От многото особености, които позволяват на съвременната гигантска панда (Ailuropoda melanoleuca) да се адаптира към живота на консуматор на бамбук, нейният допълнителен „палец“ е най-известният, но и на-загадъчният.
Естествено, по-лесно е да се хваща пръчка, ако има противоположен палец. И все пак, очарователните пухкави гигантски панди никога не са развили такъв пръст.
Вместо това към нормалните пет пръста към дланта на повечето бозайници, гигантските панди имат силно уголемена кост на китката - радиалната сезамовидна кост - която действа като шести пръст, противоположен "палец" за удобно хвашане на бамбука. Това е уникална адаптация и е част от причината, поради която пандите могат да ядат бамбук, за разлика от другите мечки.
В нова статия, публикувана в списание Scientific Reports, палеонтолозите съобщават за най-ранния функционален противопоставим „палец“ на древната панда Ailurarctos от късномиоценския обект Шуйтангба в провинция Юнан, Китай. Това откритие предполага, че произходът на специалната бамбукова диета на пандата датира още преди 6-7 милиона години.
Предишни изследвания са документирали доказателства за подобна на палец структура само преди 100 000 до 150 000 години.
„Дълбоко в бамбуковата гора гигантските панди са заменили всеядната диета от месо и горски плодове със спокойно консумиране на бамбук, растение, изобилно в субтропичните гори, но с ниска хранителна стойност“, разказва д-р Сяоминг Уан (Xiaoming Wang), куратор по палеонтология на гръбначните животни в Природонаучния институт Музей на окръг Лос Анджелис и изследовател в Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначните към Китайската академия на науките.
„Плътното задържане на бамбукови стъбла, за да бъдат смачкани на хапки, е може би най-важната адаптация към консумацията на огромно количество бамбук.“
Сравнение на радиалния сезамоид при Ailuropoda (род гигантска панда) и род Homo, съвременен човек, и позиционирането на радиалния сезамоид; илюстрациите са на леви ръце: (A) прародител на мечките от ранния олигоцен от Северна Дакота, показващ примитивното състояние на неразширен радиален сезамоид; (B) хващаща ръка при съществуващите Ailuropoda; (C) хващаща ръката на съвременния човек; (D) ходещ преден крайник на съществуващ Ailuropoda в плантиградна поза; (E) външна вентрална повърхност на ръката на Ailuropoda, показваща месеста плантарна подложка, която съответства на радиалния сезамоид (червени прекъснати линии). Кредит: Wang et al., doi: 10.1038/s41598-022-13402-y.
Д-р Уан и колегите му изследват костта на китката на индивид от рода Ailurarctos, прародител на пандата, открит в Шуйтангба, място близо до град Джаотун в китайската провинция Юнан.
Изследователите сравняват формата и размера на тази кост с публикувани по-рано данни за костите на китката на съвременните гигантски панди и Indarctos arctoides, древна мечка, живяла преди 9 милиона години и може би която има общ предшественик със съвременните гигантски панди.
Те откриват, че структура, подобна на големия палец на съвременната гигантска панда, има същата отличителна форма като „костта на китката“ на Ailurarctos, но не и на Indarctos arctoides, при която е по-голяма, по-широка и по-подобна на кука.
Това показва, че докато подобният на палец шести пръст не е присъствал в Indarctos arctoides или общия предшественик с пандите, той е присъствал в линията на пандата - и е използван за хващане на бамбук - в продължение на най-малко 6 милиона години.
Това изображение показва мъжка гигантска панда на име Xiao Liwu в зоопарка в Сан Диего. Кредит: Xtina Yu / Unsplash
Въпреки че шестият пръст присъства както при съвременните гигантски панди, така и при Ailurarctos, учените наблюдават разлики в нейния размер и форма.
Палецът на съвременната гигантска панда е значително по-къс от този на Ailurarctos спрямо размера на тялото й и има кука на края си и сплескана външна повърхност, докато този на Ailurarctos няма.
Авторите предполагат, че куката може да помогне на съвременните панди да хванат по-добре бамбука, докато по-късата дължина и сплесканата външна повърхност им помага при разпределението на тежестта при ходене.
„Пет до шест милиона години би трябвало да е достатъчно време, за да може пандата да развие по-дълги фалшиви палци, но изглежда, че еволюционният натиск от необходимостта да ходи и да носи тежестта на мечката е запазил „палеца“ къс – достатъчно силен, за да бъде полезен, без да е достатъчно голям, за да пречим“, отбелязва д-р Дениз Су (Denise Su), изследовател в Института за произход на човека и Департамента за човешка еволюция и социални промени в Държавния университет на Аризона.
„Развивайки се от месояден предшественик и превръщайки се животно, изцяло хранещо се сбамбук, пандите е трябвало да преодолеят много препятствия“, добавя д-р Уан.
„Противоположният „палец“ от кост на китката може да е най-удивителната адаптация срещу тези препятствия.“
Справка: X. Wang et al. 2022. Earliest giant panda false thumb suggests conflicting demands for locomotion and feeding. Sci Rep 12, 10538; doi: 10.1038/s41598-022-13402-y
Източник: Miocene-Period Giant Panda Already Had Enigmatic Extra ‘Thumb’
News Staff/Sci-News.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари