Хомосексуалността в животинския свят

Има данни за 1500, а са документирани добре близо 500 вида животни, практикуващи секс с животно от същия пол. Това поведение се оказва доста по-разпространено в животинското царство, отколкото мнозина предполагат и обхваща видове насекоми, жаби, влечуги, птици и бозайници.

През последните 15 години са описани хомосексуални поведения, вариращи от сексуални игри до дългогодишни хомосексуални двойки - родители, както затворени в зоопаркове, така и в природна среда. 

Брус Багемайл (Bruce Bagemihl) в книгата си "Биологичната жизнерадост" (Biological Exuberance) документира над 1500 вида животни, които показват някаква форма на хомосексуалното поведение. 

Петер Бокман (Petter Bøckman) норвежки учен и организатор на изложбата "Против природата?" ( Against Nature?) през 2007 г., предполага, че истинската степен на разпространение на това явление може да бъде много по-голяма, отколкото се признава:

Нито един вид не е намерен, в който да не е проявено хомосексуално поведение, с изключение на видовете, които нямат сексуален контакт, като например морските таралежи. Нещо повече, част от животинското царство са хермафродити, всъщност бисексуални. За тях хомосексуалността не е проблем.

Тези поведения са широко разпространени сред насекоми, птици и бозайници и особено сред маймуните. Те включват различна степен на сексуална активност - ухажване, любов, секс, постоянна двойка и родителство.

Птиците

При птиците, еднополовото чифтосване е наблюдавано в много семейства, без врабчови, включително при лешояди, патици и гълъби. Висока е честота на хомосексуалното поведение при морските птици.

Рой и Сило - героите на ЛГБТ общността

Хомосексуалното поведение сред пингвините е често срещано явление и нерядко се наблюдава в зоологическите градини. В зоопарка на Сан Франциско например, е имало двойка, образувана от "Хари" и "Пейпър".

Зоологическата градина в Бремен, Германия, също съобщава за хомосексуални двойки пингвини. Те не проявявали никакъв интерес към другия пол. Нещо повече - при разделянето им от хомосексуалния им партньор, някои от тях умрели. Подобни доклади има за пингвини в Япония.

Но може би най-известна е мъжката двойка антарктически пингвини (Pygoscelis antarctica) Рой и Сило  от Зоопарка в Сентръл парк, Ню Йорк. Историята им, която започва през 1998-а, е широко отразена в пресата и дори е написана детска книжка.

Рой, Сило и Танго

Служителите на зоопарка в Ню Йорк забелязали, че пингвините, които се редували да мътят объл камък, се оказали и двамата мъжки. Те се смилили над тях и им дали чуждо яйце. Пингвините си го излюпили и отгледали - женски пингвин на име Танго, която като достигнала своята зрялост, също станала хомосексуална. Свързала се с женската Тацуки и два сезона водела с нея щастлив сексуален живот.

За знаменитата двойка на Рой и Сило е написана дори детска книжка "С Tango те са трима" (And Tango Makes Three). Избухнал скандал - американските родители поискали да се махне книгата от училищните библиотеки, но исканията им били отхвърлени.

След около шест години съвместен живот, през 2005 г. двойката се разпада. Рой и Сило в крайна сметка се разделят, защото Сило започва да се интересува от женски пингвин на име Скрапи. Той отива да живее при нея в Калифорния, където веднага се хващат да си правят гнездо. Рой остава да живее в група самотни мъжки.

Каменно петле

Известно е, че близо 40% от мъжките в популациите на изключително красивата южноамериканска птичка каменно петле (Rupicola rupicola) проявяват хомосексуализъм, а дори един малък процент от тях никога не копулират с женски.

Черните лебеди

Някои черни лебеди (Cygnus atratus) в Австралия оформят хомосексуални мъжки двойки и крадат гнезда със снесени яйца на обикновени двойки или оформят временни “любовни триъгълници”, при което след като женската снесе мъжките я прогонват. След това мътят яйцата и интересно е, че при тези двойки оцеляват повече лебедчета, може би поради това, че мъжките по-добре ги защитават.

Според някои изследователи около 20 - 25 % от мъжките черни лебеди са с хомосексуално поведение.

Фламинго

От време на време, мъжките фламинго си отглеждат пиленце. Подобно на черните лебеди, за да получат яйце, един или двамата партньори се чифтосат с женска. Като постигнат целта си, мъжките копулират само помежду си. Двойка мъжки може да владее много по-голяма площ, отколкото обикновена двойка и затова може да отгледат повече пиленца.

Лешояди

През 1998 г. се съобщава, че двама мъжки белоглави лешояди - Дашик и Йехуда, в Ерусалимската Библейска зоологическа градина са свили гнездо и участват в "отворен и енергичен секс".

Израелската хомодвойка лешояди Дашик и Йехуда.

Двамата мъжки заедно си отгледали бебе лешояд, но няколко години по-късно връзката им се разпада, след като Йехуда започнал да ухажва женския лешояд, който внесли във волиерата. Дашик изпадал в депресия и в крайна сметка е преместен в зоологическата градина в университета в Тел Авив, където той също свива гнездо с женски лешояд. 

Чайки, албатроси

При морските птици хомосексуалното поведение се свежда най-вече до формиране на еднополови двойки за отглеждане на малки, а не толкова да еднополово чифтосване. Почти всички примери за еднополови двойки при морските птици са от женски.

Едно изследване показва, че около 10 - 15% от женските на западната северноамериканска чайка (Larus occidentalis) са с лесбийско поведение. Съобщава се, че гларусите (Larus argentatus), които гнездят около Големите американски езера, нерядко се събират на женски двойки, които остават стабилни в продължение на няколко развъдни сезона. Западните чайки (Larus Occidentalis), женските двойки средно отглеждат по 4-6 яйца, като нормално за този вид чайка е 2-3 яйца на сезон.

Едно неотдавнашно проучване от Университета на Калифорния - Riverside показва, че около 35% от албатросите на хавайския остров Оаху са само от женски двойки. На острова преобладавали женските птици и благодарение на алтернативните репродуктивни стратегии, усилията им помогнали да заселят отново острова, когато популацията намаляла.

 Албатроси. Снимка: yummypets.com

Бозайници

Мъжките домашни котки често се използват взаимно, за да удовлетворят нужди от сексуален характер. Хомосексуалното поведение е широко разпространено сред бозайниците, особено сред морските бозайници и приматите.

Бонобо

Бонобо (Pan paniscus) е малка човекоподобна маймуна, подобна на шимпанзе, която става известна на науката едва през 1928 г.

При бонобо се наблюдава полово поведение, както между мъжки и мъжки, така и между женски и женски шимпанзета. Наблюдавани са женски, които са предпочитат да общуват сексуално с друга женска, отколкото с мъжки. Изглежда нетрадиционния секс е съвсем нормално поведение за бонобо.

Известен факт е, че всеки конфликт в обществото на бонобо се разрешава не с бой, а със секс. Като при това за бонобо фактически няма табута, включително и инцест.

Подобни практики се срещат широко и при други човекоподобни маймуни - изследователят Ямагива описва 98 хомосексуални двойки при мъжки планински горили в свое проучване от 1987г.

Големите и агресивни бабуини в ожесточената борба за власт с конкурентите си, често се обединяват в хомосексуални съюзи. Хомосексуалните отношения са необходимо условие за присъединяне към стадото, а непоклатимата хетеросексуалност в този случай е сериозна пречка.

Хомосексуално поведение в естествени условия са документирани и при орангутаните. Въз основа на тези данни, учените са стигнали до заключението, че хомосексуалността при орангутаните не е резултат на това, че са затворени в зоопарковете, а е част от естественото им сексуално и социосексуално поведение.

Жирафите

Хомосексуалното поведение у мъжките жирафи се наблюдава изключително често. Според  Брус Багемайл това се случва при 94% от двойките. Сексът между самците, според него, е въпрос на демонстриране на доминиране, конкуренция,  поздрав или укрепване на връзките в групата. 

Нашите събратя - делфините

При мъжките делфини афали (Tursiops truncatus), един от трите вида китоподобни, които се срещат в Черно море, има периоди в живота им, когато се проявяват като истински хомосексуалисти, извършвайки от интимни потърквания до орален секс.

Описани са случаи на групи от амазонски речни делфини от 3-5 екземпляра, които се занимават с групов секс. Групите обикновено се състоят от млади самци, а понякога и една или две самки. Сексът е уникален и изобретателен с използване на всевъзможни начини и средства като муцуни, плавници и дори дихателния отвор, без оглед на пола.

Изследователска група от Университета на Масачузетс, Дартмунт са наблюдавали 120 делфини в залива Шарк Бей на Западна Австралия като са открили многобройни примери за хомосексуални и бисексуални навици.

Една група мъжки делфини е била неразделна в продължение на 17 години. Проучването, публикувано в Proceedings of the Royal Society отбелязва, че по време на размножителния период мъжките двойки или тройки работят заедно за ухажването на партньорките. 

Гейовете-овни - сериозен проблем в животновъдството

Проучване от 1995г. на Университета на Орегон показва, че около 8% от овните проявяват сексуални предпочитания само към мъжки партньори. Освен това било установено, че има редица различия в структурата на мозъка при хомосексуално ориентираните овце. Според д-р Чарлз Росели, ръководител на изследването, формирането на нетипични сексуални модели на поведение може би зависи от хормонални ефекти върху плода в майчиния организъм.

Този извод, не без участието на жълтата преса, е посрещнат от яростна реакция от ПЕТА и гей-активистите. По-подробно за скандала - в "Долу ръцете от гей-овцете".

В наръчниците по ветеринарна медицина се описва хомосексуализма сред овцете като широко разпространена практика и този въпрос да се разглежда като проблем при животновъдството.

Концепцията за хомосексуалност при животните

Терминът хомосексуалност е измислен в Прусия през 1869г. за да опише привличането и сексуалното поведение между хора от един и същи пол. Употребата му в областта на изследванията върху животните е спорна, защото сексуалността на животните и факторите, които я обуславят са и продължават да бъдат слабо изучени и разбрани, от друга страна терминът има силни културни наслоения в западното общество. 

Активисти на ЛГБТ- движението използват изследванията за хомосексуалното поведение при животните като аргумент в дебата за физиологичната и социална нормалност на хомосексуализма и срещу аргумента, че хомосексуалността е "грях срещу природата".

Биолозите и етолозите (от етология - наука за поведението на животните), не са толкова категорични. Повечето от тях смятат, че сравнението между тези поведения при хора и животни не е уместно и че  терминът "хомосексуалност" не е подходящо да се прилага за животни", изследователите предпочитат израза "хомосексуално поведение".

Еволюционно обяснение

В миналото се е гледало на хомосексуалното поведение при животните, като парадокс в Дарвиновата теория на еволюцията. Конфликтът идва от там, че то не води до размножаване.

Утвърждаване на социалната йерархия

Еволюционни обяснения защо се е появило хомосексуалното поведение при животните са били представени едва през втората половина на ХХ век, защото дотогава са липсвали сериозни проучвания на феномена. 

Но с натрупването на все повече доказателства за степента на разпространението на тези поведения в животинското царство, се появяват първите научни изследвания, които дават обяснение на еволюционните връзки, например статията на немския зоолог и поведенчески изследовател Волфганг Уандер (Wolfgang Wickler).

Уандер вярвал, че самецът с активна роля при хомо копулацията добива степен за превъзходство, доминиране над другия самец. С други думи, това животно утвърждава своята позиция в социалната йерархия в групата.

Контрол на броя на популацията

Обяснението за "контрол на броя на популацията" е основано на теорията, че "хомосексуалното поведение се среща все по-често с увеличаването на плътността на популацията, за да се намали натискът върху биологичните ресурси".

За първи път Аристотел казва, че съжителството между мъжете трябва да се насърчава за да се установи контрол над раждаемостта.

Учени от Университета на Калифорния, в публикукация в списание Trends in Ecology & Evolution обръщат внимание на факта, че в някои случаи самото хомосексуално поведение започва да влияе на естествения отбор.

"Традиционното" сексуално поведение отдавна е признат фактор, който води, например, до появата на разклонените рога на елените или ярката опашка на пауна. Независимо от факта, че тези полови признаци са неудобни и дори вредни (рогата и опашката пречат на движението), те осигуряват по-голям успех на самците сред самките. Самците с тези неудобни аксесоари имат повече шанс да оставят потомство заради вкуса на самките, който определя този т.н. сексуален отбор.

Учените смятат, че хомосексуалността може временно или за цял живот да изключи част от индивидите от сексуалния подбор като по този начин задържи неговото влияние. Ако тя дава някои предимства (като при делфините), тези бонуси могат да компенсират временното освобождаване от възпроизводство.

От еволюционна гледна точка този подход има недостатъка, че генът на хомосексуалността не се предава на следващото поколение и с течение на времето, хомосексуалността би изчезнала. 

Освен това, гей-членовете на популацията все пак участват в репродукцията, нещо повече - малките на хомосексуалните двойки оцеляват с по-висока вероятност от другите. От друга страна, ако този подход бе верен, би трябвало в намаляващи популации да има по-рядко хомосексуално поведение, докато изследвания върху животни, застрашени от изчезване, но такова явление не се наблюдава.

Изразяване на доминирането

Друга причина за възхода на хомосексуалното поведение при животните е необходимостта да се покаже социален статус в групата. От тази гледна точка, това е израз на доминиране и агресивно поведение.

Смята се, че социалният статус е по-висок, ако индивидът доминира. Но не винаги е така. Например, при елените по-често подчинените започват сексуален контакт с доминиращия, а не обратното.

Също така, при някои животни, преди полов акт хомосексуалните двойки се стимулират сексуално, както при хетеросексуалните връзки, където това се интерпретира като израз на сексуален интерес. 

Двама мъжки гепарда след дълъг период далеч един от друг, се виждат отново за да правят секс.
Такова поведение може да бъде определено гостоприемно и възстановяване на връзката

Укрепване на социалните връзки в прайда

Тази теория, предположена от Ватанабе (1999) е комбинация на биологията и социална антропология. Идеята идва от хомосексуалното поведение на мъжките зелени павиани, когато се поздравяват помежду си по "специален начин". Такова поведение може да бъде израз на доверие помежду им и в крайна сметка желанието на двете страни да работят заедно.

Кин отбор (Роднински отбор)

Кин отборът е вид колективен отбор, но насочен за оцеляването на близките роднини. Хомосексуалните двойки прекарват ценно време и енергия, за да отглеждат малките си, които дори и да не носят техните гени, по индиректен начин помагат за оцеляването на гените на роднини.

Поддръжниците на тази теория са представили доказателства, че дори и сред хората хомосексуалистите повече, отколкото хетеросексуалните помагат на своите семейства (братя и сестри).

Грешка

Лошото зрение на жабите, например, не позволява на самците им уверенно да определят пола на потенциалния партньор и затова нерядко се чифтосват със себеподобни Такава хомосексуалност не дава някакви преимущества, но и не води до кой-знае какви лоши последствия - за сбърканото чифтосване жабите не хабят толкова много сили, че това да повлияе на оцеляването им.

Точното определение на пола на партньора е важно за скакалците. Натан Бейли, един от авторите на едно скорошно проучване показва, че за тези насекоми цената за чифтосването е твърде висока. Мъжките скакалци не могат да губят няколко часа (колкото продължава сношението при тези насекоми) за други мъжки. Затова те отделят специално вещество, което им позволява ясно да ги разграничат от женските. 

Упражнение, игра

Има предположение, че хомосексуалните отношения са упражнение при някои животни, например младите самци на маймуните макаци, които са достигнали репродуктивна възраст. Проблемът с тази теория е, че и възрастните екземпляри, които няма нужда да правят секс, за да се натрупат опит, продължават да са хомосексуални. 

Макаците имат хомосексуални връзки по комплексни причини, но предимно тези взаимоотношения са само за наслада.

Биологичното богатство

За разлика от изследователите, които се опитват да установят някакъв функционален смисъл на хомосексуалното поведение при животните, други учени го обясняват просто като "биологичното богатство." Например канадският биолог, Брус Багемайл. Въз основа на тази теория, хомосексуалното поведение при животните се обяснява като страничен продукт на естествения отбор, но не директно негово следствие.

Биологът Джанет Ман (Janet Mann) от Университета в Джоджтаун отбеляза, че "не всеки сексуален акт има репродуктивната функция ... това е вярно и за хора и нечовеци."  Това е широко разпространено сред социалните птици и бозайници и особено морските бозайници и примати.

Работата е там, че сексуалният инстинкт във висшите животни е много мощен. За него работи голяма част от биохимията на организма. И такава сложна машина, обикновено не може да бездейства.

Срещу природата?

На Църковния събор в Наблус през 1120 година за първи път е приет закон, според който хомосексуалността се смята за "престъпление срещу природата". В епохата на Възраждането, тази формулировка е включена в законодателството на много държави, което е довело до факта, че хомосексуалността е преследвана като "неестествена".

Може да се кажат различни неща, но едно е ясно. Хомосексуалността се среща в животинския свят. И това не е срещу природата.

Източници:

(Не)обикновените животни, д-р Чавдар Черников

Homosexual behavior in animals

What Are Some Examples of Same-Sex Behavior in Animals?

Do Gay Animals Change Evolution?

Same-sex relationships may play an important role in evolution

Sexual Lives of Dolphins are Complex and Full of Drama

Гомосексуальность в мире животных

Зачем на планете существует гомосексуализм и как с этим жить, Arthur Kalmeyer

The Nature of Love

Още по темата

01/02/2015

Скептик

"Долу ръцете от гей-овцете" - между науката и жълтата преса