океан. Средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година, с приблизително еднаква аномалия, като 2015 и 2018 г. (Фиг. 1). Интересно е да се отбележи, че всички години от 2001 г. насам са с положителна аномалия спрямо нормата за периода 1981 – 2010 г. До момента най-топлите години са 2016 и 2020 г.

Подобни резултати отчита и Националната администрация за океани и атмосфера (NOAA) на САЩ. Според техните данни 2021 г. е по-топла с 0,84°C над средната температура за ХХ-ти век. Годините от 2013 до 2021 г. неизменно се нареждат сред десетте най-топли години в историята (Фиг. 2.). Изминалата година продължава и дългата вече 45 г. поредица от наднормени, спрямо средните температури за ХХ-ти век. Тенденцията на повишение на глобалната температура от 1880 г. до днес е 0,08°C на десетилетие. Но през последните 40 г. средната глобална температура се повишава два пъти по-бързо и има тенденция от 0,18°C на десетилетие.
Фигура 1. Отклонение на средната годишна температура на въздуха спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWFСредните температури за 2021 г. са по-високи от средните в по-голямата част от света. Значително наднормено беше в големи части на САЩ, Канада и Гренландия. Със сравнително голяма положителна аномалия са и много райони на Централна и Северна Африка, Близкия изток, Афганистан, Тибетското плато и южните части на Южна Америка (Фиг. 3).
Близки до средните, или с малко положително отклонение от нормите, бяха средните годишни температури за голяма част от Европа. С отрицателна аномалия се отличават Западен и Централен Сибир, Аляска и голяма част от Австралия и Антарктида. По-студено от нормата беше и в източната екваториална част на Тихия океан, където властваше Ла Ниня. Зони с поднормени годишни температури имаше и в Тихи океан, южните части на Атлантическия и Тихия океан в близост до Антарктида.
Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за декември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF
Припомняме някои от най-интересните моменти от изминалата 2021 г. в различните части на света.
Зад средните температури се крият редица флуктуации в резултат на различни синоптични обстановки. В Европа след рекордно топлата 2020 г., миналата 2021 г. се характеризира с наднормени средни месечни температури през цялата година. Април 2021 г. също беше по-топъл от обичайното, но въпреки това беше най-студеният месец в годината в Европа и най-студеният април от 2003 г. насам. Няколко европейски държави имаха най-студения април или май за поне 10 години назад, вкл. и в нашата страна. В Словения няколко места отбелязаха най-ниската априлска температура от над 100 години. Метеорологичната станция в Нова Вас, Южна Словения, регистрира минимална температура от -20,6°C – нов национален рекорд за всички времена за април, надхвърлящ предишния рекорд от -20,4°C на 9 април 1956 г. в Поклюка. През юни и юли в голяма част от Централна, Източна и Северна Европа имаше температури много над средните. През втората седмица на август под влияние на интензивна гореща вълна в Южна Европа се наблюдаваха максимални температури над 45°C. Според предварителни доклади в Сицилия, Италия максималната температура достигна 48,8°C. Тази стойност ще стане най-високата максимална температура в Европа, ако бъде потвърдена от СМО. До края на годината месечните температури продължиха да бъдат над средните, но не се нареждат сред 10-те най-топли за всеки съответен месец. Австрия регистрира най-студената си година от 2010 г. насам. Въпреки това, тя се нарежда сред 25-те най-топли години от 1768 г. до днес.
В САЩ и Западна Канада през последната седмица на юни екстремно гореща вълна постави исторически рекорди. Според Световната метеорологична организация Литън, Британска Колумбия, Канада, постави нов национален рекорд от 49,6°C. Горещината стана причина за повече от 800 смъртни случая в Западна Канада. В САЩ предварителните доклади сочат, че високите температури са компрометирали голяма част от земеделските култури в региона. Учените изчислиха, че климатичните промени са увеличили вероятността за това събитие поне 150 пъти. В Калифорния горският пожар в Дикси беше вторият по големина в историята.
В голяма част от Южна Америка също повечето месеци са наднормени, като септември беше най-топлият септември в историята.
Африка отбелязва третата най-топла година, след рекордните 2016 и 2010 г. Месечните температури бяха над средните за Африка, а януари, юни и ноември имаха рекордни положителни аномалии.
Азия отбеляза седмата си най-топла година в историята, като юли е най-топлият месец юли в историята. Хонконг отчете средногодишна температура от 24,6°C – най-високата, откакто се правят измервания в града. В Пекин на 21 февруари беше регистрирана температура от 25,6°C, което е новата най-висока февруарска стойност в столицата на Китай. Южна Корея също има нов национален рекорд за февруари от 24,9°C.
Австралия и Океания регистрираха най-хладната година за последното десетилетие, но въпреки това средните температури са по-високи от нормата. Близки и дори малко под нормата бяха годишните температури в южните части на Австралия. Ноември беше най-студеният месец в Австралия и Океания през 2021 г., с температура под средната и това е най-студеният ноември от 1999 г. насам.
В България
В нашата страна изминалата 2021 г. беше със средни температури над нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, през изминалата 2021 г. има по-големи положителни аномалии в Североизточна България, по-малка аномалия се наблюдава в югозападните и южните райони.
От началото на новия век всички години са с положителна аномалия спрямо средните температури за периода 1961 – 1990 г. (Фиг. 5). Само през 2005 г. е отчетена незначителна отрицателна аномалия. Най-топлата година в нашата страна до момента е 2019 г, следвана от миналата 2020 г. На този фон изминалата 2021 г. е далеч от стойностите на положителните аномалии на предишните две години.
Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха в България по години спрямо нормата за 1961 – 1990 г. Източник: www.stringmeteo.com
2021 г. започна с много топли месеци януари и февруари, оформили едни от най-топлите зимни сезони у нас. Март имаше отрицателна месечна аномалия, за голяма част от страната, с изключение на Черноморието. Април беше най-студеният от 2003 г. насам, с късни пролетни слани, на много места в равнините. Май и юни бяха с малки положителни аномалии, но юли и август бяха значително по-топли от нормата. Високите температури в комбинация с продължително засушаване доведоха до висока степен на пожароопасност в редица райони на страната. През септември температурите се нормализираха, а през октомври бяха под средните. Октомври беше най-студеният октомври от поне 10 г. В началото на ноември настъпи необичайно за сезона затопляне, при което беше подобрен националният ноемврийски рекорд за максимална температура. Във Велико Търново на 5 ноември бяха измерени 32,4оС, с което е подобрен предишния национален рекорд измерен преди 1995 г. в Горна Оряховица от 32,1оС. София също има нова най-висока температура за месеца от 25,8оС. Декември също беше наднормен, но въпреки това в някои дни имаше и по-ниски минимални температури, понижили се в някои високи котловини в Североизточна България, където достигнаха до -15, -17 оС.
В заключение може да се каже, че изминалата 2021 г. затвърди тенденцията на бързо повишение на температурите. По-малката аномалия спрямо предишните рекордни години се дължи най-вече на добре развитата Ла Ниня през втората половина на годината, която кореспондира с условия за по-хладно от обичайното време в някои райони на Земята. Въпреки това отново преобладава „топлите“ рекордни събития, а студените такива са по-скоро изключение. Годината се отчете и с редица сериозни екстремни събития, за които може да прочетете тук. Няма как да пропуснем и заключенията на редица климатолози, че екстремните явления освен, че зачестяват, се проявяват и с по-голяма интензивност и това е следствие на климатичните промени.
Виж визуализация на НАСА на температурните аномалии в света между 1880 и 2021 г.:
В публикацията са използвани материали от:
- https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-december-2021
- https://www.ncdc.noaa.gov/sotc/global/202113
- www.stringmeteo.com
- https://bulletins.cfd.meteo.bg/
Източник: 2021 г. – отново в челото на класациите по горещина, Климатека
Авторът д-р Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.




















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция