Отменянето от Върховния съд на САЩ на конституционното право на жените на аборт, създават на пръв поглед впечатлението, че сякаш се обосновават на науката и медицината, опитвайки се да определят кога започва животът.
Развитието на сърцето, феталната болка и жизнеспособността са едни от аргументите за ограниченията за абортите. Но много от тези обосновки не съответстват на биологията на ранното развитие на плода, пише Лора Сандърс (Laura Sanders), доктор по молекулярна биология от Университета на Южна Калифорния, Лос Анджелис, в статия на Science News.
„Законът за сърдечния ритъм“ на Тексас от 2021 г. например забранява аборта след около шест седмици, когато сърдечните клетки уж започват да бият. Но този ранен етап на бременността все още няма напълно оформено сърце, което да бие.
Подобно на повечето аспекти на биологията, ранното човешко развитие включва много сложни процеси. Въпреки реториката около тези въпроси, ясни граници - между това да имате сърце и да нямате сърце или да можете да оцелеете извън матката - са оскъдни или изобщо не съществуват.
„Няма определени черно-бели моменти за голяма част от тези неща“, отлелязва акушер-гинекологът Ниша Верма (Nisha Verma), сътрудник от Американския колеж по акушерство и гинеколози във Вашингтон, окръг Колумбия.
Ето какво се знае за пет ключови аспекта на биологията на бременността, които често се появяват в дебатите за абортите.
1. Ранната времева линия на бременността често се разбира погрешно.
Това е така, защото начина, по който се определят датите, е изключително объркващ. Стандартният часовник за бременност всъщност започва да тиктака, преди сперматозоидите да срещнат яйцеклетка, средно две седмици преди това. Яйчникът освобождава яйцеклетката около 14-ия ден от средния 28-дневен менструален цикъл. Бременността официално започва в месеца, в който е оплодена яйцеклетката. Това означава, че когато сперматозоидът оплоди яйцеклетка, жената вече официално е бременна две седмици. Колкото и безсмислено да звучи, това е най-простият начин медицинските специалисти да определят бременността.
Този график означава, че забраните за аборти на шест седмици, въведени в Тексас, Оклахома и Айдахо, влизат в сила по-рано по време на бременност, отколкото много хора мислят, отбелязва Верма. През 2020 г. тя анкетира хората в Джорджия, където е практикувала медицина по това време, за тяхното разбиране за времето на бременността.
„Някои хора ще кажат, че шестте седмици са след първата ви пропусната менструация“, разказва тя. "Някои хора смятат, че е от датата на зачеването."
Нито едно от двете не е правилно.
Забраната ще започне четири седмици след оплождането. Това са само две седмици след закъсняла менструация, което често е първата индикация на жената, че може да е бременна. Такива забрани й оставят много малко време - две седмици след пропусната менструация - за достъп до аборт.
Нещо повече, тези дати са базирани на средни стойности. Много жени имат нередовен менструален цикъл. Контрацептивите не са 100 процента ефективни и някои видове могат да премахнат менструацията напълно, като внасят още повече несигурност в ранната времева линия на бременността.
2. За истинска бременност е нужно повече от среща на сперматозоидите с яйцеклетката.
Тази среща, която обикновено става в една от двете фалопиеви тръби близо до яйчниците, е оплождането, процес, при който две клетки се сливат и смесват генетичното си съдържание, създавайки т. нар. зигота.
Но оплодената яйцеклетка не води автоматично до бременност, обяснява акушер-гинекологът Джонас Суорц (Jonas Swartz) от Медицинския факултет на университета Дюк.
"Приравняването им няма смисъл от медицинска гледна точка."
До 50% от оплодените яйцеклетки не се имплантират в матката, по оценка на изследователите.
Генетичният материал трябва да се комбинира по правилния начин. Нарастващата топка клетки трябва да стигне до матката и да се имплантира на правилното място. И трябва да се изработи правилният баланс на хормоните, за да се поддържа бременността.
„Има толкова много неща, освен срещата на спермата с яйцеклетката, които са от значение, за да започне такава бременност, която има шанс да се развие по-нататък“, разказва Селина Сандовал (Selina Sandoval), акушер и гинеколог, специализирала в комплексното семейно планиране в Калифорнийския университет, Сан Диего.
Законодателите в някои щати обмислят правилата за аборт, които се прилагат за оплодената яйцеклетка - щатът Оклахома вече е приел такъв закон. Той ще включи оплодени яйцеклетки, които се настаняват на грешното място, например фалопиевата тръба. Тази, т.нар. извънматочна бременност, може да доведе до животозастрашаващи медицински случаи, когато нарастващата тъкан разкъса тръбата и настъпи вътрешно кървене.
„Това са бременности, които при никакви обстоятелства не могат да се превърнат в здравословна бременност“, подчертава Сандовал. "Всъщност, ако не се лекуват и продължат да растат, те ще убият пациента."
Законите, които се прилагат за оплодената яйцеклетка, могат да „ограничат способността ни да лекуваме пациенти за извънматочна бременност“, подчертава тя.
Нормална и извънматочна бременност. Кредит: Wikimedia Commons
3. „Законите на сърдечния ритъм“ не са това, което изглеждат.
Тексаският закон забранява абортите „след откриване на сърдечен ритъм на нероденото дете“. Но ритмичните звуци, чути при ултразвуков преглед в началото на бременността, не са предизвикани от отварянето и затварянето на сърдечните клапи, които движат кръвта през камерите на сърцето, това не е движението, което произвежда туптенето на сърцето. Това е така, защото тези камери все още не са се развили. При ранните ултразвукови прегледи звуците, подобни на сърдечния ритъм, се създават от самия ултразвуков апарат.
„Това, което виждаме, всъщност е примитивната сърдечна тръба и клетките в тази сърдечна тръба, които имат електрическа активност, причиняваща трептенето“, обяснява Верма. "Всъщност този звук се произвежда от ултразвука въз основа на електрическата активност и трептящото движение."
Използването на термина „сърдечен ритъм“ за описание на трептенето има смисъл в някои ситуации, като в разговори с развълнувани бъдещи родители, подчертава Верма.
„За безброй хора с желана бременност този първи „сърдечен ритъм“ на ултразвук е огромен, вълнуващ момент“, разказва тя. „Не искам да пренебрегвам това.”
Тя казва, че и двете неща са важни:
„Това може да е вълнуващо за пациента. Но няма научно значение."
В червената рамка ембрионът е на 16-та гестационна седмица и още няма развито сърце.
4. Болката на плода е трудна за определяне
Част от биологията, която често се използва за ограничаване на абортите, е твърдението, че фетусите (които се образуват на 11-та седмица от бременността) чувстват болка.
„Болката е много сложен процес“, коментира Суорц. "Той изисква не само физическа реакция, но и способност за страдание в резултат."
Да се узнае какво преживява плодът е невъзможно, но проучванията за развитието на мозъка дават някои улики.
Изживяването на болката започва с това, че сетивата откриват нещо вредно. След това тези сигнали трябва да изминат пътя до кората, външния слой на мозъка, който помага за тълкуването на това усещане.
При човешките фетуси тези мозъчни връзки не съществуват до около 24-та или 25-та седмица от бременността. В насоките, написани от членове на Обществото за майчино-фетална медицина, изследователите пишат, че тези връзки са необходими за преживяването на болка, но не са достатъчни сами по себе си, за да се заключи, че е възможна болка.
Други проучвания показват, че при човешките фетуси тези връзки всъщност не функционират дори до около 28-та или 29-та седмица от бременността.
„Можем да кажем с наистина категорична увереност, че дори по-рано от 28-та седмица е невъзможна [болка]“, подчертава Сандовал.
По-голямата част от абортите - над 90 процента - се случват през първия триместър, преди 13-та седмица от бременността. Броят на абортите след 24 или 25 седмици е „незабележимо малък“, отбелязва Суорц.
5. Кога може да оцелее сам плодът, е въпрос на сложна медицинска оценка.
Думата „жизнеспособност“ често се използва като строга граница за отбелязване на възрастта, на която плодът може да оцелее извън матката. Проблемът е, че не съществува ясна граница.
„Тази линия се мести с напредъка на науката и способността ни да поддържаме много малки бебета напредна“, разказва Суорц. "Но това също не е фиксирана граница за бебетата, които се раждат сега."
Средно бебетата, родени около 22 до 24 гестационна седмица или не оцеляват, или оцеляват с големи здравословни проблеми.
Дали плодът ще оцелее, ако се роди, зависи от цял набор от други фактори, обяснява Суорц. Те включват пол на плода, тегло, проблеми с развитието и здравето на майката, да не говорим за възможностите и подготовката на отделните здравни заведения.
Американският колеж по акушерство и гинекология наскоро премахва думата „жизнеспособност“ в своите насоки за грижа за абортите.
„Това е толкова сложна концепция, че не можем да правим общи изявления за нея“, разказва Верма. "Това е нещо, което трябва да бъде оставено на клинициста, който се грижи за пациента."
Неточните биологични описания могат да повлияят на ограниченията около репродуктивното здраве и в резултат на това - да попречат жените да получат адекватни здравни грижи, подчертава Суорц. Вече има печални случаи, предизвикани от закъсняла медицинска помощ, задържана заради такива законодателни решения.
Правилата за абортите, базирани на погрешни медицински и научни предпоставки, казва Суорц, „отдават приоритет на потенциалния живот пред реалния живот на човека, който седи пред мен“.
Справка:
M. F. J. Buijtendiik, P. Barnett and M. J. B. van den Hoff. Development of the human heart. American Journal of Medical Genetics Part C: Seminars in Medical Genetics. Published online February 12, 2020. doi: 10.1002/ajmg.c.31778.
S. J. Lee et al. Fetal pain: A systematic multidisciplinary review of the evidence. Journal of the American Medical Association. August 24/31, 2005, p. 947. doi: 10.1001/jama.294.8.947.
Society for Maternal-Fetal Medicine. Society for Maternal-Fetal Medicine Consult Series #59: The use of analgesia and anesthesia for maternal-fetal procedures. American Journal of Obstetrics & Gynecology. Vol. 225, p. B2. December 1, 2021. doi: 10.1016/j.ajog.2021.08.031.
C. Judge-Golden and R. Flink-Bochacki. The burden of abortion restrictions and conservative diagnostic guidelines on patient-centered care for early pregnancy loss. Obstetrics & Gynecology. September 2021. doi: 10.1097/AOG.0000000000004509.
Източник: 5 misunderstandings of pregnancy biology that cloud the abortion debate, Laura Sanders, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари