Ново проучване показва, че това теоретично е възможно. Хипотезата може да бъде проверена скоро с предложените мисии, свързани с Венера.
Трудно е да си представим по-неприветлив свят от най-близката ни планета съседка. С атмосфера, наситена с въглероден диоксид, и повърхност, достатъчно гореща, за да разтопи олово, Венера е обгорена и задушаваща пустош, където животът, какъвто го познаваме, не може да оцелее. Облаците на планетата са също враждебни, покриващи планетата с капчици сярна киселина, достатъчно опасни, за да прогорят дупка в човешката кожа.
И все пак, ново проучване подкрепя дългогодишната идея, че ако животът съществува, той може да си нанери местообитание в облаците на Венера. Авторите на изследването от Масачузетския технологичен институт, Университета в Кардиф и Университета в Кеймбридж, са идентифицирали химически път, чрез който животът може да неутрализира киселинната среда на Венера, създавайки самоподдържащ се обитаем джоб в облаците.
В атмосферата на Венера учените отдавна наблюдават озадачаващи аномалии - химически подписи, които са трудни за обяснение, като малки концентрации на кислород и несферични частици, за разлика от кръглите капчици сярната киселина. Може би най-озадачаващото е наличието на амоняк, газ, който е бил открит условно през 70-те години на миналия век и който според всички сметки не трябва да се произвежда чрез никакъв химически процес, известен на Венера.
В новото си изследване изследователите моделират набор от химични процеси, за да покажат, че ако наистина присъства амоняк, газът ще предизвика каскада от химични реакции, които ще неутрализират околните капчици сярна киселина и биха могли също да обяснят повечето от аномалиите, наблюдавани в облаците на Венера. Що се отнася до самия източник на амоняк, авторите предполагат, че най-правдоподобното обяснение е от биологичен произход, а не от небиологичен източник като мълнии или вулканични изригвания.
Както пишат в изследването си, химията предполага, че „животът може да създава своя собствена среда на Венера“.
Тази вълнуваща нова хипотеза подлежи на проверка и изследователите предоставят списък с химически подписи за бъдещите мисии за измерване в облаците на Венера, за да потвърдят или опровергаят тяхната идея.
„Никакъв познат ни живот не би могъл да оцелее в капчиците на Венера“, коментира съавторът на изследването Сара Сигър (Sara Seager), професор по планетарни науки от 1941 г. в катедрата по земни, атмосферни и планетарни науки на Масачузетския технологичен институт (EAPS). „Но въпросът е, че може би има някакъв живот там и променя средата си, така че да е годна за живеене.“
Вулканите на Венера. Кредит: NASA / JPL-Caltech
Подозрения за живота
„Живот на Венера“ бе популярна фраза миналата година, когато учени, включително Сигър и нейните съавтори, съобщиха за откриването на фосфин в облаците на планетата. На Земята фосфинът е газ, който се произвежда главно чрез биологични взаимодействия. Откриването на фосфин на Венера оставя място за възможността за живот. Оттогава обаче откритието бе оспорено от мнозина.
„Откриването на фосфин в крайна сметка стана много спорно“, отбелязва Сигър. "Но фосфинът бе като врата и възроди изтереса на хората, изучаващи Венера."
Вдъхновен от това, Пол Римър (Paul Rimmer) от Университета в Кеймбридж започва да преглежда данни от минали мисии до Венера. В тези данни той идентифицира аномалии или химически подписи в облаците, които са останали необясними от десетилетия. Освен наличието на кислород и несферични частици, аномалиите включват неочаквани нива на водна пара и серен диоксид.
Римър предположи, че аномалиите могат да се обяснят с прах. Той твърди, че минералите, изнесени от повърхността на Венера в облаците, могат да взаимодействат със сярната киселина, произвеждайки някои, макар и не всички, от наблюдаваните аномалии. Той показва, че химията е проверена, но физическите изисквания са неизпълними: ще трябва огромно количество прах да се издигне в облаците, за да произведе наблюдаваните аномалии.
Сигър и нейните колеги се питат дали аномалиите могат да се обяснят с амоняк. През 70-те години на миналия век газът е засечен в облаците на планетата от сондите "Венера 8" и Pioneer Venus. Наличието на амоняк или NH3 бе неразгадана мистерия.
„Амонякът не трябва да е на Венера“, коментира Сигър. „В него има водород, а наоколо има много малко водород. Всеки газ, който не е в контекста на околната среда, автоматично е подозрителен, че е има биологичен произход."
Схема на атмосферата на Венера. Облачността на Венера е постоянна и непрекъсната и обширна вертикално. Средните и долните облачни слоеве имат температури, подходящи за живот. Показани са избрани молекули, свързани с обитаемостта или живота и с необяснимо присъствие или изобилие. Цветовете на атомите са както следва: H = бяло; C = сиво; P = оранжево; O = червено; N = синьо; S = жълто. Kредит: J. Petkowska
Пригодни за живот облаци
Ако екипът приеме, че източникът на амоняк е биологичен, може ли това да обясни другите аномалии в облаците на Венера? Изследователите моделират серия от химични процеси в търсене на отговор.
Те откриват, че ако някакъв живот произвежда амоняк по възможно най-ефективния начин, свързаните химични реакции естествено биха довели до кислород. Веднъж присъстващ в облаците, амонякът ще се разтвори в капчиците сярна киселина, ефективно неутрализирайки киселината, за да направи капчиците относително подходящи за живот. Въвеждането на амоняк в капчиците би трансформирало тяхната предишна кръгла течна форма в по-скоро несферична, подобна на сол суспензия. След като амонякът се разтвори в сярната киселина, реакцията би предизвикала и разтварянето на всеки серен диоксид наоколо.
Тогава присъствието на амоняк наистина би могло да обясни повечето от основните аномалии, наблюдавани в облаците на Венера.
Изследователите също така показват, че източници като светкавици, вулканични изригвания и дори удар от метеорит не могат да произведат химически количеството амоняк, необходимо за обяснение на аномалиите.
Животът обаче може.
Концепция за операции в атмосферната фаза на мисия за връщане на проба от атмосферата на Венера. Кредит: VENUS MISSION CONCEPT STUDY
Sponsored by the Breakthrough Initiatives, Sara Seager et al.
Всъщност екипът отбелязва, че на Земята има форми на живот - особено в нашите стомаси - които произвеждат амоняк, за да неутрализират и да направят годна за живеене иначе силно киселата среда.
„На Земята има много киселинни среди, където има живот, но не наподобяват околната среда на Венера – освен ако животът не неутрализира някои от тези капчици“, казва Сигър.
Учените може да имат шанс да проверят за наличието на амоняк и признаци на живот през следващите няколко години с Venus Life Finder Missions, серия от предложени частно финансирани мисии, на които Сигър е главен изследовател, които планират да изпратят космически кораб до Венера, за да измерятоблаците й за амоняк и други признаци на живот.
„Венера има продължителни, необясними атмосферни аномалии, които са невероятни“, коментира Сигър. "Това оставя място за възможността за наличие на живот."
Справка: “Production of ammonia makes Venusian clouds habitable and explains observed cloud-level chemical anomalies” by William Bains, Janusz J. Petkowski, Paul B. Rimmer and Sara Seager, 20 December 2021, Proceedings of the National Academy of Sciences.
DOI: 10.1073/pnas.2110889118
Източник: Alien Life? Acid-Neutralizing Life-Forms Could Make Habitable Pockets in Venus’ Clouds
MIT
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари