На Марс животът е възможен и днес, сочат тестове

Резултатите от едно проучване на европейски учени сочат, че някои микроби биха могли теоретично да издържат на суровите условия на Марс. Но да се намерят тези микроорганизми няма да е лесна задача, отбелязва изданието Horizon за европейски иновативни изследвания.

"Повечето микроби могат да оцеляват в различни видове екстремни условия, а ние ще търсим най-екстремните като радиация, перхлоратни соли, а също и сулфатни соли (такива има на Марс)," - заяви професор Чарлз Кокел (Charles Cockell), от Университета на Единбург, Великобритания, който координира работата на проекта "Марсови аналози за космически изследвания" - Mars Analogues for Space Exploration (MASE), финансиран от ЕС.

Изследователите събират микроби от безкислородна среда като например 1.4 км-дълбоката солна мина Boulby в Североизточна Великобритания, а след това ги поставят в условия, подобни на тези на Марс, за да видят дали могат да оцелеят.

"Това е просто тест за определяне на границите", отбелязва проф. Кокел.

Първият етап от мисията на Европейската космическа агенция (ESA) ExoMars потегли към Червената планета на 14 март, а целта ѝ е да се потърсят признаци на живот на най-близкия съсед на Земята.

Много учени смятат, че главното условие за живот на Марс - изобилието на вода - не съществува вече милиарди години на Червената планета. Изследователите от проекта MASE ще търсят начин да извадят фосилизирани бактерии от марсиански скали.

Но, ако има живот все още оцелял до днес, най-вероятно е в малките остатъци от солена вода под земята, където може да се скрият евентуално организми от екстремните температури и суровата слънчева радиация на повърхността.

Обитаема среда

"Навсякъде, където сме стигали на дълбоко под повърхността (на Земята) и днес, когато има вода в течно състояние, има голяма вероятност средата да е обитаема," заяви проф. Кокел. "Просто защото Марс е планета с вулканични скали и при подходящи метеорологични условия една вулканична скала може да предостави среда за микроби, които да се развиват и да се възпроизвеждат, мисля, че вече можем да кажем, че има голям шанс има обитаеми среди."

За да се установи това, ще трябва да се пробие марсианската повърхност и да се проверят пробите на място за признаци на живот.

Това е идеята на мисията ExoMars. Първият етап ще търси място, където да се кацне марсоходът. Вторият етап, който ще започне през 2018 г., ще разполага с подвижна сонда, която ще може да взема проби от два метра дълбочина.

Д-р Виктор Паро (Victor Parro) от центъра на астробиологията в Националния институт на Испания за космически технологии в Мадрид наскоро се върна от пустинята Атакама в Чили - най-сухото място на света. Там той е правил тестове на сензори следващо поколение, които би могло да се използват за тестване на сондажни проби на борда на космически апарат.

Докато сензорите на борда на ExoMars ще загряват пробите и ще проверяват за органични съединения, които може да са признаци на живот, д-р Паро и неговият екип разработват тест, който твърдят, че може да осигури много по-убедителни доказателства. "В момента можем да откриваме триизмерни биохимични структури - нещо, което вярваме, че е сигурно и пряко доказателство за настоящ живот или наскоро изчезнал живот," заяви той.

Технологията работи с помощта на биологични молекули, известни като антитела, които имат специфично поведение към други молекули - процес, използван от имунната система да се бори с болести.

ДНК

Идеята е да се търсят молекули, които са ясни елементи на живота като фрагменти от протеини или дори ДНК. Изследователите са разработили прототип на инструмент, способен да наблюдава в реално време поведението на антителата с помощта на промени в светлината.

Проектът приключи през миналата година, а сега учените работят по система, наречена SOLID , която се основава на общ биологичен тест, известен като ELISA, който използва флуоресценцията, която да покаже дали едно от антителата е реагирало с нещо.

Предимството на това е, че способността за откриване на живот е много по-висока, "каза той.

Следващият етап на това изследване е да се адаптира системата така, че да стане по-компактна и достатъчно здрава, за да се побере на борда на космически кораб.

Наличието на този вид технология означава, че шансовете да намерим живот, ако го има на Марс или на друго място в нашата слънчева система.