Описано е фосилно животно, живяло преди 270-280 милиона години в днешна Майорка.
Откритието е изключително не само заради броя на намерените фосилни останки, но и защото е най-старият известен на планетата горгонопсис - линията на саблезъбите хищници, която в крайна сметка ще даде началото на бозайниците.
Изследването от международен изследователски екип, ръководен от Каталунския институт по палеонтология "Микел Крусафонт" (ICP) и Музея на Балеарските природни науки (MUCBO | MBCN) е публикувано в списание Nature Communications.
Горгонопсите са изчезнала група синапсиди, живели през пермския период, преди 270-250 милиона години. Те принадлежат към еволюционната линия, която ще даде началото на първите бозайници 50 милиона години по-късно.
Те са били топлокръвни животни като съвременните бозайници, но за разлика от повечето от тях са снасяли яйца. Били са месоядни и са първите животни, развили характерните саблевидни зъби. Често са били суперхищници на екосистемите, в които са живели, а външният им вид би могъл да се оприличи на куче, но без уши и козина.
Останките, намерени в Майорка, принадлежат на малко до средно голямо животно с дължина около един метър и произхождат от обект, разположен в община Банялбуфар (Сера де Трамунтана, Майорка). Разкопките са проведени в три различни кампании, по време на които е извлечено голямо количество материал.
Кредит: Anna Solé / Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont
"Големият брой костни останки е изненадващ. Намерихме всичко - от фрагменти от череп, прешлени и ребра до много добре запазена бедрена кост. Всъщност, когато започнахме разкопките, никога не сме предполагали, че ще намерим толкова много останки от животно от този тип в Майорка", обяснява Рафел Матамалес (Rafel Matamales), уредник на Музея на природните науки в Балеар (MUCBO | MBCN), научен сътрудник в ICP и първи автор на статията.
Местоположението на музея на Балеарските острови само по себе си е необичайно. Известните преди това откритие останки от горгонопси принадлежат на много високи географски ширини като Русия или Южна Африка. Възрастта му също е изненадала изследователите, които са провели проучването.
"Това най-вероятно е най-старият горгонопсис на планетата. Този, който открихме в Майорка, е на възраст най-малко 270 милиона години, а останалите данни за тази група по света са поне малко по-млади", посочва Жозеп Фортуни (Josep Fortuny), старши автор на статията и ръководител на групата "Изчислителна биомеханика и еволюция на жизнения цикъл" в Института по палеонтология на Каталуния "Микел Крусафон" (ICP).
Силует на описаното животно, показващ различните анатомични елементи, възстановени по време на разкопките. Кредит: Eudald Mujal / SMNS
Сред изкопаните фосилни останки се откроява почти пълен крак, което е позволило на изследователите да проучат как се е движило животното. За разлика от влечугите, които имат по-примитивна локомоция с по-разтворени крака, при горгонопсите краката са били разположени по-вертикално и следователно са се движили по начин, който е междинен между влечугите и бозайниците. Тази система е по-ефективна при ходене и особено при бягане.
Откритите саблевидни зъби потвърждават начина му на хранене.
"Знаем, че това е месоядно животно - характеристика, която се споделя от всички горгонопси по света. Саблевидните зъби са често срещана характеристика при големите хищници в екосистемите и това, което открихме, вероятно е било такова в средата, в която е живяло", подчертава Анхел Галобарт (Àngel Galobart), изследовател в ICP и директор на Museu de la Conca Dellà.
Саблевиден зъб на горгонопсис (отливка). Кредит: Anna Solé / Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont
Кости от скелепа на горгонопсиса от Майорка (отливка). Кредит: Anna Solé / Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont
Лява бедрена кост на горгонопсиса от Майорка (отливка). Кредит: Anna Solé / Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont
Когато Майорка не беше остров
През пермския период, преди около 270 милиона години, Майорка не е била остров, а част от суперконтинента Пангея. Тя е била разположена на екваториална ширина, където днес се намират държави като Конго или Гвинея. Климатът е бил мусонен, като са се редували влажни и много сухи сезони.
Установено е, че мястото, където са открити вкаменелостите, е представлявало заливната равнина с временни езерца, където са пиели горгонопси и други представители на фауната. Сред животните, които са съжителствали в тази екосистема, е имало морадизавринови капортиниди - древна група растителноядни влечуги, към която принадлежи Tramuntanasaurus tiai, които може би са били част от диетата на горгонопсите.
Въпреки малката площ, която заемат, Балеарските острови имат изключително богат фосилен архив. Най-изследваните и известни вкаменелости са от плейстоцена и холоцена.
Вкаменелостите от други периоди обаче са значително по-малко известни. Въпреки това са открити забележителни вкаменелости, като например най-старият комар в света, близо хиляда вида амоноиди (главоноги, свързани с калмарите), предци на конете и хипопотамите, гигантски акули и големи коралови рифове.
Справка: Matamales-Andreu, R., et al. Early–middle Permian Mediterranean gorgonopsian suggests an equatorial origin of therapsids. Nature Communications. DOI: 10.1038/s41467-024-54425-5
Източник: World's oldest mammalian ancestor discovered in Mallorca, Miquel Crusafont Catalan Institute of Paleontology
Още по темата
Животът
Инстинктът на убиец е стимулирал еволюцията на хищните предци на бозайниците
Животът
Предците на хората са живели сред динозаври и са оцелели след удара на астероида
Животът
Фосили на древни риби показват особеностите на гръбначните ни предци
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари