Апендиксът не е безполезен, а "ферма" за полезни микроби

Еволюцията на апендикса показва, че този орган може да изпълнява имунна функция, потвърждава изследването на международен екип учени, съобщи Science Daily.

Резултатите са публикувани в списание Comptes Rendus Palevol.

Апендиксът (appendix vermiformis) е сляпо завършващ извит придатък на сляпото черво (cecum).

Човешкият апендикс има прословутата репутация с неговата склонност да се възпаляват (апендицит), което често води до хирургичното му отстраняване. Тъй като не се среща често у съвременните животни, той се разглежда като рудиментарен (закърнял) орган и функциите му са слабо изучени. Една от хипотезите е апендиксът е "ферма" за полезни бактерии в червата.

Структурата на имунната система е тясно свързана с начина на живот на вида. При животните, които живеят в групи, тя трябва да бъде по-развита, защото рискът от инфекция в техния случай е по-висок и възстановяването е по-ограничено.

Настоящото изследване за първи път съпоставя начина на живот и наличието на апендикс в голяма извадка от различни видове животни. 

Изследователи от Университета на Средния запад (Midwestern University) и други институти проучват данни за структурата на червата на 533 вида бозайници.

Учените картират данните върху филогененетичното дърво, за да проследят как се развива апендиксът с еволюцията на бозайниците и се опитват да определят защо някои видове имат апендикс, а други - не.

Видовете с апендикс, включително четкоопашатия посум (Trichosurus vulpecula), канадския бобър (Кастор canadensis), общо 30 вида са сравнени с 31 критерия като хабитат, диета, форма на червата.

^{Това е илюстрация на седемте вида сляпо черво (цекум), включени в изследването: (A) апендиксоподобно сляпо черво на обикновен вомбат (Vombatus Ursinus); (B) спиралообразно сляпо черво на четкоопашат посум (Trichosurus vulpecula); (C) Удължено изтъняващо сляпо черво на заек (Oryctolagus cuniculus); (D) Цилиндрично сляпо черво на североамерикански бобър (Castor Canadensis); (E) Сдвоен цекум Procavia habessinica; (F) закръглено сляпо черво на орангутан (Pongo pygmaeus); (G) Липсващ цекум на Phascogale tapoatafa. Цекумът (сляпото черво) е в тъмнорозово, а апендиксът - в синьо. Източник: Brent Adrian, Senior Research Associate, Midwestern University}

Резултатите показват, че наличието на апендикс у видовете корелира с натрупването на лимфоидната тъкан, която е част от имунната система и до голяма степен с морфологията на цекума. Видовете, при които на някакъв етап от еволюцията се е появил апендиксът, той не изчезва, а продължава да се развива, което показва, че има адаптивна функция.

Според авторите, това потвърждава хипотезата за имунното предназначение на апендикса. Лимфоидната тъкан, покриваща червеобразния израстък е част от периферния дял на имунната система. Особено значение има този орган за социалните тревопасни - микробиотата им помага да смилат целулозата и да се борят с инфекциите.

Още по темата

09/01/2017

Медицина

Цезаровите сечения променят човешката еволюция, показва ново проучване

27/12/2016

Животът

Половите клетки са еволюирали, заради естествения подбор на митохондриите

03/12/2016

Животът

Различни еволюционни пътища водят до една и съща черта при птиците