Неизвестната история за произхода на астероидния пояс, гигантско минно поле от космически скали, обикалящи около Слънцето отвъд Марс, отдавна очарова и озадачава учените.
Бивша или бъдеща планета?
Преди милиарди години нашата Слънчева система далеч не е била стабилно и подредено място. Планетите все още са се формирали, изхвърляйки от орбитите им своите съседи в този процес. Някои астрономи смятаха, че някаква планета, която обикаля нашето Слънце между траекториите на Марс и Юпитер, е била разбита на парчета и е образувала Големия астероиден пояс, който днес се носи в космоса.
Има две водещи теории - че астероидите са или останки от планета, която е била разрушена, или суровини от нова, която тепърва ще се формира. Но те изглеждат все по-малко вероятни, съобщава списание Astronomy. Не защото са странни, а просто защото там няма достатъчно материал, за да се изгради цяла нова планета. И още по-важното е, че космосът е твърде сложен, за да е лесен за обяснение.
„Някога това беше някаква проста история, но през последните години става все по-сложна, докато научаваме повече за формирането на планетите“, коментира пред списание Astronomy Уилям Ботке (William Bottke), директорът на космическите изследвания в Югозападния изследователски институт на САЩ.
Учените са разглеждали и двата отговора като възможности през десетилетията. Но по-новите теории твърдят, че огромният пръстен от космически скали вероятно никога не е бил цяла планета и е малко вероятно да стане нова в относително близко галактическо бъдеще. Защо? Там просто няма достатъчно материал.
Хипотезата за „унищожената планета“ бе отхвърлена, след като учените започнаха да изследват състава на железните метеорити, паднали на Земята като метеори и става ясно, че те не идват от едно родителско тяло, а от няколко идват от различни източници. И няма начин те да се обединят, за да се образува нова. Макар астероидите да са изключително многобройни, те всъщост са малки и като общ обем са недостатъчно, за да се превърнат в планета.
"Те са мънички трохички", отбелязва пред Astronomy астрономът Шон Реймънд (Sean Raymond) от Астрофизичната лаборатория в Бордо.
Възможно е обаче астероидният пояс да е съставен, поне отчасти, от останките на множество млади планети, които не са завършили формирането си, преди да бъдат разбити на части.
Кредит: Flickr/(CC BY 2.0)
Пълният отговор, най-вероятно, е, че астероидният пояс идва от различни места. Има разрушени планетезимали, космически останки от образуването на Юпитер и Сатурн и дори парчета, избити от Земята, когато е била бомбандирана от астероиди.
„В този контекст“, коментира Реймънд пред Astronomy, „ понякога наричаме астероидния пояс пръските кръв на Слънчевата система“.
Каквото и н да е довело до изпращането на тези парченца до астероидния пояс, причината те да останат там е, че орбитите на Марс и Юпитер в крайна сметка се стабилизират. Така че, ако астероид успее да намери пътя си до там, вероятно няма да отиде другаде, отбелязва Ботке.
Според Реймънд въпросът за Слънчевата система, с който повечето астрономи се занимават, е как са се образували планетите. Съставът на астероидите, тяхното положение и техните орбити продължават да разкриват улики за далечното минало на планетите.
„Въпреки че обръщаме повече внимание на планетите, отколкото за астероидите като цяло, астероидите са наистина добър инструмент за опитите да разберем какво се е случило с планетите“, отбелязва Реймънд. „Те са наистина ключови доказателства в тази история.“
Източник: The asteroid belt: Wreckage of a destroyed planet or something else?, Astronomy
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари