Гигантски остров от плаващи скали, избълвани от подводен вулкан в Тихия океан, преплава хиляди километри.
В крайна сметка стига чак до Австралия, след което започва нова "работа" - съживяването на най-голямата (и много застрашена) коралова рифова система.
Тази малко вероятно верига от събития може да звучи донякъде невероятно, но това е напълно вярна история, като същевременно подчертава изненадващите, до голяма степен невиждани начини, по които природните екологични системи на Земята се пресичат една с друга.
Странно, но това не се случва за първи път. Едно изригване през 2001 г. от същата подводната планина - безименен вулкан, наречен просто Volcano F или 0403-091, разположен в близост до островите Вавау в Тонга - предизвиква подобна скална флотилия, която също доплава по теченията до Австралия през океана за една година.
Този феномен, наричан сал от пемза, представлява плаваща платформа, съставена от безброй парчета силно пореста вулканична скала.
Всяко от тези малки скални парчета привлича морски организми, включително водорасли, малки членестоноги, корали и др. Тези мънички пътешественици в крайна сметка се пренасят през океана и могат да помогнат за посяване и попълване на застрашени коралови системи в крайната им дестинация - често Големият бариерен риф.
"Всяко парче пемза има своя малка общност, която се транспортира през световните океани - и има трилиони парчета такава пемза, които плават след изригването", разказва геологът Скот Брайън (Scott Bryan) от Техническия университет в Куинсланд, Австралия.
"Всяко парче пемза е дом и кораб за организмите. Това е страхотно. Огромният брой същества и това разнообразие от видове се пренасят хиляди километри само за няколко месеца и това е наистина феноменално".
Брайън е запознат с тези миграции на пемзата. Той изучава вулканичните салове в продължение на 20 години, изследвайки изригването през 2001 г., неговия наследник през 2019 г. (който се среща с бреговете на Австралия през април) и други подводни изригвания.
Най-новото му изследване, публикувано миналия месец, разглежда изригването през 2012 г. на подводния вулкан Хавър, също в Южния Тихи океан - изчислено като най-голямото подводно изригване на вулкани, регистрирано досега, еквивалентно на най-мощното изригване на вулкан на сушата през 20 век.
Това събитие произвежда гигантски сал от пемза, който в крайна сметка се разпръсна на площ, двойно по-голяма от Нова Зеландия - освен че покрива морското дъно с гигантски парчета пемза с размер на микробус.
Геологът Скот Брайън с парче пемза от сала. Кредит: QUT
"Не разбираме защо някои парчета пемза потъват по време на изригването на мястото, а други могат да плават в продължение на много месеци и години по световните океани", отбелязва Брайън, но по-нататъшният анализ може да запълни празнините.
„Това ще ни помогне да разберем механизмите и динамиката на тези експлозивни изригвания и да разберем по-добре защо тези изригвания произвеждат потенциално опасни салове“.
Те наистина са потенциално опасни. Миналогодишното изригване от вулкан F е заснето на видео и показва как изглежда да плавате в тези гаргантски салове, които приличат на огромо петролни петна, изградени само от люлеещи се скали.
Тези сюрреалистични плаващи образувания сами по себе си не са опасни, но биха могли да повредят лодки и при някои обстоятелства могат да задръстят бреговете, както свидетелства друго видео от тази година.
Засега обаче изследователите се надяват, че последната доставка от вулкан F ще донесе някаква полза за Големия бариерен риф край бреговете на Австралия, който е заплашен от избелване на коралите заради затоплянето на световните океани.
Докато организмите, пренасяни върху плаващите скали, могат да помогнат за попълване на рифовите екосистеми, учените са готови да подчертаят, че това не е окончателно решение на проблема.
„Саловете от пемза сами по себе си няма да помогнат да се смекчат пряко ефектите от изменението на климата върху Големия бариерен риф“, коментира Брайън.
"Става дума за стимул от нови попълнения, от нови корали и други организми за изграждане на рифове, което се случва на всеки пет години или повече. Това е почти като ударна доза витамини за Големия бариерен риф".
Салът от пемза от 2019 г. - който преди година има размери приблизително колкото 20 000 футболни игрища с площ 167 км², вече може да се намери по цялото крайбрежие на австралийския източен бряг от Таунсвил в северната част на Куинсланд до северен Нов Южен Уелс - разпрострял се е на повече от 1300 километра брегова линия.
Това е огромно разпространение, произтичащо от едно-единствено събитие, идващо далеч отвъд хоризонта, и то ни напомня за връзките между на пръв поглед различни морски екосистеми.
"Това показва, че Големият бариерен риф има връзки с кораловите рифове, които са на хиляди километри по-на изток", разказва Брайън.
"Тази грижа на тези отдалечени рифове за здравето на Големия бариерен риф е много важна".
Визуализация на "Вулкан F" с помощта на по-стари батиметрични данни. Кредит: Philipp Brandl/GEOMARR
Що се отнася до вулкан F, през последните години продължаващите изригвания не просто привличат вниманието на учените - те също се променят и изграждат подводния пейзаж около вулкана.
Брайън е част от екипа на експедиция, която проучва обекта тази година, като събира проби и наблюдава как изглежда вулканът под вълните.
„Това е вулкан, който ще стане остров след години“, обяснява Брайън.
Вулкан F вече създаде тази страхотна история, но изглежда, че следващата глава може да е още по-невероятна.
Справка: Defining Pre-eruptive Conditions of the Havre 2012 Submarine Rhyolite Eruption Using Crystal Archives
Joseph Knafelc, Scott E. Bryan, David Gust and Henrietta E. Cathey, Frontiers of Eareth Science DOI: https://doi.org/10.3389/feart.2020.00310
Източник: A Stupendously Huge Raft of Volcanic Rock Has Floated Across The Ocean to Australia, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари