На предубедеността и вярването в социални стереотипи не се гледа с добро око, но според ново изследване човешкият мозък може би има естествената склонност да категоризира групи от хора - особено ако тези групи са асоциирани с негативни характеристики, съобщава IFL Science.
Изследването, публикувано в Journal of Cognitive Neuroscience, показва колко голямо влияние могат да имат медиите върху затвърждаването на невронните механизми, стоящи зад подобен тип расово и етническо профилиране.
Екип учени от английски и австралийски университети разработват измислена Вселена, която е населена от групи с имена като Хезлати, Китили, Тритхани и Гралаци. Някои от клановете са представени като добросъвестни, докато други като недобросъвестни.
После авторите на изследването показват поредици от новинарски заглавия на група участници - която трябва да определи моралната природа на всеки от измислените кланове. Например на изследваните лица е съобщено, че член на една от групите е утешавал свой приятел, чийто дядо е починал, докато представител на друга е ритал котката си насред улицата.
Чрез прилагането на функционалната магнитно-резонансна томография, учените установяват, че се активира област в мозъка, наречена антериорен темпорален полюс, когато започва да се развива предубеденост към определени групи.
При четене на изявления за недобронамерените групи, активността в тази част на мозъка се повишава, но при четенето на заглавия за "добросъвестните" групи не е отчетена. Затова екипът стига до заключението, че степента на активността в антериорния темпорален полюс отразява нивото на предубеденост при даден човек - нещо, което се потвърждава от предишни изследвания, демонстриращи, че областта съхранява познания със социоемоционален характер.
Но изследователите не спират дотук. Те представят на участниците изявления, които противоречат на установените стереотипи. Например на участниците се казва, че член на лоша група е направил нещо мило или че член на добра група е направил нарушение.
Тези аномалии се обработват от префронталния кортекс (б.а. предната част на мозъчната кора), който отговаря за засичането на грешки в света около нас. При все това наблюдаваният ефект е по-голям, когато член на лоша група извърши нещо добро, отколкото обратното - това индикира, че мозъкът е по-изненадан от неща, които поставят под съмнение негативните ни стереотипи, отколкото положителните.
Откритията подсказват, че предубедеността е далеч по-присъща черта на човека, отколкото много от нас биха признали открито. В допълнение, при постоянното представяне на определени групи от хора в неблагоприятна светлина, медиите могат да внедрят трайно негативни стереотипи в нашето съзнание.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари