Когато говорим за "мускулна памет", обикновено имаме предвид способността да повтаряме специфични движения, без да мислим за тях. Класически пример е карането на колело - колкото повече ги практикуваме, тези движения стават по-бързи и по-ефективни.
Но това се отнася не само за активното правене на нещата.
Сега, за първи път, проучване откри, че човешките мускули притежават "памет" за по-ранния си растеж и доказа съществуването на много по-различен вид мускулна памет - на ниво ДНК.
Статията, публикувана в Scientific Reports, показа, че периодите на растеж на скелетната мускулатура се записват от гените в мускулите. Тези "спомени" са капсуловани в химически маркери, които се прикрепят към съответните гени и подпомагат растежа на мускулите на по-късен етап, въз основа на тяхната история.
Тези маркери са посочени като "епигенетични модификации".
Епигенетиката, най-общо казано, описва ефекта на външни промени (или промени на средата) върху ДНК. В този случай, това не означава, че ДНК се променя или мутира, тя само описва промените в начина, по който гените се държат, епигенетиката включва или изключва някои гени. Това може да обясни клетъчната памет, в която се отразява физическият опит, и се предава на потомството.
С помощта на техники за ДНК-тестове британски учени изследват над 850 000 участъци в човешката ДНК и установяват, че някои гени се маркират с химически маркери, когато мускулите нарастват след физически упражнения. Това се нарича епигенетични промени - нещо, което не засяга пряко ДНК веригите, а по-скоро казва на гените кога да бъдат активни и кога - не. Така че общо взето, това, което тези епигенетични промени правят, е да казват на ДНК как да действа, без да променят самата ДНК.
За изследването бе предложено на осем здрави мъже да се упражняват, за да се увеличи тяхната скелетната мускулна маса в продължение на няколко седмици; След това за същия период от време спират да се упражняват, а после пак за такъв период от време се занимават пак с физически упражнения. Както се очакваше, чистата мускулна маса се увеличава в началото, след това се връща към изходно ниво, а след това допълнително се увеличава към края на експеримента.
Изследвайки подробно техните геноми по време на експеримента, учените откриха епигенетичните маркери. Маркерите сякаш казват на тези мускулни гени на растежа да останат неактивни, което означава, че повече маркери се равнява на по-малко растеж. Обаче въпросът кога се появяват и изчезват предизвика интереса на екипа.
"Тренировките, предизвикващи нарастването на мускула, всъщност размаркират ДНК така, че повече гени могат да се включат и да помагат на мускулите да растат", обяснява за IFLScience водещият автор д-р Адам Шарпълс ( Adam Sharples), старши преподавател по клетъчна и молекулярна физиология на мускулите в Университета Кийл.
"Най-удивителното е, че ДНК остава немаркирана за редица гени, дори когато участниците спряха упражненията и тяхната мускулна се върна на нормални нива".
Маркирането на тези гени би означавало, че в бъдеще тренировките ще предизвикат само забавен растеж на мускулите, но това не се наблюдава от изследователите.
"Когато участниците се упражняват и отново нараства тяхната мускулна по-късно, гените се включват в по-голяма степен, което означава, мускулът може да нарасне още повече", добавя Шарпълс. Това кара екипът да предположи, че гените "са запомнили" предишните упражнения.
Това може да има значителни последици както за спортистите, така и за обикновените хора, възстановяващи се от травма на мускул. Това дори може да помогне на хората да тренират по-добре, особено, когато искат да нарастват мускулите им.
За спортистите това може да означава, че една или две години забрана за използване на хапчета, предизвикващи нарастване на мускулите, не са достатъчно продължителна. Тъй като ефектите са дългосрочни, забраната трябва да бъде дългосрочна, предполагат изследователите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари