Осата Polybia paulista се защитава от хищници произвеждайки отрова, за която е известно, че съдържа мощно съединение убиващо туморни клетки. Публикация в Biophysical Journal от 1ви септември разкрива точно как токсина от тровата, наречен MP1 (Polybia-MP1), селективно убива ракови клетки без да причинява поражения на здравите. MP1 взаимодейства с липиди, които имат анормално разположение по повърхността на раковите клетки, като при това се създават цепнатини в клетъчната мембрана, които причиняват изтичане на жизненоважни за клетката молекули, което е последновано от клетъчна смърт.
"Анти-раковите лечения които засягат липидния състав на клетъчната мембрана ще бъдат един напълно нов клас противоракови медикаменти," твърди съ-автора в изследването Пол Бийлс (Paul Beales) от Университета в Лийдс, Великобритания. "Това може да е полезно при разработването на нови комбинации от терапии, при които различни лекарства се използват едновременно при лечение на рак за да се атакуват различни части от раковите клетки едновременно."
MP1 действа срещу бактериални патогени като нарушава целостта на бактериалната клетъчна мембрана. Изненадващо, антибактериалният пептид показва обещаващи резултати при повлияването на рак при хората. Той може да потисне растежа на туморни клетки при рак на простата и на пикочния мехур, както и мултирезистентни левкемични клетки. въпреки това, досега не беше ясно как MP1 селективно унищожава раковите без да уврежда нормалните клетки.
Бийлс и съ-автора в изследването Жоао Ругейро Нето (João Ruggiero Neto) от държавния университет в Сао Паоло, Бразилия предположили, че причината може да е свързана със специфичните особености на клетъчната мембрана при раковите клетки. При нормалните клетъчни мембрани, фосфолипидите фосфатидилсерин (PS) и фосфатидилетаноламин (PE) са разположени във вътрешната част мембранния бислой който е обърнат към вътрешността на клетката. Но при раковите клетки, PS и PE се разполагат във външния мембранен слой обърнат към външната среда.
Учените тествали своята теория, като създали моделни мембрани, някои от които съдържали PE и/или PS и ги подложили на действието на MP1. Те са използвали широк набор от методи за визуализация и биофизични методики за да характеризират деструктивните ефекти на MP1 върху мембраните. Изненадващо, наличието на PS повишило степента на свързване на MP1 към мембраните 7-8 пъти. От друга страна наличието на PE повишили способността на MP1 бързо да разрушава мембраните, увеличавайки размера на получените дупки 20-30 пъти.
"Формирайки се за секунди, тези гигантски пори са достатъчно големи за да предизввикат изтичане на жизнено важни молекули като РНК и протеини от клетката," обяснява Нето. "Драстичното повишаване на пропискливостта индуцирано от пептида в присъствието на PE и размерите на порите в такива мембрани беше изненада."
При бъдещи изследвания, учените планират да изменят аминокиселинната последователност на MP1 за да изследват как точно структурата на пептида определя неговите функции и за да подобрят допълнително селективността и потентността му за евентуални клинични цели. "Изясняването на механизма на действие на този пептид ще спомогне при следващи изследвания да се оцени допълнително потенциала му да бъде приложен в медицината," обяви Бийлс. "Тъй като бе демонстрирано, че е селективен към ракови клетки и нетоксичен за нормални в лабораторни условия, този пептид може да се окаже безопасен, но трябва да се извършат допълнителни изследвания, за да се потвърди това."
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари