За обикновения наблюдател хатериите приличат много на гущери, но тяхната еволюция и генетика ги превръща в едни от най-интересните гръбначни. Ново изследване, публикувано в Nature, показва, че в генома им има характеристики, сходни с тези на еднопроходните бозайници.
Въпреки че обитават само островите на Нова Зеландия, хатериите са оцелели от преди над 250 милиона години. Познати са два вида - Sphenodon punctatus (хатерия от Северния остров) и Sphenodon guntheri (хатерия от островите Брадърс). Известно е, че въпреки външния си вид те са генетично много различни от всички други съвременни животни и новото проучване показва, че те са по-близки до бозайниците или птиците, отколкото до гущерите или змиите.
Професор Дейвид Аделсън (David Adelson) от Университета на Аделаид открива, че хатериите притежават "прескачащи гени", които приличат повече на тези на птицечовката, отколкото на влечугите, заедно с които обикновено са класифицирани.
"Геномът на хатериите съдържа около 4% прескачащи гени, които са често срещани при влечугите, около 10% общи гени с еднопроходните бозайници (птицечовка и ехидна) и по-малко от 1% общи гени с плацентните бозайници като човека", обяснява Аделсън. "Необичайното споделяне на повтарящи се елементи едновременно с еднопроходни и бозайници е ясна индикация за общи предшественици преди много време".
Аделсън и екипът му откриват доказателства за няколко етапа на експанзия и свиване на популациите, записани в генома на хатериите. Сравненията от различни места кара авторите да отхвърлят предишните теории, че популация от островите в протока Кук е толкова различна от северните си събратя, че представляват различен вид. Въпреки това Аделсън пояснява, че островната популация е доста различна и може с право да се определи за "консервационна единица".
Хатериите са доста самотни видове - в жълто е показано мястото им в еволюционното дърво, останали последните представители на разред Клюноглави (Rhynchocephalia) (b). На картите (с) са показани местата, където са открити фосили от техни роднини и където са разпространени днес в Нова Зеландия. Кредит: Gemmell et al., 2020 Nature
Определянето на генома на хатериите е предизвикателство, тъй като е съставен от 5 милиярда двойки азотни бази, което е много повече от на повечето животни.
"Никой не е открил връзка между размера на генома на животното и сложността на устройството му", обяснява Аделсън, но задачата да се подредят повтарящи се последователности от ДНК, за да се направи идентифицирането е свързана с квадрата на броя бази в генома.
Аделсън описва откритието като предупреждение за тези, които биха опитали да възстановят древни видове, от които са произлезли всички бозайници, динозаври и оцелелите влечуги. Хатериите са достатъчно генетично необичайни, за да променят тази картина, но не знаем какво би се случило с други клонове от древните предшественици, ако бяха оцелели толкова дълго.
Някои учени предполагат, че хатериите може да са най-близките живи роднини на някои динозаври, но Аделсън смята, че това е трудно да се потвърди, тъй като няма как да се секвенира генома на динозавър.
Хатериите имат голямо значение за културата Маори, която счита, че са пазители на специални места. Аделсън споделя с гордост, че всички изследвания са проведени с консултации с местните носители на културата Маори.
Източник: IFLScience - Dinosaur Era Survivor Has A Genome Structure Part-Way Between Mammals And Reptiles
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари