Вредителят е разпространен повсеместно в Европа, открит е у нас през 2009 г. в доматени насаждения в областите Пловдив и Пазарджик
През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб. От откриването му в Испания през 2006 г. този вредител е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света. В резултат на глобалната търговия, която улеснява пренасянето му, но и на климатичните промени, които създават условия, способстващи бързото му размножаване, той вече е сериозна опасност и у нас. Видът лесно може да се пренесе в нови райони, като в активния си период може да преодолее до 10 км с летеж. И днес той се локализира на територията на цялата страна. Имайки предвид, че видът ползва за свой гостоприемник традиционни за нашата страна култури, като домати, чушки и патладжан, потенциалните икономически загуби за малки и средни зеленчукопроизводители могат да бъдат фатални за тяхната устойчивост.
Глобалното изменение на климата, характеризиращо се с увеличен мащаб и честота на екстремни климатични условия като горещи вълни, внезапни застудявания, силни суши и наводнения, представлява голяма заплаха за биоразнообразието.
Такива промени в биофизичнaтa средa могат да доведат до промени в изобилието и географското разпространение на инвазивни видове.
Инвазивните чужди видове са по-способни да поддържат физиологична функционалност при променливи температури (евритермални). Това е в контраст с неинвазивни или местни видове, които толерират по-тесен температурен диапазон при развитието си и по този начин са по-уязвими спрямо променяща се топлинна среда. Освен това, изменението на климата може също да промени кога и къде ще има достатъчна наличност на биотични ресурси, което може да създаде пречки за оцеляването на организмите. Преодоляването на тези екологични предизвикателства е първата от няколко потенциални бариери, които определят дали даден вид може да се установи, натурализира и в крайна сметка да стане инвазивен.
През 2006 г. от Южна Америка, с почти пет века закъснение след растението гостоприемник – доматът, в Европа пристига и доматеният листоминиращ молец Tuta absoluta. След като откри изобилие от любимата си храна, без естествени врагове, в идеални климатични условия, гъсениците на молците започнаха буквално да опустошават доматените насаждения. В хиляди хектари на ферми в Испания прибирането на реколтата загуби смисъл: увехналите растения бяха пълни с мини – изяден паренхим на листата, а малките, осакатени плодове дори не можеха да бъдат обработени. Междувременно, размножавайки се прогресивно в продължение на много поколения, вредителят продължи да се разпространява както с вятъра, така и в транспортираните контейнери. На места можеше да се наблюдава необичайна гледка – облаци “дим” от рояци на пеперуди.
Снимка 1: Tuta absoluta възрастно насекоми. Източник
Фермерите фалираха, договорите бяха развалени, борсите и застрахователните компании бяха в треска. Съседните страни предприеха всички възможни карантинни мерки. Единственото, което обаче успяха да направят, е да не повторят катастрофалния характер на испанския сценарий. Разпространението на вредителя в Европа и Средиземноморието се оказа неизбежно. Между другото, в борбата с доматените молци дори добрият стар химичен метод се оказа, първо, немодерен за Европа (въпреки че това не трябва да се отнася до карантината), и второ, неефективен, което отчасти се дължи на трудната локализация на ларвите (развиват се във меката част на листата), както и уникалната адаптивна поносимост към използваните инсектициди, дължаща се на развитието на голям брой поколения.
Вредителят се разпространява изключително бързо в европейските страни. В Северна Испания и Ибиса – през 2007 г., а през 2008 г. в Италия, Португалия, Франция – Алжир, Мароко, Тунис, и през 2009 г. във Великобритания, като през юни вредителят е открит върху вносни контейнери и плодове, а вече през август е регистриран в оранжерии. През 2009 г. молецът вече е регистриран и в Германия, Чехия, Нидерландия, Беларус, като в същото време продължава своята „средиземноморска обиколка“ – Малта, Либия, Албания, Гърция, Турция, Сирия… Днес видът е повсеместно разпространен и на територията на България.
Малко предистория
Концепцията за коеволюция (свързана еволюция) на паразита и гостоприемника е крайъгълният камък на паразитологията като наука. Истинският паразит (задължителен, а не факултативен), колкото и парадоксално да изглежда, е жизнено заинтересован от просперитета на гостоприемника. Разширяването на този принцип от паразити към вредители може да бъде доста подходящо, когато се вземат предвид високи градации на взаимоотношенията гостоприемник-паразит – не на ниво организми, а на ниво популация и дори на ниво екосистема. С други думи, в центъра на произхода на доматите, същите тези южноамерикански подножия на Андите, диви форми на растения от рода Solanum съжителстват със същия молец в продължение на хиляди години. Едва ли е справедливо това съжителство да се нарече мирно, тъй като агресията на “потребителя” към “производителя” е очевидна.
Тук е по-уместно да говорим за стабилността на отношенията. Всяка стабилна биоценоза ще покаже стотици примери за установени взаимоотношения паразит-гостоприемник, включително за факултативни паразити. Концепцията за фонова вредност, която въведохме, характеризира връзката паразит-гостоприемник точно в установена, стабилна биоценоза. Първоначалното описание на доматения молец от д-р Мейрик през 1917 г. в Перу конкретно се отнася до стабилна агробиоценоза: растенията се въвеждат в отглеждане (първата стъпка), но вредността на паразита все още остава несъществена.
Втората стъпка на човечеството по пътя на дисбаланса на отношенията паразит-гостоприемник в агроекосистемата е интензификацията на селскостопанското производство. Биоразнообразието на агроценозата е катастрофално изчерпано. Заедно с изчезването на полезната биота започват да доминират отделни вредни организми, чиято роля се увеличава неизмеримо. Използването на продукти за растителна защита по принцип дава възможност за стабилизиране на системата на по-високо ниво на производителност, но с много по-малка граница на стабилност.
Интензивното производство, разбира се, включва транспортиране на събраните продукти, често на значителни разстояния. Именно в периода на интензификация, през многострадалния 20-ти век, доматеният листен молец прекосява Андите и се разпространява широко в цяла Южна Америка – Бразилия, Колумбия, Аржентина и др. Въпреки това доматените насаждения в Стария свят все още бяха надеждно защитени от Атлантическия океан.
И тук е редно да разгледаме третата, решителна стъпка в дестабилизирането на екосистемите чрез вредителите – факторът глобализация. Именно през 21-ви век планетата Земя изведнъж стана неочаквано тясна за човечеството. Дългите месеци на пътуване, което разделяше континенти и държави, бяха компресирани от неумолимия напредък в няколко часа. Би било странно, ако вредните организми, придружаващи човека, не се възползваха от това. Засилиха се стоковите потоци за широко потребление. От началото на този век самолетите, предназначени специално за превоз на товари на плодове и зеленчуци, активно се разширява. Освен това транспортираните домати са обикновени хранителни пратки. Концепцията за карантинен товар е катастрофално разрушена.
Сезонността на производството вече не определя сезонността на потреблението, включително поради икономическата приемливост на трафика от другото полукълбо. По този начин факторът на глобализацията доста остро постави предизвикателства не само пред епидемиологията, но и пред практиката на карантина на растенията, а съществуващите усилия, както на държавно, така и на междудържавно ниво, все още не изглеждат прекомерни.
Морфология и екология на вредителя
Основното и любимо растение гостоприемник на доматения листоминиращ молец е доматът, въпреки, че може да се храни и с патладжани (Solanum melongena L), картофи, чушки (Capsicum sp.).
Доматеният листоминиращ молец принадлежи към семейство Gelechiidae. Тялото на възрастния молец в покой е пръчковидно, дълго 5 – 6 мм, сиво с бежови нюанси. Размахът на крилете е 10 – 13 мм. Крилата са сиви, покрити с тъмни люспи с бели основи, с червеникаво-кафяви и бели петна и характерни черни петна, оградени с червеникаво-кафяво или жълто. Долната страна на корема е кремава, а задните крила са тъмносиви, като са по-светли към основата.
Популациите са леко доминирани от женски. Мъжките се отличават от женските по структурата на френулума на крилото, който се състои от една голяма четинка при мъжките и три тънки четинки при женските. Долната страна на корема при мъжките е мръсно бяла и придобива сивкав оттенък отстрани; при женските коремът е бял с 4 наклонени черни линии отстрани. Женските снасят 160-260 яйца. Яйцето е с елипсовидно-цилиндрична форма със загладени краища, дължина от около 0,38 мм и ширина около 0,25 мм, ярко бяло на цвят, но при образуването на ларвите в него преминава в жълтеникаво-кафяво.
Ларвата е с цилиндрична форма, с ясно очертана глава, 3 чифта гръдни крака и 5 чифта коремни псевдоподи. Това е вредният стадий на вида. Излюпените гъсеници са малки около 0,5 мм. Цветът им е жълтеникав, като с развитието си се променя в жълтеникаво-зеленикав. На гърба често има петна или напречни ивици с интензивен розов оттенък. При достатъчно храна ларвата не влиза в състояние на диапауза (период на покой). Тя има 4 възрасти. Между молтите гъсениците могат временно да се видят извън мините върху листата или плодовете. Гъсеницата може да какавидира в почвата или на повърхността на лист, в свит лист или в мина.
Снимка 2: Поражения от Tuta absoluta върху домат. Източник
Доматът се поврежда във всяка възраст – от разсад до възрастни растения. Признаци на заразяване се откриват по апикалната пъпка, листата, стъблата, цветовете и плодовете, върху които остават черни екскременти на вредителя. При картофите се увреждат предимно надземните части на растението. Гъсениците предпочитат да се хранят с листа и стъбла, но могат да бъдат намерени и под кожата и дори дълбоко в плода на домата. Най-характерните признаци на увреждане са мините по листата под формата на петна. Вътре в тези мини са както самите гъсеници, така и техните метаболитни продукти.
Какви са различните мерки за защита?
Съвременната растителна защита използва широк спектър от мерки насочени към контрол и регулиране на популациите от вредни за селскостопанските култури насекомни неприятели. Заедно или поотделно механичния контрол, биологичната растителна защита и в крайни случаи използването на пестициди са способни да осигурят ефективен контрол на неприятелите.
Биологична защита
Използването на феромони в момента се признава за доста ефективна стратегия и по-специално се практикува в страните от Южна Америка, които се занимават с проблема от дълго време. За масов улов на мъжки индивиди например се използва феромонът Qlure-TUALD. В Европа наскоро бяха предложени по-усъвършенствани капани Ferolite с автономно захранване от слънчеви панели, които осигуряват енергия за лампата за подсветка през нощта. Капаните действат 6-8 седмици, като се поставя 1 брой за около 500 м2, на височина 15-30 см от земната повърхност. В полеви условия е необходимо поставянето на сравнително голям брой капани (20-25 бр./дка). Популацията рязко намалява, когато мъжките изчезнат (до 90%). Но тъй като при липса на мъжки индивиди, женските са способни да снасят неоплодени яйца, от които се излюпват женски индивиди (партенокарпия), то популацията бързо възстановява своята численост.
Снимка 3: Уловени на феромонова уловка възрастни, мъжки индивиди. Източник
Използване на естествени хищници и ентомофаги.
От появата си в средиземноморските страни, доматеният молец е идентифициран като притежаващ много местни естествени ентомофаги (насекоми паразитиращи върху неприятелите по селскостопанските култури). В момента списъкът включва повече от 50 вида.
За най-обещаващите естествени врагове на вредителя в Европа се считат хищните буболечки Macrolophus pigmeus (търговско наименование Macrolophus caliginosus) и Nesidiocoris tenuis, които се хранят основно с яйцата на вредителя. В средиземноморските райони тези два вида колонизират домати естествено. Бактериалните препарати на основата на дендробацилин по последни данни дават обещаващи резултати при контрола на неприятеля.
Опитите за използване на суспензии от ларви на паразитни нематоди (Steinernema carpocapsae, S. feeliae и Heterohabditis bacteriophora) показват, че те не са достатъчно ефективни, тъй като след инвазията те могат да причинят смъртта на ларвите на вредителите само в четвъртия стадий, т.е. след необратими увреждания на растението.
Химична борба
Първоначално органофосфорните съединения са използвани предимно за борба с доматения молец. Но поради високата токсичност и дългия карантинен период, те постепенно бяха заменени от пиретроиди, които в някои случаи, например при използване на абамектин, хлорфенапир и др., причиняват смъртта на почти 100% от ларвите. Тяхното действие е насочено към блокиране и потискане функционирането на много от най-важните ензимни системи на вредителя (ацетихолинестераза, оксидази със смесена функция и др.). Освен това са предложени екстракти от тропически растения от семейство Meliaceae, Trichilia pallens и Azadirachta indica като растителни инсектициди срещу молеца.
Практически нито едно средство не унищожава напълно вредителя и след кратко време доматеният молец бързо възстановява броя си.
Следователно решаването на въпроса за контролиране на популациите му е възможно само чрез използване на цялостна схема за защита, например, включително операции по използването на инсектициди срещу ларви, хищници, които ядат яйца и улавяне на възрастни с помощта на феромонови уловки.
С промените в климата все повече чужди и инвазивни видове ще намират благоприятни условия за проникване на нови територии, включително и на територията на България. Най-доброто препятствие за това е ефективно функционираща система за карантина и фитосанитарен контрол. Своевременното и ранно установяване на присъствието на даден инвазивен вид и надлежните мерки за унищожаване на популациите му са най-добрата превенция, които могат за предпазят земеделските стопани от загуба на реколтата.
Виж още: Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?
В публикацията са използвани материали от:
- Национална програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera), София 2012
- Sustainable Management of the Invasive Tuta absoluta (Lepidoptera: Gelechiidae): an Overview of Case Studies From Latin American Countries Participating in Plantwise, May 2022Journal of Integrated Pest Management DOI:10.1093/jipm/pmac012
- Tuta absoluta, a South American pest of tomato now in the EPPO region: Biology, distribution and damage, August 2012Bulletin OEPP/EPPO Bulletin 42(2):205-210 DOI:10.1111/epp.2556
- Tuta absoluta; A Devastating Pest of Tomato: A Review, October 2021 International Journal for Research in Applied Sciences and Biotechnology DOI:10.31033/ijrasb.8.5.29
Източник: Доматен молец застрашава реколтата и у нас, Климатека
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
Още по темата
Земята
Копривата - ценна храна и заместител на синтетичните влакна и памука
Земята
Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени
Животът
Кивано - далечен родственик на краставицата и възможна алтернативна култура в родното земеделие
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари