НАСА съобщи, че е засякла хиляди отблясъци по повърхността на Земята, които са толкова големи, че могат да бъдат видяни от космоса, съобщи Science аlert.
Първоначално отблясъците са смятани за причинени от отразяването на слънчевата светлина от повърхността на океана. Но след това НАСА започва да ги засича и навътре в сушата и никой не може да каже какво ги причинява.
"Открихме доволно много ярки просветвания също и на сушата", обяви Александър Маршак (Alexander Marshak), от космическия център "Годард" на НАСА. "Когато ги видях за първи път си помислих, че вероятно там има някаква вода или езеро, от което се отразява слънцето. Но блясъкът е твърде голям, така че не беше това", обяснява той.
Още през 1993 г. астрономът Карл Сейгън забелязва странни отблясъци светлина да се появяват върху снимки на Земята, заснети от навигационната система Галилео. Тя е пусната четири години преди това, за да изучава Юпитер и нейните луни, но Сейгън и екипът му решават да се възползват от предимствата на едно от завъртанията й край Земята и проверят данните за признаци на живот на нашата собствена планета.
Идеята на Сейгън е била, че ако успее да засече признаци за живот на Земята от космоса, то това ще може да направи и всеки неоткрит извънземен наш съсед и ще знае отдалече, че нашата планета е населена.
На снимките от Галилео Сейгън и колегите му откриват огромни отблясъци светлина, като отражение от огледало - но той ги открива само върху повърхности, покрити с вода. 24 години по-късно НАСА предизвиква шок когато засича 866 светлинни отблясъци между юни 2015 г. и август 2016 г. и всички те са от сушата.
Светлините са засечени благодарение на Earth Polychromatic Imaging Camera (EPIC) на НАСА на борда на NOAA's Deep Space Climate Observatory (DSCOVR).
Когато НАСА изважда старите фотоси, направени от Галилео, за сравнение, от агенцията установяват, че Сейгън и екипът му са пропуснали един съществен детайл - тези странни отражения всъщност са се появявали и на сушата още тогава.
Натоварени с обяснение на този странен феномен, Маршак и екипът му каталогизират всички известни отблясъци на земята от Галилео и от снимките на EPIC, и съставят карта на тяхното разположение.
Те излагат хипотезата, че ако светлините са причинени от отразена слънчева светлина, то тогава могат да бъдат видяни само върху конкретни части от земното кълбо - местата, където ъгълът между Слънцето и Земята е еднакъв с ъгъла между космическия апарат и Земята, което би позволило на апарата да засече отразената светлина.
Този шаблон им помага да изключат една потенциална причина за отблясъците - светкавиците. "Те не зависят от слънцето и разположението на EPIC", уточнява Маршал защо.
За да разбере в какво се отразява слънчевата светлина, екипът предполага, че водата все пак е причината, но тази в атмосферата, а не на повърхността.
Като използват данните от EPIC, те успяват да направят карта на точните отблясъци и ограничават източниците до 5-8 км над повърхността, където се намират перести облаци, пълни с ледени кристали. Когато създават модел на посоката на отразяване на слънчевата светлина от хипотетичните ледени кристали, които се оказва, че се носят във въздуха под хоризонтален ъгъл, се оказва, че данните съвпадат перфектно със снимките от EPIC и Галилео.
"Източникът на отблясъците определено не е на повърхността. Това определено е ледът и много вероятно слънчевото отражение върху хоризонтално разположени частици", обяснява Маршак.
Проучването тепърва трябва да бъде потвърдено от други учени, така че някои аспекти на откритието могат да се променят, уточняват от НАСА. Учените й сега разглеждат доколко често срещани са тези хоризонтални ледени кристали и дали имат някакъв значителен принос за това колко слънчева светлина се отразява през нашата атмосфера.
Всички снимки от EPIC мога да бъдат видени на уебсайта на НАСА.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари