Едно от най-уникалните изследвания за цялата история на психологията, публикувано в списание Psychology and Aging предполага, че с течение на нашия живот личността се трансформира до неузнаваемост, също както се изменя външността ни и постоянно се заменят клетките ни.
Изследването започва с данни от анкетиране през 1950 година, в което участват 1208 тийнейджъри от Шотландия на възраст 14 години, разказва изданието Quartz.
Учителите са помолени да използват 6 въпросника, за да оценят 6 персонални черти на тийнейджърите - самоувереност, постоянство, стабилност на настроението, добросъвестност, оригиналност и желание да учат. Резултатите от шестте въпросника са обединени в един показател, който измерва една черта, определена като надежност. След повече от 60 години изследователите намират 635 участника от това анкетиране и 174 от тях се съгласяват да минат теста отново.
77-годишните участници се оценяват от близък приятел или роднина също по шест личностни черти. Като цяло няма много припокриване с резултатите от анкетата преди 63 години. "Не се забелязва стабилна корелация за всяка от 6-те характеристики, както и за общия фактор, надеждност, след 63-годишния интервал," пишат изследователите. "Ние предполагахме, че ще намерим доказателства за личностна стабилност даже за по-дълъг период от 63 години, но нашите корелации не поддържаха тази хипотеза" - добавят те.
Резултатите изненадват учените, тъй като предишни изследвания на личността за по-къси периоди от време, сякаш показват добра приемственост.
Досегашните изследвания, продължаващи няколко десетилетия, които се фокусират от 10 г. до средна възраст и от средна възраст до старост, показват стабилни личностни черти. Но последното изследване, обхващащо най-дълъг период, показва, че стабилността на личността се нарушава с течение на времето.
"Колкото по-дълъг е интервалът между две оценки на личността, толкова е по-слаба връзката между тях", пишат изследователите. "Нашите резултати показват, че когато интервалът се увеличи до 63 години, не се забелязва никаква връзка между личностните качества на един и същ човек".
"Личността представлява характерни модели на мислене, емоции и поведение на индивида, заедно с психологическите механизми - скрити или не - зад тези модели", отбелязват авторите, цитирайки определението на професора по психология Дейвид Фандер (David Funder).
Ако начинът на мислене, емоции и поведение толкова драстично се променят в продължение на десетилетия, може ли тогава да се счита за едно и също лице човекът в напреднала възраст и като тийнейджър? Този въпрос се свързва с теориите за природата на личността, от съвременната невронаука до древната будистка вяра, че нашата идея за едно стабилно "Аз" не е нищо повече от илюзия.
Разбира се, това сме го усещали, когато например се срещнем със стари съученици, с които не сме се виждали няколко десетки години, но това изследване предполага, че ако можехме да се срещнем със собствената си млада версия, едва ли бихме се познали.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
1
24.02 2017 в 22:55
Последни коментари