На 22 септември Слънцето ще пресече небесния екватор и ще отбележи началото на нов сезон и есенното равноденствиеза Северното полукълбо. Тази година у нас това ще се случи в 22:21 часа.
През това време Слънцето ще бъде точно над екватора на Земята и ще се появи отгоре по обяд, гледано от екватора. Това се случва приблизително по едно и също време всяка година, когато Слънцето грее директно над екватора и разпределя същото количество светлина от двете страни на планетата.
За този кратък момент през есенното равноденствие нощта и денят са почти напълно равни, преди денят да стане по-кратък от нощта. Това е времето, когато Северното и Южното полукълбо по същество разменят положението си под Слънцето.
За тези в Северното полукълбо той отбелязва началото на астрономическата есен като дневните часове продължават да се съкращават до зимното слънцестоене през декември. За тези на юг от екватора е началото на пролетта. Пълнолунието тази седмица - най-близкото до есенното равноденствие, а тази година последното пълнолуние през лятото - настъпва във вторник и е известно като жетварна луна.
По-долу е кратко описание на някои факти за първия ден на сезона.
Какво представлява равноденствието и защо се случва?
Равноденствието във вторник ще се случи за нас в 16:30 ч., когато слънцето пресече екватора, насочвайки се на юг. Това е едно от двете равноденствия, които се случват всяка година, това са първите дни на пролетта и есента.
По време на равноденствията светлите и тъмните часове са почти (но не точно) равни. Те са посредата между слънцестоенията, които се случват в първите дни на зимата и лятото - когато светлите часове отбелязват съответно своя минимум и максимум.
Есенното и пролетното равноденствие, сезоните и променящата се продължителност на светлата част на деня през цялата година се дължат на един факт - Земята се върти около ос, наклонена спрямо орбитата на планетата.
Наклонът - вероятно причинен от удар на масивен обект преди милиарди години - означава, че половин година Северният полюс е насочен към Слънцето (както е показано на снимката по-долу). През другата половина на годината Южният полюс получава повече светлина. Ето защо имаме сезони.
Днес, 22 септември границата между деня и нощта ще стане вертикална. По време на равноденствие земният терминатор - разделителната линия между деня и нощта - става вертикална и свързва Северния и Южния полюс.
Това видео на НАСА показва феномена през цялата година от космоса. Във видеото се вижда как линията, разделяща деня от нощта, се колебае през годината.
Видеото показва както равденствието, така и една цяла година на планетата Земя в дванадесет секунди. Спътникът Meteosat, намиращ се на геостационарна орбита, записва тези инфрачервени снимки на Земята всеки ден по едно и също местно време. Видеото започва от равноденствието през септември 2010 г. с вертикална линия - терминатор. Тъй като Земята се върти около Слънцето терминаторът се вижда как се накланя и Северното полукълбо получава по-малко дневна светлина и на север от екватора е зима. Годината напредва, идва равноденствието през март 2011 по средата на видеото, следва накланяне на терминатора в противоположната посока, което води до зима в южното полукълбо и лятото на север. Годината завършва отново с равноденствието през септември.
Какво причинява сезоните?
Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.
Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.
В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.
Когато нашата планета е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий (най-близката до Слънцето позиция на Земята) е 30,27 км/сек., а в афелий (най-отдалечената позиция на Земята) - 29,27 км/сек.
Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.
Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.
Дали денят на 22 септември 2021 г. ще е точно равен на нощта?
Думата "равноденствие" не се нуждае от тълкуване, а Equinox буквално означава "равна нощ". И по време на равноденствието на повечето места на Земята ще имат приблизително 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.
Но денят няма да е равен точно на нощта. Например, в събота във Феърбанкс, Аляска, ще има 12 часа и 18 минути дневна светлина. В София на 22 септември денят ще продължи 12 часа и 09 минути и 55 секунди. Разликите се дължат на начина на пречупване на слънчевата светлина, докато навлиза в атмосферата на Земята на различни географски ширини.
И на двете места денят е по-дълъг от 12 часа. Но защо? Нали денят и нощта трябваше да са равни?
Дневната светлина продължава малко по-дълго от нощта при равноденствие заради начина, по който измерваме продължителността на деня - от първите слънчеви лъчи, надничащи над хоризонта сутринта до последния лъч преди да се скрие вечерта под хоризонта. Тъй като е нужно известно време, за да се издигне и да се скрие слънчевият диск, това добавя малко допълнителни минути.
Слънцето изгрява точно от изток и залезът е на запад
Най-общо казано, да, слънцето изгрява точно от изток и залязва на запад при равноденствията. И това е вярно, независимо къде живеете на Земята. Защо? Защото всички виждаме едно и също небе.
Навсякъде по Земята, с изключение на Северния и Южния полюс, имате на хоризонта източна и западна точка. Тази точка маркира пресечната точка на вашия хоризонт с небесния екватор - въображаемата линия над истинския екватор на Земята.
При равноденствията слънцето се появява точно отгоре по обяд, ако се гледа от екватора на Земята, както показва илюстрацията по-долу.
Илюстрация на местоположението на слънцето на небесния екватор, всеки час, в деня на равноденствие. Кредит: Wikimedia Commons.
Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.
Слънцето на небесния екватор
Ето защо слънцето изгрява право на изток и залязва право на запад за всички нас. Слънцето е на небесния екватор, а небесният екватор пресича всички наши хоризонти в точки на изток и на запад.
Този факт прави деня на равноденствието подходящ ден за намиране на изток и на запад от наши прозорец, балкон или двор, или пък друго любимо място за наблюдение на небето. Просто излезте навън около залез или изгрев и забележете местоположението на слънцето на хоризонта спрямо познатите забележителности.
Ако направите това, ще можете да използвате тези ориентири, за да намерите тези основни посоки на света през следващите седмици и месеци, дълго след като Земята се е движила по орбитата си около Слънцето, пренасяйки изгрева и залеза на юг.
Снимка: Ваня Милева
Кога листата започват да променят цветовете си?
Когато дните започват да растат по-къси, широколистните дървета започват да сигнализират към листата си да намалят производството на хлорофил (зелен пигмент, отговорен за цвета на листата и фотосинтезата) и листата избледняват.
Промяната в цвета на листата зависи повече от светлината, отколкото от температурата и се осъществява по същество по едно и също време на годината.
Температурните и атмосферните условия обаче могат да повлияят на интензивността на есенните цветове и колко дълго ще се задържат. Те могат също така незначително да повлияят на момента кога листата ще започват да се променят. Сушата също може да промени скоростта, с която листата се оцветяват в кехлибарено и медено червено. (вж "Защо листата пожълтяват?")
Снимка: Ваня Милева
Навсякъде около нас дърветата и растенията завършват годишния си цикъл на растеж.
В нощното небе всяка вечер Фомалхаут - Есенната звезда - си проправя път през небесата.
Фомалхаут, есенната звезда - най-самотната звезда, близо до Юпитер и Сатурн
Фомалхаут е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба и една от най-ярките звезди в нощното небе. Понякога се нарича най-самотната звезда, защото е единствената ярка звезда в широк участък от небето. От Северното полукълбо през есента Фомалхаут се издига в самотен блясък по южното небе. Някои я наричат "Есенна звезда". През 2021 г. Фомалхаут не е толкова самотна. Близо до нея в небето се появяват две по-ярки планети - Юпитер и Сатурн.
Фомалхаут достига своята кулминация - най-високата си точка в небето - около полунощ в средата на септември.
Фомалхаут е гореща синя звезда на около 25 светлинни години от нас. Тя е с почти два пъти по-голяма маса и размер на нашето Слънце, но излъчва над 16 пъти слънчевата енергия. Фомалхаут е млада звезда, само на 440 милиона години. (Нашето слънце е на около 4.5 милиарда години. Фомалхаут е от особен интерес за астрономите, защото има няколко пръстена прах и газ около себе си, ранни индикации за процес на формиране планети около тази звезда.
Диск отломки около Фомалхаут - Есенната звезда. Кредит: NASA/Hubble - Rochester.edu
Пълнолуние по време на равноденствие през 2021 г.
Пълнолунието тази седмица на 21 септември, настъпило за нас в 2:54 часа, е най-близкото до есенното равноденствие, а тази година последното пълнолуние през лятото и е известно като "Жътварска Луна".
Има ли равноденствие на други планети?
Да! Всички планети в нашата слънчева система се въртят около наклонена ос и следователно имат сезони. Някои от тези накланяния са незначителни (като Меркурий, който е наклонен на 2.11 градуса). Но други са по-скоро като Земята (23,5 градуса) или са още по-екстремни (Уран е наклонен на 98 градуса).
Долу се вижда красиво съставно изображение на Сатурн по време на неговото равноденствие, заснето от космическия кораб "Касини" през 2009 г. Газовият гигант е наклонен на 27 градуса спрямо слънцето и равноденствията на планетата са по-редки, отколкото на Земята. На Сатурн е равноденствие веднъж едва на 15 години (защото за Сатурн са нужни 29 години, за да завърши една обиколка около Слънцето).
Cassini Imaging Team / НАСА
По време на равноденствието на Сатурн неговите пръстени стават необичайно тъмни. Това е така, защото тези пръстени са с дебелина около 10 метра и когато светлината падне върху тях пряко, нямат голяма повърхност, която да я отрази.
Ранните хора проследяват движението на Слънцето
Древните хора са прекарвали повече време навън от нас. Те са използвали небето като часовник и календар. Те са забелязали, че пътят на Слънцето през небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се променят по един и същи начин всяка година.
Нашите предци са построили първите обсерватории за проследяване на движението на Слънцето. Един от примерите е в Мачу Пикчу в Перу, където е камъкът Интихуатана (Intihuatana), показан по-долу, е точен индикатор за датата на двете равноденствия и други значими небесни периоди. Между другото, думата Intihuatana буквално означава за "обвързване на слънцето".
Камъкът Intihuatana - наричан още Слънчев стълб - в Мачу Пикчу, Перу. Използва се за проследяване на слънцето през цялата година. Кредит: Wikimedia Commons
По материали на Vox, Еarth&Sky и Тimeanddate.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари