В края на февруари, на Големия остров на Хавай, турист попада на две неизбухнали бомби на склона на вулкана Мауна Лоа. Оказва се, че тези бомби са останки от опит да се отклони поток от лава през 1935 г.
Дали стратегията да се бомбардира вулкан е сработила е спорно, според нова публикация на Хавайската вулканична обсерватория (HVO). Потокът лава наистина започва да се забавя на следващия ден и хората, чиято идея е било бомбардирането обявяват победа. Въпреки това учените тогава, както и сега, смятат, че забавянето на потока почти сигурно е съвпадение.
Двете ръждясали бомби са открити от Кауика Сингсън (Kawika Singson), който се изкачва по Мауна Лоа и се натъква на тях в тунел, формиран от лавата, според West Hawaii Today. Според изданието Хавай има история в опитите да се бомбардират потоци лава - стратегията е изпробвана през 1935 г. и 1942 г.
Бомбите, които Сингсън открива, са от опитите през 1935 г. според HVO. Те са малки бомби, съдържащи неголям заряд и са използвани по принцип за прицелване на 20 MK I разрушителни бомби, всяка от които съдържа 161 килограма TNT.
Въздушна снимка на детонацията на бомба в Мауна Лоа сутринта на 27 декември 1935 г. Кредит: USGS
Идеята да се пускат бомби над Мауна Лоа идва от основателя на HVO, вулканологът Томас А. Джагър, мл. (Thomas A. Jaggar, Jr.) През ноември 1935 г. Мауна Лоа започва да изригва и пукнатина на северния склон събира лава в нарастващо езеро. През декември стените на езерото се пропукват и лавата започва да тече към град Хило със скорост 1,6 км на ден. Скоро лавата заплашва да се изсипе върху река Уаилуку, което може да прекъсне водоподаването към града.
Притеснен, Джагър се свързва с ВВС на САЩ. Той се надява, че пускането на бомби близо до източника на потока може да отвори нови пукнатини, отклонявайки реката от разтопена скала далече от Уаилуку.
"Целта ни не беше да спрем потока от лава, но да започне отново от самия източник, така че да вземе нова посока", обяснява Джагър в радиопредаване от онова време според HVO.
Това не се случва. Бомбите падат на 27 декември, но не създават никаква нова активност на изригване в процепите. Въпреки това потокът лава се забавя и изригването затихва към 2 януари. Джагър нарича това успех, смятайки, че потоците лава е нямало да спрат толкова бързо, ако не са били пуснати бомбите. През 1939 г. след края на изригването, той посещава бомбардираните места и твърди, че бомбите са гръмнали в тунели, образувани от лава, излагайки течната лава на въздуха, което я е охладило. Това според него е създало голяма маса от охлаждаща се лава, която е запушила процепите.
Всъщност Джагър очаква да се случи друго. Той смята, че бомбите ще отприщят нови потоци лава в различни посоки, а не, че всички отвори ще бъдат запушени. А през 70-те години ново проучване показва, че неговата интерпретация колко добре се е справила бомбардировката е било по-силно желание, отколкото реалност.
"Изследванията на повърхността на мястото на бомбардировките не дават доказателство, че бомбардирането е повишило вискозитета и ... спирането на потока през 1935 г. малко след това може да бъде считано за съвпадение", заключват разследващите.
Днес учените от HVO смятат, че бомбардирането на Джагър се е случило, когато потокът от лава вече е намалявал. Може би има случаи, в които такава диверсия да проработи, се съобщава в изследване от 2014 г., но усилията трябва да са грамадни и може само да се забави онова, което е неизбежно, когато природата реши да вземе своята посока.
Източник: Live Science - Hiker finds bombs dropped into Mauna Loa volcano in 1935
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари