Картата на Винланд, която показва част от бреговата линия на Северна Америка, се смяташе, че направена през 15-ти век. Тази карта е представяна като доказателство, че викингите са стигнали първи до Новия свят.
Нов анализ на учени и консерватори от Йейл установява, че картата е фалшива, защото е нарисувана със съвременни мастила, произведени през 20-ти век.
Придобита от Йейл в средата на 60-те години, предполагаемата карта от 15-ти век изобразява предколумбова „Винланда Инсула“ (Vinlanda Insula), участък от бреговата линия на Северна Америка югозападно от Гренландия. По-ранни проучвания са открили доказателства за съвременни мастила в различни точки на картата, новият анализ на Йейл изследва елементарния състав на целия документ, използвайки най-съвременните инструменти и техники, които преди това не се разполагаше.
Анализът разкри, че титаново съединение, използвано в мастилата, произведени за първи път през 20-те години на миналия век, е проникнали в редовете и текста на картата.
„Картата на Винланд е фалшива“, отбелязва Реймънд Клеменс (Raymond Clemens,), уредник в библиотеката за редки книги и ръкописи в Йейл, където се пази картата.
Новото проучване разкрива и доказателства, че измамата с картата е умишлена. Надписът на латински на гърба на картата вероятно е книговезка бележка - указание за сглобяване на Speculum Historiale - автентичен средновековен том и вероятно източник на пергамента от телешка кожа на картата - е презаписан със съвременно мастило, за да изглежда като инструкции за подвързване на картата като ръкопис от 15-ти век .
Надписът на гърба на картата (отгоре) е книговезка бележка за сглобяване на средновековния том - източник на пергамента от телешка кожа на картата, с който първоначално е бил подвързан, е преписан от оригинала с очевиден опит за заблуда. Долното изображение показва наличието на титан в мастилото, което категорично предполага, че е от съвременен произход, докато предходните три изображения с фалшив цвят подчертават елементи, които са в съответствие със средновековното желязно мастило. Кредит: Yale's Beinecke Rare Book & Manuscript Library.
„Промененият надпис определено изглежда като опит да накара хората да повярват, че картата е създадена по същото време като Speculum
Historiale“, подчертава Клеменс. „Това е мощно доказателство, че това е фалшификат, а не невинно творение от трета страна, въпреки че не е ясно кой е извършил измамата“.
Йейл създаде сензация през 1965 г., когато обяви съществуването на картата на Винланд и публикува научна книга за нея от библиотекари и куратори от Йейл в Британския музей в Лондон. Откритието му свидетелства, че скандинавците са първите европейци, достигнали Новия свят, акостирали на брега на Америка много преди първото пътуване на Колумб. (Археологическите открития в L'Anse aux Meadows в Нюфаундленд през 60-те години на миналия век потвърждават, че викингите са построили селища в Америка много преди плаването на Колумб.)
От самото начало обаче учените поставят под въпрос автентичността на картата. И с течение на времето вече има стабилен консенсус, че това наистина е фалшификат от 20-ти век.
Вътрешно проучване
Картата е била подложена на множество анализи през годините. Проучване от 1973 г. на изследователския институт McCrone в Чикаго установи, че мастилото му съдържа анатаза, форма на титанов диоксид, използвана за първи път през 20-те години на миналия век. Последното изследване на пълната карта преди новото проучване в Йейл е проведено от датски учени, които през 2004 г. измерват цвета, дебелината, гъвкавостта и
прозрачността му, докато оценяват щетите по пергамента.
Този последен анализ предоставя най-ясните доказателства, че картата е измама.
Макрорентгенова флуоресцентна спектроскопия (XRF) разкрива наличието на титан в редовете и текста на картата. Предишни анализи показват титан в определени точки на картата. Това ново проучване показа, че то прониква в цялата карта. Кредит: Yale's Beinecke Rare Book & Manuscript Library.
За разлика от предишните проучвания, екипът на Йейл има неограничен достъп до картата и придружаващите я ръкописи толкова дълго, колкото
изисква работата им, обяснява членът на екипа Анико Безур (Anikó Bezur).
Това позволяваи на изследователите за първи път систематично да проучат картата заедно с двата средновековни текста, с които тя първоначално е подвързана. Едният е Speculum Historiale, популярна четиритомна средновековна енциклопедия на Винсент дьо Бове.
Йейл притежава копие на част от третия том на произведението, датирано от Базелския събор, общ събор на Римокатолическата църква, който се провежда между 1431 и 1449 г. в Швейцария. Другият ръкопис, Hystoria Tartorum или Tatar Relation („Татарските отношения“), е разказ за пътуване на двама полски духовници в земите на Чингис хан в средата на 1200-те години.
„Изучаването на трите ръкописа заедно е важно, за да се научи пълната им история“, обяснява Паула Зяц (Paula Zyats), ръководител на отдела за опазване на редки книги в библиотеката в Йейл.
Съответстващите модели на червеевите дупки показват, че първоначално картата се е намирала в предната част на Speculum Historiale и вероятно е била нарисувана на един от крайните листове на тома, е уверена Зяц. Но когато картата пристига в Йейл, е подвързана в тънкото копие на Татарската връзка, която има съвременна подвързия. Впоследствие университетът придобива Speculum Historiale.
Радиовъглеродното датиране, извършено и върху двата ръкописа през 2018 г., показва, че пергаментът и хартията им датират приблизително от 1400 до 1460 г., което корелира с предишното въглеродно датиране, направено на картата. Водният знак върху хартиен лист на Speculum Historiale е проследим до хартиена фабрика, която е работила в Базел през 1440-те години, потвърждавайки теорията, че двата ръкописа са направени по време на Базелския събор, обяснява Зяц. Също така, текстът и в двата ръкописа е написан в подобен стил, вероятно от един и същ писар.
Неотдавнашното откритие на 14-ти век копие на пълния Speculum Historiale в Люцерн, Швейцария, което имаше копие от Tartar Relation в последния си том, показва, че има исторически прецедент за комбиниране на двата ръкописа, отбелязва Зяц. (Люцернското копие на Tartar Relation се присъединява към копието на Йейл като единствените два, за които е известно, че съществуват.)
"Голямата картина"
На картата на Винланд липсват сложните орнаменти на други средновековни карти, като например колекцията Beinecke от портолански морски карти на библиотеката. Червееви дупки осеяват пергамента му. Голяма част от мастилото им изглежда избледняло.
Членовете на екипа на Йейл съсредоточават вниманието си върху мастилото, използвано в картата. Използвайки рентгенова флуоресцентна спектроскопия (XRF), щадаща техника, те идентифицират разпределението на елементите по цялата карта. Докато учените в продължение на десетилетия използват XRF за изследване на елементарния състав на конкретни точки на обект, разказва Безур, едва наскоро успяват да го използват за сканиране на цял двуизмерен обект в лабораторна среда.
Средновековните писари обикновено са писали с желязно жълто мастило, което се състои от железен сулфат, прахообразни жълти ядки и свързващо вещество. XRF анализът на картата на Винланд показа малко или никакво желязо, сяра или мед. Вместо това сканирането разкри наличието на титан в мастилото на картата.
Сканирането на Vinlanda Insula, частта от северноамериканското крайбрежие, което направи картата известна, разкри високи нива на титан и по-малки количества барий - ключово разкритие, тъй като най-ранните търговски произведени титаново-бели пигменти през 20-те години на миналия век са съдържали титанов диоксид и бариев сулфат .
След като картографират разпределението на елементите, екипът използва Раманова микроскопия, вид молекулярна микроскопия, за да потвърдят, че титановият диоксид в мастилото на картата е под формата на анатаза. Докато едно по-ранно проучване е използвало раманова микроскопия за анализ на девет точки на картата, новото проучване установи, че анатазата е разпространена по целия документ.
Екипът анализира мастилата в 50 фрагмента от ръкописа в колекцията Beinecke на библиотеката, произведени в Централна Европа през 15-ти век, приблизително по предполагаемото време на изработване на картата на Винланд. Те откриват, че фрагментите съдържат много по-ниски нива на титан от картата и много по-високи нива на желязо.
 Изложен на инфрачервена светлина променен текст в Tatar Relation, автентичния средновековен ръкопис, с който картата бе подвързана, когато пристига в Йейл. Анализът показа, че промененият текст е съставен от съвременно мастило. Кредит: Yale's Beinecke Rare Book & Manuscript Library. |
За да потвърди, че мастилото на картата е от съвременен произход и че анатазата не е просто уникална и естествено срещаща се, екипът извършва сканираща електронна микроскопия с полеви емисии (FE-SEM - field emission scanning electron microscopy) върху проби от променения текст на Tatar Relation и картата. Този процес даде силно увеличени изображения на компонентите на мастилото му, което показа, че частиците анатаза много приличат на тези, открити в пигмента, който се произвежда в търговската мрежа в Норвегия през 1923 г. Нищо не предполага, че анатазата е от естествен източник, подчертава Ричард Харк (Richard Hark), учен реставрятор, който работи с колекциите на библиотеката Beinecke.
След като установява, че съставът на мастилото е в съответствие с ранна форма на наличен в търговската мрежа титанов бял цвят, екипът добавя още доказателства, че картата е умишлен фалшификат.
Оригиналният латински надпис на обратната страна на картата, написан с мастило от желязо, се превежда като „втора част от третата част на Спекулума“. Това може да бъде книговезка бележка за сглобяването на Speculum Historiale, което е мащабен труд, съдържащ 32 раздела, които обикновено са подвързани в четири тома. Но в този случай надписът е преписан с мастило, съдържащо титан, за да се преведе грубо като „рисунка на първа и втора част на трети том на Спекулума“. Копието на Йейл на Speculum Historiale се състои от 21 до 24-та книга, което е втората половина на третия том на енциклопедията, обяснява Харк.
„Мисля, че това представлява доста силно доказателство за мотив за измама - да направи картата да изглежда като нещо, което не е“, коментира Харк.
„Исторически обект“
Членовете на екипа планират да опишат работата и констатациите си в научни статии. От своя страна Клеменс се надява да публикува статия във водещо списание по картография, която окончателно да покаже какво представлява картата: фалшива.
„Обекти като Винландската карта поглъщат много интелектуално енергия“, отбелязва Клеменс. „Не искаме това да продължи. Има толкова много забавни и завладяващи неща, които трябва да разгледаме, които всъщност могат да ни кажат нещо за изследването и пътуванията в средновековния свят".
Що се отнася до картата на Винланд, тя ще остане в Beinecke с придружаващите ръкописи, съобщава Клеменс.
„Картата се е превърнала в исторически обект сама по себе си“, коментира ученият. „Това е чудесен пример за фалшификат, който има международно влияние и е неразделна част от Speculum Historiale, който е наистина завладяващ ръкопис.“
Източник: Analysis unlocks secret of the Vinland Map — it’s a fake, Yale University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари