Традиционно се смята, че нашите далечни предци са започнали да ходят на два крака, когато горските им местообитания са се променили в открити савани. Наблюденията на шимпанзета в природата обаче показват, че не е необходимо да слизат от дърветата, за да се изправят на два крака.

Дълго време антрополозите са смятали, че навикът на нашите далечни предци да се придвижват на двата си задни крака е бил улеснен от необходимостта да се придвижват между отделни горски участъци, разпръснати из откритата савана. Във високите треви, изложени на риск да станат жертва на хищници, тези древни примати трябвало постоянно да се оглеждат и освен това да не излагат гърба си на палещото слънце, което ги принуждавало да отлепят предните си крака от земята.

Някои от най-близките ни биологични роднини все още живеят при подобни условия: например шимпанзетата от долината Иса в Западна Танзания обитават малки участъци гори, редуващи се със суха савана. Въпреки че тези маймуни често се придвижват на два крака, изследователите с изненада установяват, че най-често те изобщо не стъпват на земята.

„Нашето проучване предполага, че отстъплението на горите в късния миоцен-плиоценска епоха преди около пет милиона години и по-отворените местообитания на савана всъщност не са били катализатор за еволюцията на бипедализма (ходене изправен на два крака). Вместо това дърветата вероятно са останали важни за еволюцията [на бипедализма] –  търсенето на дървета, произвеждащи храна, вероятно е двигател на тази чертхарактеристика", пишат изследователите

_{Младо мъжко шимпанзе от общността в долината Исса се храни с шушулки със семена - любима храна на местните шимпанзета през сухия сезон и я намират по големите дървета с открити корони. Въпреки открития и сух хабитат шимпанзетата в Исса са останали предимно обитаващи дърветата и не са ходили по земята повече от шимпанзетата, живеещи в тропически гори - констатации, които потвърждават, че изправеното ходене се развива по дърветата, а не по земята при нашите ранни предци. Кредит: Rhianna C. Drummond-Clarke}

За да разберат това, учени от Калифорнийския университет (САЩ) са анализирали около 2850 видеоклипа с наблюдения на отделни локомоторни събития (напр. катерене, ходене, висене и т.н.), през хода на 15-месечното проучване. Наблюдавани са 13 възрастни шимпанзета (шест мъжки и седем женски), като изследователите са обърнали специално внимание на това къде се извършва действието - на земята или на дърветата. Въпреки че изследователите са очаквали да видят танзанийските шимпанзета много по-често на земята, в действителност те прекарват също толкова време на дърветата, колкото и техните роднини от други, по-залесени части на Африка.

Освен това повечето случаи на ходене на два крака - около 85 процента - са регистрирани на дърветата, когато маймуните ходят по клоните. С други думи, възможно е не пресъхването на местообитанията и смяната на горите със савана да са принудили човешките предци да станат двукраки: те са се придвижвали с двата си задни крака, докато все още са били чисто дървесен вид.

Шимпанзетата се катерят по клоните на дърветата, като понякога се опират само на двата си задни крайника / © phys.org
По този начин една от основните характеристики на съвременните хора - способността да се придвижват на задните крайници - вероятно не се е развила заради промяната на климата, защото шимпанзетата в подобен хабитат не бързат да слязат от дърветата и успешно овладяват ходенето на два крака, изправени на клоните.

Сега учените имат намерение да проведат допълнителни наблюдения на маймуните в различни части на ареала им, за да се опитат да разгадаят тази еволюционна загадка.

Справка: Rhianna Drummond-Clarke et al, Wild chimpanzee behavior suggests that a savanna-mosaic habitat did not support the emergence of hominin terrestrial bipedalism, Science Advances (2022). DOI: 10.1126/sciadv.add9752. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.add9752

Източник: Early humans may have first walked upright in the trees
University College London