Боян Рашев: Само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!

През 1972 г. излиза фундаменталният труд на Римския клуб „Границите на растежа“, който предупреждава, че светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. След година, като че да потвърди прогнозата, се случва Арабската криза и ОПЕК налага ембарго върху търговията с нефт. Западната цивилизация е заплашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!

В този момент основен кандидат-спасител се явява зараждащата се ядрена енергетика, докато за ВЕИ по-скоро се говори. Благодарение преди всичко на ядрените централи, делът на нисковъглеродните енергийни източници (хидро, ядрена и ВЕИ) в глобалното потребление нараства от 6.1% до 13.1% в периода от 1973 до 1995 г. Те буквално унищожават старата въглищна и нефтена енергетика в много страни, а в някои – Франция, Белгия, Швеция – за десетилетие достигат до над 50% дял в електропроизводството. И всичко това при най-добрите показатели за чистота и безопасност на единица произведена енергия.

За съжаление няколко фатални инцидента, особено катастрофата в Чернобил, дават достатъчно емоционални аргументи на противниците й и ядрената енергетика буквално спира. Дори появата на климатичните политики с Конвенцията за климата от 1992 г. и нововъзникналата нужда от още по-масово и спешно внедряване на нисковъглеродна енергия не я спасяват. За нов спасител на света са обявени ВЕИ. В резултат днес ВЕИ енергетиката вече празнува първия терават инсталирани мощности от слънце и вятър (виж графиката по-долу), докато ядрената стагнира около 300 GW въпреки доказания си ефект върху ограничаването на фосилните горива.

^{ВЕИ растат безспирно – звучи страхотно, нали? Да, ама има някои подробности.}

Първата е цената. Само капиталовите разходи възлизат на 2.3 трилиона долара. А към тях трябва да добавим субсидираните тарифи и инвестициите в електропреносната мрежа, които са нужни, за да може тази енергия да достигне до потребителя – още трилиони. Нямам точните числа, но съм абсолютно убеден, че общата сметка от 2000 г. до днес надвишава 4 трилиона долара.

По-интересен обаче е резултатът. А именно, от 1995 до 2017 г. делът на нисковъглеродните източници на енергия в глобалното потребление се е увеличил от 13.1% до 14.8% (виж графиката по-долу). Тоест, резултат практически няма!

Как става така? Ядрената енергия достига пиковия си дял от 6.3% от глобалното потребление около 2000 г. и оттогава бавно спада. Инвестициите в нея замират, а големи страни като Германия даже затварят работещи реактори, така че няма нищо учудващо. Парите на планетата са крайни – когато трилионите текат към ВЕИ, някъде другаде се получава недостиг. Делът на нисковъглеродната енергия даже започва да спада и през 2007 г. достига минимум от 12.3%. Факт, в последните 10 години той се качва до 14.8%, но за този ръст голям дял имат хидроенергията и биомасата, които обаче са с ограничен потенциал. Въпросният терават инсталирани мощности на слънце и вятър осигуряват едва 2.6% от глобалното енергийно потребление през 2017 г. Забележете, че енергийното потребление през същата година е нараснало с 253 mtoe спрямо 2016 г. като 173 от тях са осигурени от ръст на фосилните горива и само 63  – от ръста на слънцето и вятъра, тоест първите все още нарастват много повече в абсолютни стойности от ВЕИ. Нещо повече, въпреки огромните инвестиции и субсидии във ВЕИ, в Европейския сюъз нисковъглеродните източници даже отчитат относителен спад от 0.5% през последните 3 години (BP Statistical Review of World Energy, 2018), което естествено води до ръст на емисиите на СО2. И той неизбежно ще продължи, докато имаме стабилен икономически растеж.

Оптимистичната прогноза на BNEF е, че следващият терават щял да бъде инсталиран за 5 години и да струва „само“ 1.23 трилиона долара. Правят се даже прогнози за 100% ВЕИ до 2050 г. Тук е добре да се замислим за секунда, защото мащабът на подобна глупост е шокиращ: Някакви „експерти“ се надяват, че през следващите 33 години можем да имаме ежегоден скок на дела на нисковъглеродните източници, равен на скока им общо в последните 33 години. Ама вие сериозно ли!?

Първо, дори и с този втори терават слънцето и вятърът пак няма да произвеждат толкова енергия, колкото 0,3 теравата ядрени централи. Второ, не мисля, че той изобщо ще се случи, защото парите все по-видимо текат в друга посока – обратно към фосилните горива.

И най-важното, ВЕИ всъщност са най-добрият приятел на фосилните горива, защото колкото повече навлизат те в една енергийна система, толкова по-жизненоважна е нуждата от подсигуряваща мощност на газ или въглища. Примерът Германия най-ярко изобразява този ефект. Графиката по-дoлу ясно показва, че в периода 2002-2017 г. инсталираната мощност на слънце и вятър бурно расте – от 12 на 100 GW. Въпреки, че енергийното потребление не се изменя особено, инсталираната мощност от фосилни горива не намалява – даже расте от 75 на 80 GW. Това ли е целта?

Логиката е проста: Защо потребител да инвестира в собствени ВЕИ, при положение, че цената на електроенергията по време на пиковото им производство – грее ярко слънце или духа силен вятър – все по-често е отрицателна, което е масово явление на наситените пазари. Тоест, енергийните компании му плащат да потребява, точно когато той би произвеждал най-много собствена енергия. Та тази инвестиция ще носи отрицателна възвръщаемост, нали?

Всъщност, най-голямата субсидия за ВЕИ е приоритетното използване в мрежата – иска или не, всеки системен оператор е длъжен да поеме първо тях за сметка на всички останали източници и без значение дали има нужда. Това е гигантско пазарно изкривяване, което скоро ще бъде прекратено и ще сложи край на бума им.

Накрая ще завърша с традиционната прогноза: Нисковъглеродните източници нямат никакъв шанс да достигнат и 20% от глобалното потребление на енергия преди 2030 г.

Защото само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!

Уточнение: Текстът не може да се възприема като положителна позиция за проекта АЕЦ Белене!

***

Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия със заглавие "Въглеродното Елиминиране е Илюзия" е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.

Още по темата

06/08/2018

Земята

Боян Рашев: Пазарът проваля политиката за въглеродните емисии

26/07/2018

Земята

Боян Рашев: ВЕИ революцията залязва

24/03/2018

Земята

Боян Рашев с някои неудобни факти за енергийната политика на Европа

24/02/2018

Скептик

Боян Рашев: Моите прогнози се сбъдват